Докато ЕС даваше пари на Армения за бежанците от Нагорни Карабах, Русия обясняваше на арменците, че министър-председателят им менажира публични домове
Армения е държава в клопка. Тя е разположена в регион на геополитически разлом между Запада и Русия, докато в същото време е и в клещите на тюрската ос (Турция и Азербайджан). Грузия и Иран пък, двете й съседки, които й служат като коридори за света, са или в лоши отношения със западните й партньори (Тбилиси) или са директно тежко санкционирани от тях (Иран).
На този фон, Армения е държава с недоразвити демократични институции. Ереван носи и характеристиките на програничната страна – това са държави, които често биват приемани за такива със снет суверенитет и като „лаборатории“ на чужди политически инженери.
Затова победата на парламентарните избори на водената от премиера Никол Пашинян формация „Граждански договор“ е толкова важна. Тя е функция на комбинация от волеизявлението на хората и на външна подкрепа, идваща от партньорите на Ереван.
Премиерът Пашинян нямаше да оцелее политически, ако не бе получил подкрепата на ЕС и САЩ (всъщност Ереван е рядък пример на намаляващите случаи на консенсус между Брюксел и Вашингтон) и ако не бе предпочитаният кандидат на Турция и Азербайджан (които виждат в него човек, чрез който могат да нормализират отношенията си с Армения до прагматични).
Разбира се, не трябва да се подценяват собствените таланти на Пашинян, тъй като не много политици биха съхранили властта си след като са загубили територии (Нагорни Карабах) и са били подложени на системна оклеветяваща кампания (от Русия). Но само тези таланти нямаше да го задържат на власт. Затова Пашинян, освен че бе легитимиран политически пред арменската публика и от Брюксел (чрез домакинството на Европейската политическа общност миналия месец), и от Белия дом (срещата във Вашингтон през 2025-та г), получаваше финансова помощ от ЕС (хуманитарна, икономическа, военна) и гаранции за сигурност от САЩ (от Декларацията от Вашингтон през 2025-та до Хартата за всеобхватно стратегическо партньорство от 2026-та г.).
Победата на арменския министър-председател е еднозначно равносилна на геополитическа загуба на Русия. За да я избегне, Москва активира на тези избори достатъчно много инструменти за политическо вмешателство и инженерство: финансира опозицията, дирижира медийна кампания срещу „Никол паша“, наложи секторно търговско ембарго за оказване на икономически натиск, заплаши, че ще вдигне центата на руския природен газ и петрол, дори приготви за командироване контролиран вот в лицето на арменската диаспора в Русия.
Изследване на Института за стратегически диалог от края на миналия месец показа, че в рамките на последната една година руското пропагандно звено Storm-1516 е атакувало Армения повече от всяка друга държава. Политическият маркетинг на руската пропаганда представи Пашинян като престъпник и антихрист, към него бяха отправени обвинения в изнасилване на деца, приписаха му се имоти в Канада и Франция, а съпругата му бе обвинена, че е откраднала пари от фонд за лечение на деца с рак, показва изследването на горецитирания институт.
Докато ЕС даваше пари на Армения за бежанците от Нагорни Карабах, Русия обясняваше на арменците, че министър-председателят им менажира публични домове.
Причините за това поведение на Москва са ясни: Пашинян замрази членството на страната в Организацията на Договора за колективна сигурност, руските сили за сигурност бяха помолени да напуснат граничните пунктове на страната и летището в Еверан, Армения постигна прогрес в деескалацията с Азербайджан чрез медиаторските усилия на ЕС и САЩ (роля, която Кремъл играеше преди това) и Ереван се присъедини към т.нар. „Мост на Тръмп“ („Маршрут на Тръмп за международен мир и просперитет“, TRIPP). Този проект, един път, ще свързва Европа с Азия като част от Средния коридор, заобикаляйки Русия, и втори път, ще предположи дислокацията на американски фирми и сили за сигурност (за сметка на руската гранична служба, които охраняваха арменско-иранската граница по коридора Зангезур). И, разбира се, Пашинян постави страната на релсите на западната геополитическа ориентация.
Русия ще продължи да има изключително влияние върху Армения, доколкото Москва осигурява голям процент от използваните от Ереван въглеводорди (около 80% от природния газ и между 60-70% от петрола), притежава арменската газопреносна мрежа и осигурява техническата поддръжа и ядреното гориво на местната АЕЦ. Русия е най-големият търговски партньор на страната (Москва е първа по внос и втора по износ от Армения). Русия има и местни рутери – политически и религиозни, на които също може да разчита в разпространяването на пропагандния си сигнал. След като в Грузия може да има отзивчиво на Русия правителство, то това винаги ще бъде по-лесно да се случи в Армения.
На фона на тези икономически лостове за влияние, които Москва има върху Ереван, победата на Пашинян е още по-болезнена за Русия, защото тя означава, че Кремъл се е провалил в превръщането на икономическите механизми в политически активи. Оттук властите в Москва вече влизат в обяснителен режим, казвайки най-общо, че отношенията с Армения са пречели на пълноценното развитие на тези с Азербайджан и че отношенията с Баку са много по-перспективни.
И в известен смисъл Москва тук е права. Все пак Баку е стои на Международния транспортен коридор „Север-Юг“, свързващ Русия с Иран, а Азербайджан, за разлика от Армения, е платежоспособна страна, която също като Русия има авторитарна организация на властта.
Но тези доводи няма да „изтрият“ стратегическите загуби за Москва от една „отлепяща“ се Армения.
Първо, Русия никога няма да може да има такова влияние върху Азербайджан, каквото има върху Армения. Второ, Баку като газова столица не е зависима от руските въглеводороди. Трето, все по-важна роля във външната политика на Азербайжан играе коридорът, развиван в рамките на Организацията на тюрските държави. Четвърто, Баку участва в на практика всички газови проекти на ЕС, предвиждащи газовата диверсификация на Европа от Русия. Не на последно място, Азербайджан развива все по-задълбочаващи се отношения както със САЩ, така и с Китай.
Все пак един от най-явните примери за набъбването на геополитическото самочувствие на Илхам Алиев се видя в контекста на кризата на двустранните отношения между Баку и Москва, настъпила след свалянето на азерски пътнически самолет през 2024-та г., арестите на руски „журналисти“ от офиса на Спутник в Баку и обстрела на посолството на Азербайжан в Киев. Днес отношенията между Азербайджан и Русия стъпват на прагматизма и дипломатическата равнопоставеност - нещо, което никога няма да удовлетворява Москва.
Кротката равносметка на обвързването в триадата на Русия – Армения – Азербайджан показва, че Москва не може да спечели толкова в Баку, колкото може да загуби в Ереван.
Затова Никол Пашинян не просто победи опозицията си в страната. Арменският Давид надделя над руския Голиат.
