От съществено значение е и какви цели ще преследват от ГЕРБ на тези президентски избори. В момента те се намират в кризисен период. И общо взето имат два варианта за намиране на изход от него. Нито единия от тях не им гарантира положителна развръзка. ГЕРБ обаче могат да избират между опита да излязат бързо от кризата или да търсят начин да направят това постепенно и последователно
През есента на настоящата година (октомври или ноември) в България ще се проведат президентски избори. Времето, което остава до този момент, е все по-малко и това съвсем логично води до постепенното навлизане на темата в публичното и медийното пространство.
За момента най-активни по отношение на въпросните избори изглеждат от „Продължаваме промяната” (ПП) и „Демократична България” (ДБ). Двете формации се заявяват като ярко изразена опозиция. И дори на този етап сякаш са единствените, които водят такава политика спрямо управляващите от „Прогресивна България” (ПБ).
От ГЕРБ засега са по-скоро пасивни. Ако все пак се изразяват някакви позиции, те са повече инициатива на отделни депутати или партийни представители, отколкото на парламентарната група или партията като цяло. В същото време от ПП и ДБ водиха активен дебат по темата за парламентарния правилник, който управляващите разкроиха изцяло по своя марка и разбирания.
„Възраждане” пък напомнят за себе си единствено чрез разни проруски и антиевропейски подхвърляния, в които здравата логика напълно отсъства. След като формацията на Румен Радев изтегли над половината им избиратели, сега „възрожденците” се опитват да съхранят каквото е останало и посланията им са насочени към най-твърдото ядро на техния електорат.
„Възраждане” ще участва на президентските избори с основаната и вероятно единствена цел да консолидира малкото електорат, който има в момента и да гарантира своята разпознаваемост в българската партийна и политическа система. В този смисъл начинът, по който те ще играят през есента може да се смята като най-предвидим и предсказуем.
„Възрожденците” нямат причина да бързат с определянето и обявяването на техния кандидат. Много е възможно обаче това да е самият Костадинов. Би било логично да е той, ако целта е съхраняване на електоралните остатъци и консолидация на твърдото ядро.
По интересно е как ще подходят от ГЕРБ към президентските избори и дали ще допуснат някаква форма на взаимодействие с ДПС по въпроса. За момента изглежда, че темата не е на дневен ред за формацията на Бойко Борисов, но това скоро трябва да се промени и партията да излъчи своя кандидат.
От съществено значение е и какви цели ще преследват от ГЕРБ на тези президентски избори. В момента те се намират в кризисен период. И общо взето имат два варианта за намиране на изход от него. Нито единия от тях не им гарантира положителна развръзка. ГЕРБ обаче могат да избират между опита да излязат бързо от кризата или да търсят начин да направят това постепенно и последователно.
Най-вероятно в зависимост от този избор партията на Борисов ще определи кандидата си за президентските избори. Ако ще се търси бърза развръзка, кандидатът на ГЕРБ ще е ярка фигура, силно свързана с партията. В другата хипотеза Борисов трябва да търси личност от типа на проф. Анастас Герджиков, който беше негов кандидат-президент на предишните избори за държавен глава, когато Румен Радев спечели своя втори мандат.
От партията на Борисов все още могат да изчакат, за да видят как ще стоят управляващите в началото на есента и тогава да преценят как точно да подходят. Ако правителството вече е започнало да губи подкрепа, ГЕРБ могат да се явят със знаково лице на президентските избори. Ако обаче кабинетът все още е със сегашното си доверие (около 50%), то за Борисов по-изгодно би било да потърси вариант с популярна обществена личност, зад която да застане партията му.
Що се отнася до ПП и ДБ, те сякаш вече имат своя фаворит. Андрей Гюров е все по-близо до спечелване на номинацията за предстоящите президентски избори. Публичното назоваване на неговото име от Иван Костов не е без значение и няма как да остане незабелязано.
Той произлиза от ПП, а получава симпатиите и на ДБ. Досега не е имало публична личност, която да е привличала към себе си и двете крила на доскорошната коалиция. Малко вероятно е през следващите седмици и месеци да се появи друг вариант за кандидат-президент, който да има симпатиите и на ПП, и на ДБ.
Предизвикателството пред Андрей Гюров обаче на тези избори ще е огромно. Ако той не успее да стигне до балотаж, това би било не само голям провал за самия него, но и за подкрепящите го формации. Линията, която ПП и ДБ вече оформят – на ярка и последователна опозиция може да бъде затвърдена и развита само ако кандидатът им бъде силен конкурент на кандидата на управляващите, който и да е той.
Формацията или формациите, които най-сполучливо успеят да убедят обществото, че са истинска опозиция, ще получат най-сериозния електорален бонус, когато започне разочарованието от управлението на „Прогресивна България”. Това е вариант за ПП и ДБ да нараснат електорално и съвсем логично те не биха искали да изпуснат тази възможност.
Не е изключено, ако кандидатът на ПП и ДБ е Андрей Гюров, президентските избори да се превърнат в своеобразно състезание между политиките на служебния кабинет на Гюров и редовния на Румен Радев. Разбира се, за подобно развитие от значение ще е и кой точно би бил кандидатът на партията на Радев.
Ако това е Илияна Йотова ситуацията няма да е точно такава. Тя има собствена физиономия в политиката, не се свързва директно с партията и управлението на бившия президент и освен това именно тя назначи Гюров за служебен премиер.
Тук изборът пред Румен Радев е дали желае да налага своята политика във всички институции или би предпочел кандидатът му да привлича по-широка подкрепа и да е по-малко зависим от него и неговата партия. Ако се спре на втория вариант, то най-вероятно ще подкрепи Илияна Йотова. В другата хипотеза повече шансове биха имали имена като Атанас Семов и Даниел Вълчев, които се споменават, с определена степен на вероятност, като участници в президентските избори.
Илияна Йотова обаче почти сигурно ще се кандидатира за държавен глава, дори и да не получи подкрепата на Радев. При това положение тя ще е кандидат на БСП и други малки, предимно леви, партии. Всъщност подобно развитие може да се разглежда като шанс за БСП.
Без подкрепа от Радев Йотова няма да спечели, но може да помогне на социалистите да реанимират. На този етап кандидатурата на Йотова би била по-силна от социалистическата партия. В този смисъл социалистите се нуждаят повече от нея, отколкото тя от тях.
Българската партийна система е в процес на трансформация, а част от този процес са и президентските избори наесен. Процесът ще продължи и след това и ще завърши с местните избори към края на 2027 г. Силното представяне на президентския вот е важно и за управляващите, и за опозицията. Експертността и политическата култура ще са ключови тук.
Всеки от играчите разполага със свои карти, както и с няколко варианта за тяхното разиграване. Печеливш ще е този, който най-добре познава потенциала си и най-добре успее да го използва в конкретната ситуация, съобразно нагласите и очакванията на избирателите.
