Една трета от българските граждани имат позитивни очаквания за развитието на страната след резултатите от последните парламентарни избори, спечелени убедително от „Прогресивна България“. Това показват данните на проучване на „Алфа Рисърч“, направено по поръчка на ТАРАЛЕЖ. Цели 55% от респондентите обаче заявяват, че все още нямат ясни очаквания, но ще дадат време на правителството, за да бъде реално оценена посоката му.

Тази електорална снимка демонстрира три основни неща.

Първото е, че тези нагласи, съпоставени в сравнителен план спрямо старта на предишни кабинети, показват добър кредит на доверие спрямо кабинета на Румен Радев. Т.е. той вече има една добра основа на електорална подкрепа в лицето на една трета от българските граждани, както и посока, в която да може да надгражда тази подкрепа (въпросните 55% от респондентите, които ще „изчакат“, за да заявят оценката си).  

Второто е, че очакванията за положително развитие на страната сред респондентите след последните парламентарни избори са три пъти по-големи спрямо очакванията за негативна тенденция за България. Това означава, че сред хората, които вече имат изградено мнение, победата на Румен Радев се натоварва с три пъти повече положителни очаквания, отколкото с отрицателни.

Третото е, че мнозинството от българските граждани „не скачат“ да си съставят изпреварващи изводи – положителни или отрицателни, но реално дават шанс и толеранс на правителството да започне да говори само за себе си чрез действията си. А това е едновременно възможност и риск за кабинета на Румен Радев: последният спечели убедително изборите, но сега му предстои по-трудното – да спечели доверието на обществото, доколкото голяма част от него или изобщо не е гласувала, или не е гласувала за „Прогресивна България“.

Формирането на отношението към правителството на Румен Радев ще зависи от неговото спряване с проблеми от потребителско естество като инфлацията и скока на цените.

Цели 72.5% от респондентите заявяват, че са наясно с предложения пакет от мерки на правителството срещу ръста на цените (18.1% казват, че са напълно наясно, а 54.4% - че са в известна степен наясно). Тук, разбира се, не трябва да бъркаме заявената при респондентите осведоменост с действителната такава, която винаги е по-малка. Необходимо е също така да се отчете и липсата на окончателния пакет от тези мерки, така че той да бъде оценен в неговия цялостен и готов вариант. Под въпрос може да бъде поставена и успеваемостта на говорителите на „Прогресивна България“ да обясняват тези мерки, особено когато им се налага в движение да ги променят.

Но въпреки този съображения, обществото демонстрира декларативно висок общ процент на осведоменост – по-малка или по-голяма - спрямо мерките на правителството срещу ръста на цените. А това означава нещо много важно за едно правителство – че то има чуваемост.

Но сега идва моментът и на въпроса дали обществото харесва това, което чува от правитеството, който е още по-важен.  

57,3% от анкетираните посочват, че очакват въпросните мерки на правителството срещу ръста на цените да доведат до желания резултат (в този електорален басейн 22.9% са категорични, а 34.4 – донякъде сигурни в успеваемостта на мерките). По-ценното в дисекцията на начина, по който обществото приема правителствените мерки, е, че те биват оценени като еднозначно негативни от едва 11.6%.  

Отговорите на тези два въпроса – дали хората са наясно с пакета от мерки срещу цените и дали те ще проработят – показват, че в своето мнозинство респондентите декларират познаване и подкрепа за тях. Това означава, че в българското общество има мнозинство, което очаква кабинетът на Румен Радев да преодолее проблема с ръста на цените.

От последващото реализиране на тези очаквания – дали то е успешно или неуспешно – изпълнителната власт ще получи първата си реална оценка от гражданите. Последното кореспондира с тези 55% анкетирани, които ще оценяват управлението не на базата на вече предварително изградено мнение за него, а на базата на конкретните му резултати.