Изминаха три седмици откакто правителството на Румен Радев се закле и встъпи в длъжност. Говоренето, посланията и анализите характеризират тези начални стъпки на новия кабинет във властта.

Всичко, което сме чули и видели до момента са твърдения, че състоянието на държавата, особено във финансово отношение, е лошо и че са необходими анализи във всички публични сектори, за да се установи какво е положението във всеки един от тях.

Кога новата власт ще пристъпи от говорене и намерения към реални действия все още не е ясно. Разбира се, всяко правителство разполага с известен толеранс в началото. Праз първите седмици и дори месеци обясненията относно тежкото наследство и необходимостта от анализи обикновено минават.

Освен това в случая трябва да се изготви и държавния бюджет за настоящата година. Това е още един повод за толеранс към кабинета, защото бюджетът ще влезе в сила от средата на годината. Такова време е неподходящо за начало на реализиране на нови намерения и нови публични политики.

Неминуемо обаче ще настъпи времето, когато толерансът към новите управляващи ще отмине и те ще се изправят пред действителността, такава каквато я виждат гражданите и каквато тя присъства в общественото съзнание. 

Това в особено висока степен се отнася за цените на хранителните стоки, горивата и въобще всичко, което е обект на ежедневно потребление. До голяма степен може да се каже, че обществото ни възприема властта през призмата на ценовите равнища и стандарта на живот.

И така е нормално. Обществото ни в това отношение е рационално, в други аспекти обаче все още е далеч от тази характеристика.

Има една теория на социолога Робърт Мъртън, разработена още през 1948 г. Според нея това, за което се говори упорито в едно общество, обикновено се случва. Чрез говоренето се проектират определени нагласи сред хората. В резултат на това съответните твърдения започват да се възприемат като естествени и в крайна сметка се случват.

По този начин стана влизането на Румен Радев на терена на реалната политика. В продължение на 9 години той и негови приближени от президентската институция говореха за това.

По този начин се случи и спечелването на огромното парламентарно мнозинство. Радев и хората му активно говореха за повишаването на потребителските цени и създаваха впечатление, че приемането на еврото е сред причините за това.

Говоренето определено спомогна за повишаването на цените. То създаде благоприятна среда за някои търговци и за всички спекуланти и те, разбира се, се възползваха от нея. Когато президент или министър-председател говори така, това дава аргументи за появата на необосновано високи цени. Всеки може да заяви, че щом държавник от такова ниво го твърди, то означава, че е нормално и естествено да се случи.

Сега обаче Радев и екипът му имат цялата власт и на парламентарно, и на правителствено равнище. И е ясно, че те трябва да отговорят на рационалните очаквания на обществото. Всъщност се получава, така че това, което доведе Радев и хората му на власт, в най-скоро време ще започне да работи срещу тях.

По отношение на ръста на цените, правителството реално няма много възможности за въздействие и влияние. Като изключим подобряването на работата на регулаторите, което кабинетът може да осигури, останалото е по-скоро въпрос на добра воля и пожелателно мислене. 

Извън чисто административния подход, който никога не води до позитивни резултати, могат да се преразгледат някои данъци и акцизи и да се задържат заплатите в публичния сектор. По същество това са инструментите на правителството за противодействие срещу високите цени и ограничаване на инфлацията.

Проблемът, с който ще се сблъска правителството на Румен Радев е, че цените ще продължат да растат. Дори и да има известно задържане, ръстът ще продължи. Това е процес, който винаги е съществувал.

И преди 20, и преди 15, и преди 10 години ръст на потребителските цени, особено в сектора на храните, винаги е имало. Този тренд ще продължи. Въпросът е да няма високи цени в резултат на запушване на пазара и други антипазарни практики.

Преди няколко години, например, за един кратък период от време килограм краставици беше стигнал цена от почти 10 лева. След това цената се нормализира. Очевидно изкуствено е бил създаден определен пазарен проблем и след преодоляването му нещата са си дошли по местата.

Възможно е и сега да имаме подобен проблем и то в по-широк мащаб и за повече продукти. Затова са необходими качествено работещи регулатори и здравословна пазарна среда. Ето по тези въпроси правителството трябва да каже какви са му намеренията и какви са мерките за реализирането им.

Пред мнозинството стоят и други въпроси. Например обновяването на състава на ВСС, но това най-вероятно ще дойде на дневен ред след приемането на бюджета. Дори може допълнително да се забави поради неразбориите около новия парламентарен правилник. ПП и ДБ са много недоволни от него, а те са основния източник на подкрепа, към който депутатите на Румен Радев могат да се обърнат, за да си осигурят необходимите 160 гласа в Народното събрание.

Подходът на новото правителство във външната политика също не е съвсем убедителен и не е подкрепен със стабилни аргументи. На формата Б-9 (страните от Източния фланг на НАТО плюс САЩ) страната ни беше представена на ниво посланик, най-ниското възможно ниво.

Страната ни не подкрепи и създаването на международен трибунал срещу Путин и хората му за разследване на военни престъпления в Украйна. Аргументът е, че нямало капитулация, Путин не бил пленен и поради това нямало смисъл от трибунал.

Всъщност е точно обратното. Ако Путин е пленен, тогава няма да има нужда от международен трибунал, защото той ще бъде съден от украинския съд, съобразно украинския наказателен кодекс.

Международният трибунал ще събира информация и доказателства за извършени военни престъпления и ще ги предоставя на международните организации и интересуващите се правителства. Тези доказателства могат да бъдат повод за още санкции и ограничения срещу Русия. Трибуналът е инструмент за натиск върху агресора и облекчаване на жертвата.

На този етап може да се каже, че новото правителство все още търси себе си и в страната, и извън нея. До края на неговите първи 100 дни все още има достатъчно време. То ще покаже дали първоначално формиращите се тенденции ще се затвърдят или ще намерят своята по-логична и по-аргументирана посока.

Въз основа на това ще може да се оцени старата на новата изпълнителна власт. А по старта ще може да се прогнозира и цялостното поведение на правителството, чак до неговия финал.