По принцип скептиците у нас са с антиевропейска ориентация. Те разглеждат съвременните европейски институции като изкуствено явление и им противопоставят собствените си разбирания, които според тях са естествени, автентично национални и автентично български. Сега обаче европейското и българското измерение са от едната страна на барикадата. И така родните скептици са изправени пред неочаквано предизвикателство.
България е безспорният победител на Евровизия. Дара и нейният екип направиха нещо неочаквано и дори немислимо за много от социалните групи в нашето общество. 173 точки е разликата между нашия представител и втория класирал се – представителят на Израел.
Толкова категорична преднина 70-годишната история на Евровизия не помни. Дара беше първа както при гласуването на националните журита, така и при това на публиката. Съвсем очевидно е, че подобен резултат не може да се постигне с лобизъм или друг прикрит инструментариум. За съжаление, у нас съвсем не липсват хора, които обичат да си служат с конспиративни обяснения.
Ето защо, в случая, трябва категорично да се каже и подчертае, че постижението е резултат единствено от професионализма на Дара, способностите на нейния екип и качеството на продукта, който беше изработен и представен на Евровизия. Всякакви опити за намиране на алтернативно обяснение на случилото се биха били жалки и биха останали много далеч от реалността.
Самият конкурс Евровизия също е проблем за някои закостенели обществени кръгове у нас. Важно е да се подчертае, че те са закостенели, а не консервативни. Разликата между едното и другото е огромна.
По своята същност Евровизия е инициатива за културно съревнование и културен обмен между европейските народи. В този смисъл конкурсът не може и няма как да бъде отричан. Иначе неговите настоящи характеристики могат да бъдат коментирани и дори критикувани. Те се харесват на едни и не се харесват на други.
Това обаче не отнема от стойността на самата идея за Евровизия, чийто съществуване е единствено в интерес на европейските народи и в частност на европейските креативни изпълнители, които са способни да създават модерен продукт и да осъществяват културен обмен в рамите на Европейския континент, а вече и извън него. На тазгодишната Евровизия имаше участие от страни като Австралия и Азебайджан.
Съвсем очевидно е, че постижението на Дара започна да обръща отношението на част от скептиците към Евровизия. Това ще даде възможност за постъпване на повече информация и формиране на по-ясна представа какво представлява Евровизия и защо е необходима на Европа и нейните народи.
По принцип скептиците у нас са с антиевропейска ориентация. Те разглеждат съвременните европейски институции като изкуствено явление и им противопоставят собствените си разбирания, които според тях са естествени, автентично национални и автентично български. Сега обаче европейското и българското измерение са от едната страна на барикадата. И така родните скептици са изправени пред неочаквано предизвикателство.
Някои от тях, в безсилието си, започнаха да променят отношението, други обаче все пак потърсиха спасителен пояс за скептицизма си. И го намериха във взаимодействието, което в миналото е съществувало между Филип Киркоров и Димитрис Контопулос, гръцкият експерт в екипа на Дара.
Само че Киркоров няма нищо общо с песента на Дара. Опитът постижението на нашата изпълнителка да се обясни на небългарска и неевропейска основа е откровена пропаганда и дезинформация. Получава се така, че именно тези, които критикуват Евровизия като политизиран конкурс, се опитват да наложат точно това разбиране за него в обществото.
Всъщност спечеленият от Дара конкурс може значително да помогне за намаляване на антиевропейската пропаганда и дезинформация в България. Повече фактология и повече обективна информация за Европа и нейните инициативи е това, което е необходимо, за да се извърви пътят в тази посока.
Дара предизвика интереса на българската публика към Евровизия и сега търсенето и разбирането на обективна информация ще се засили. Това, без съмнение, е най-значимия и траен обществен резултат, който представянето на нашата изпълнителка ще осигури на България.
Европейската интеграция не само, че не обезличава националната ни идентичност, а точно обратното. Тя създава условия за нейната изява и за превръщането й в комуникационен код за взаимодействие с други национални идентичности.
Разбира се, пропагандата разглежда всичко това по различен начин. В случая от Русия говорят за сатанизъм. Това каза външният им министър Сергей Лавров, като думите му се отнасяха не просто до отделни участници или до определено издание на Евровизия, а до самата идея за съществуването на такъв конкурс.
Нека отново подчертаем, че Евровизия е проевропейска културна инициатива, изработена и осъществена от самата Европа. Или казано с други думи, Европа се грижи за самата себе си, без да се бърка в чужди работи. Точно обратния стил ни демонстрира руският външен министър.
Там виждаме културна немощ в съчетание с крайно негативно отношение към инициативите на европейската общност, която е много по-креативна културно, икономически и политически от Русия и етническите общности в нея.
Де факто това, което Лавров се опитва да прави е опит да обясни закостенялостта като по-ценна от развитието и модерността. А намесата в чуждите работи е характерна за Русия и в конкретния случая, и по принцип.
Получи се така, че вътрешната пропаганда в България, която има руски привкус и идващата от самата Русия пропаганда леко се сблъскаха и влязоха в противоречие. Щом Евровизия е сатанински конкурс, а Филип Киркоров има важна роля за създаването на песента на Дара, то значи ли това, че той е участвал в този сатанизъм?!
Разбира се, нищо от това не е вярно, то само показва и дебело подчертава несъстоятелността на пропагандата и дезинформацията.
В българския бюджет за следващата година ще има перо за Евровизия, която през 2027 г. ще се проведе у нас. Някой в Русия може да каже, че и бюджетът ни е сатанински. Страната ни обаче създава културни продукти, развива ги, надгражда над себе си и допринася за европейското развитие.
Не се занимаваме с войни, агресия и претенции към други национални общности и територии. Културното съревнование между народите е факт и България е на неговия връх. В продължение на една година страната ни ще бъде синоним на културна висота и креативност. От нас зависи да запазим това и за по-дълго време.