Огнян Боюклиев пред Таралеж: Защо фермерите да не продават доматите си на паркингите на търговските вериги

Доц. Огнян Боюклиев е бивш икономист от Института за икономически изследвания на БАН и наблюдаващ преговорите на България с ЕС в сферата на земеделието. В разгара на есента след множеството снимки на изхвърлени плодове и зеленчуци от български производители или оставени да изгният на полето Таралеж потърси неговото експертно мнение за местното производство. 

Господин Боюклиев, тонове българска продукция остана по полето тази година. Защо се случи така?

Защото е нарушена връзката между потребител и производител. Това е основният проблем, има и много други. Няма подходящата структура на производство, на държавна администрация, на граници, на аграрна политика и т.н. Това не са чак такива проблеми, които да струват много пари да организираш решението им. Ние влизаме в тези скъпи търговски вериги и си купуваме плодове и зеленчуци. Там цяло лято ни показват първокачествени български продукти, плодове и зеленчуци, които производителят ги изхвърля, защото не може да ги реализира.

Защо?

Къде е тук местната власт, къде е тук градното министерство? Толкова ли е трудно да отделиш на един голям площад един ъгъл и да стовариш тези продукти, да организираш кантара и да се продаде тази българска продукция? Елементарни работи! В един голям град като Париж има отработена система с фермерски пазари, където са производителите. У нас има малки изключения от това, което пред Министерството на земеделието става в сряда – пазарът на производителите. 
Например - имам два декара двор на село, декларирам, че гледам домати там. Кметът  ми дава едно картонче, идвам на Женския пазар в София и продавам банани. Толкова ли е трудно да провериш, че този човек, дори да произвежда нещо, той ако е замеделски производител, трябва да се регистрира в Държавен фонд „Земеделие“ и ежегодно да подава една справка. Това е задължително, иначе няма да получава субсидии, няма да получава нищо. И дава една справка, където заявява как използва земята си, за да получи субсидиите си. И съответно, ако е декларирал 10 декара домати, ще продаде, да кажем условно, 10 тона домати. И повече от това няма къде да продаде, а пък банани ясно, че няма от къде да произведе в България. Никой не ги произвежда, това е екзотика тук в София. Само в Ботаническата градина на БАН при Софийския университет има дървета с банани.

Каква е причината за тази прекъсната връзка и намаляване на българското земеделско производство?

Това е слаба държава, това е заключението, според мен, и то не е от вчера. Става все по-лошо. Говорим за търговски вериги, първо трябва да си изясним какво представляват тези търговски вериги, това са световни търговци. Тази немската верига с двете си марки присъства в целия свят от Латинска Америка, САЩ, Канада, Азия, Европа, тя работи с логистични бази, които са европейски, има Балкански, имаме национална. Какво предлагат тези търговски вериги - предлагат домати, които са внос от хиляди километри. За да ги внесеш те са някакви сортове, които трябва да държат на транспортиране, на складиране дълго време.

Купуваме продукция, внесена отдалеч, а как да защитим българската?

Ние имаме български градински домат, което много хора във България вече не знаят вкуса. Да, но той не е толкова траен. Трябва да има пазар, бързо се реализира. Днес като го наберат, утре да е на пазара, до края на седмицата да е в салатата. И това ни е силата, защото това са много специфични продукти, също важи за млечните продукти, за месото. Млякото трябва да е българско, свежо, не да ни правят българско кисело мляко със сурогати или бялосаламурено сирене, но това е марка.
Българското бяло саламурено сирене, това го пише в учебниците по млекаство., е марка. И старите, и новите учебници, така се пише. Това фета е измислено име, няма такова лицензирана марка фета на тип сирене.

Също важ и за кашкавала. Едно време сме хранили Османската армия с този кашкавал. Той не случайно се е произвеждал в планините, защото там фитосанитарната среда е такава, че става много траен. В Анадола не може да произведе, защото е нетраен. Може, ама не е качествен. Качественият е там, където е чист въздуха, чиста тревата, тревостоя, фуража. Ето, в тези неща ние не си търсим силата. Имаме едно Министерство на замедлението, което всъщност е Министерство на износа.

На износа или на вноса?

На износа на зърно, и на вноса на плодове и зеленчуците и други неща. Но специално те се грижат цялата ни аграрна политика - 90% от плодовете и зеленчуците у нас да са внос, а пък износът ни е зърно за трети страни, субсидирано от Европейския съюз. Ето, тези неща толкова години не ги изчистиха, можеха много лесно да ги променят. Имаме опита на съседните страни, имаме опита на Западна Европа, знаем как го правят те. Ние нищо от това не взехаме, напротив.
Храната е най-бързо оборотният продукт, т.е. всеки ден е на пазара, защото ние всеки ден сядаме да ядем. Би трябвало три пъти на ден да ядеме, сега по-младите ядят по един или по два пъти максимум, но това е храната, всеки ден си купуваме хляб. Вносителите са заинтересовани от този бърз оборот на борсите и тържищата - за този внос, дето идва от „Капитан Андреево“. Другият е вътрешно-съюзния, това е друга история, той се следи от агенциите, службите, структурите на другите страни, които са членове на ЕС. Трябва да наблегнем на това, че искаме качеството на нашата храна, която се внася през "Капитан Андреево", а при другия внос - европейския, става въпрос за милиони.

Ние имахме министър, който се похвали по медиите, че произвеждат български колбаси на базата на вносно месо, защото нашите не му произвеждали това, което искал. И този същия бивш министър на земеделието говори за объединяване, за някакви кооперативи. Думата в превод от английски означава обединяване, сдружаване, а не точно кооперация.

За съжаление, наблюдавам от 30 години все по-ниско качество, политици, администрация, дори и наука. Науката е съсипахме. Ние имаме една Селскостопанска академия, която от 30 години е с недоплащане. Имаме силни учени, които почнаха да работят по проекти, които се финансират от корпорациите. Корпорациите какво предполагат? Предлагат ГМО, предлагат технологии без почва и суперинтензивни технологии и зарязахме нашите сортове и качеството на нашата храна.

Вие казахте, че това означава слаба държава. Имате ли представа колко тона продукция и какво остана на полето или беше изхвърлено? Имаше снимки на ябълки, дини, грозде.

О, ябълките, там е трагедия, тя не е от днес, тя е от както почна войната в Украйна. Тогава Русия въведе едно ембарго за хранителни стоки от Европейския съюз. А ние почти нищо не изнасяхме за Руския пазар, вече бяхме спряли, но имахме все още градини ябълкови. Тогава поляците веднага получиха национална субсидия от Европейския съюз, защото тяхните ябълки бяха за Руския пазар. Полските ябълки няма къде да отидат и част от тях дойдоха на нашия пазар на много ниски цени. На цени, които са под цената на производство на нашия овощар. Същото беше с италиянската ябълка. Това стана още през 2014-а година още, сега сме 20216 г.

През тия години се смениха толкова министри и никой от тях не защити българското производство. Има съвет на Европейския съвет и там има Съвет на министрите. И нито един от тези земеделски министри не отиде и не тропна на масата да каже: „така, не може, защото ни ликвидирате. Като давате субсидия, ще давате и на нашите". И това го правят другите държави, но нашите управници са такива – за съжаление, много слаба администрация.

Какво трябва да се направи за да бъде защитено българското производство и ние да се храним с български плодове и зеленчуци?

Не да водим война с търговските вериги, както в момента се опитват да имитират. Имаше един закон, който Корнелия Нинова в една от "сглобките" го внесе и говореше глупости, че бил румънски. Тогава работех с румъници и ходих често в Румъния - нямаше подобна практика при тях. След това измислиха „Магазин за хората“, след това – „Кошница с грижа“, сега сме на "Позорна стена". Така не става. Трябва да имаме активна аграрна политика и търговска политика активна и местната власт и това, което казах – пазари, където българските производители да предлагат своята продукция.

Например, първо трябва да се работи с търговските вериги, второ - никой няма да забрани да сложиш фермерски пазар непосредствено или дори на паркинга на търговската верига. След като си допуснал търговците в центъра, ще допуснеш и фермерите в центъра и то така, че да се конкурират.  Късите вериги от производител до клиент - това е решението да се храним с българска продукция.  Не да даваш пари на зърнарите, както ги хората наричат зърнопроизводителите.

После да направиш такава политика, че това зърно не да отива за износ, защото ние не можем да бъдем силни със зърно. Ние можем да бъдем силни с месо и мляко и млечни и местни продукти. Тези пет милиона (тона), които се чудят как да ги изнесат, да се направи така, че да станат фураж.  
Никой не говори за това, че консумираме хляб от търговските вериги. А търговските вериги не работят с наше  брашно. Те работят с готови вносни  смеси, хлебопекарни смеси се наричат, от които много лесно се прави хляба. Само се смесва с вода, форматира се и влиза във фурната. Едно време хлябът се правеше цяла нощ – втасване на тесто, месене и т.н. Сега тези процеси изчезнаха, ползват се заготовки. И ние, понеже сме в градовете, основно си купуваме хляба от търговските вериги. Много малко хляб правим с наше, българско брашно. Аз затова препоръчвам на моите приятели да си купуват занаятчийски хляб. В София има един огромен, супер модерен гръцки мелничен комбинат достатъчно е да се отиде и да се види, че там стоят на опашка, турски и други тирове и се изнася брашното.

В България спряхме да произвеждаме ръж, а пък продаваме ръжен хляб. Как става това? Няма и внос на ръж или ръжено брашно. Това са някакви заместители на много ниско ниво – утайки от кафе, едросмяно брашно боядисано...

Ефективната политика за качествено българско земеделие е да се вземат спешни мерки за къси вериги от производител до клиент. Може да се направи. Това не е нещо, което аз съм го открил,  виждам го в Гърция, във Франция, в Италия. Трябва да има коопериране, в това спор няма. Депутатът Явор Гечев  щял да внася закон за кооперациите. Как ще ме кооперират, ако аз съм малък производител с гиганта, с големия? Кооперациите са на лице в Европа. Там малките производители си правят предприятия с което да преработват продукцията или да я продават на директно на пазара. Ето това е кооперирането. Неслучайно един от основните принципи в кооперирането е "един член е един глас". Те сега искат да го променят.  Това, което искат да го направят, не пречи да го направят по Търговския закон, там има за сдружението цяла глава. Пенсионирах се, след като 43 години  се занимавам с производство и търговия с храни. Обикалял съм, виждал съм как са направени нещата. Не е нещо трудно, не е нещо, което изисква много пари.

Кой има изгода да се убие българското земеделие?

Тези, които внасят храната. Ами това са групировки. Кой държи ГКПП-то на турската граница и лабораторията за храните. Там в пресата се запоминава името на Таки. Там един министър отиде и разкри как са нещата и влезе в конфликт. След това дойде един друг министър и първо уволни всички, които са разкрили как стоят нещата. Второ - върна старото положение. Мафията е заинтересована, защото храната е най-бързо оборотната стока. Всеки ден на пазара се купува храна. Хладилник, дрехи, обувки си купуваш на определено време. Храната всеки ден си я купуваш и затова мафията е заинтересована при нас. Ние нямаме злато. Златото сме го дали на концесия, доколкото го има. Какво друго имеме - храната, тока, парното - оттам печелят от нас. Трябва да ни изцедят иначе да потърсят друг начин да печелат пари.