Любомир Дацов пред Таралеж: Кабинетът сега трябва да покаже как ще управлява финансите идните 4 години

Господин Дацов, служители на ЕК са в България за работа по Бюджет 2027. Каква е тяхната ангажираност?

В страните от ЕС сроковете, в които Бюджетът се изготвя и се изпраща в парламента за разглеждане, са минимум три месеца преди приключването на текущата година. В някои парламенти, за разлика от нашия, гледат Бюджета доста по-сериозно и го разнищват в дълбочина. Смята се, че е добра практика парламентът да има минимум 3 месеца, за да разгледа добре бюджета. Освен процесите на съгласуване на политики, бюджетите на страните от еврозоната трябва да бъдат изпращани до 15 октомври за съгласуване с политиците в Брюксел. Бюджетът на България за догодина трябва да е готов тази седмица. Мисията от ЕК, която е тук, е мисия преди изпращане на бюджета. Нашата страна трябва да е окончателно готова и с плана за процедурата по свръхдефицит. Експертите се срещат не само с представители на МФ. Те обсъждат проблемите, подходите, набират статистическа информация, проверяват я.

Тъй като сме в процедура по свръхдефицит, как ще усетим тези мерки и политики с Бюджета за 2027 г.?

То ще бъде явно в рамките на тази седмица – да сме готови с финансовата рамка за 2-3 години напред и да можем да направим корекция на дефицита си. Предните документи, които са приети, указват, че това трябва да стане в рамките на 4 години. Още сега трябва да видим как правителството си представя нещата и да върне бюджета в някаква балансирана позиция.

Какво трябва да стане, за да може Бюджетът да е мотор за развитие на различни политики, а не огромна пица, от която всеки се опитва да вземе малко повече.

Има два подхода, когато говорим за овладяване на дефицита и слагането му под контрол. Единият подход е свързан с намаляване размера- съкращаване на определени неща. Първият подход е физическо намаляване на разходи след анализ – стъпваш на здрава основа и знаеш какво правиш. Това обикновено минава през съкращаване на бройки, намаляване на някакви единици. В социалната политика – когато се откажеш да правиш обем дейности и прехвърлиш нещата върху гражданите или услугите стават платени.
Вторият подход е свързан с първия – физическо свиване размера на публичния сектор и ефективността на самите разходи. Правилото за ефективност и ефикасност – как с по-малко средства да постигнеш по-големи резултати. Това е целият въпрос. Българската система на публичните разходи е в ситуация на безпомощност и неефективност, дори не е нужно да си специалист, за да го забележи. Това пак се прави със структурна реформа на база анализ, но се прави наведнъж. Анализът стъпва на модела на системата, вижда се какво може да се направи, за да се подобрят нещата. Ефективността е промяна на политиките, на връзките, които съществуват – как да се произвежда повече.
За съжаление, към момента не знаем да се планира нещо подобно. За да е съществено, трябва да знаем какво се прави на секторно ниво. Чува се, че в МФ са намерили начин да свият разходите само със 750 млн. Това са т.нар. джобни пари. Това е крайно недостатъчно спрямо това, което трябва да бъде направено – приблизително при 130 млрд. евро БВП, имаме около 4% структурен дефицит - е проблем, който произлиза от структурата на бюджета. Този структурен дефицит трябва да бъде балансиран спрямо момента. Имаме да намалим разходи за близо 4% от БВП. Тези 750 млн. са приблизително 0,5-0,6% от БВП.

Тези 750 млн. откъде са?

От изказвания пред медиите, които са доста откъслечни, отговорните лица споменаха, че 750 млн. са открити средства за намаляване в разходната част. Те смятаха, че средствата за Бюджета са Х пари от увеличаване на данъците и У пари от намаляване на разходни мерки, не зная какво се крие зад това. Тези 750 млн. са приблизително 0,5% от БВП и проблем, който трябва да бъде решен до дни.

Докъде може да стигне вземането на нови дългове, какво означава това за страната ни?

То е ясно докъде може да стигнем. Когато задлъжняваш, рано или късно, ще спрат да ти дават пари. То не е само това правителство – тенденцията е от предходните. Сега се плащат решенията на правителствата от 2020 година, тогава се смени посоката, започнаха да ни убеждават колко е добре да има голям публичен сектор. България все още има ниско ниво на публичен дълг, което е възможно да се взема още. Някои държави с ниско ниво на дълг са отивали ... по дефолт, както се казва.

Може ли да назовем имена на политиците, които ни убеждаваха, че е добре да вземаме дълг, да увеличим публичния сектор?

Асен Василев смени посоката на публичните финанси. Това беше неговата идеология – чисто лява идеология за по-големи разходи. Той твърдеше, че няма връзка между дефицит и инфлация, то не е толкова въпрос за инфлацията. Колкото повече една система може да бъде устойчива – нито един министър след този период и сменяващите се и служебни не направиха нищо. Редовните правителства нямаха такава цел, те се стремяха към следващите избори. Служебните правителства се извиняваха, че нямат правомощия, за да правят реформи – като се тръгна по нанадолнището, нямаше какво да спре колата.

Възможно ли е в момента да се натиснат спирачките и да се обърне посоката?

И преди е било възможно, и сега също. Това е въпрос на политическа смелост, политически ангажимент. Заявките, с които дойдоха, бяха в тази посока. Очаквам да видя, че дефицитът ще се държи в около 3-5% с малки изменения. За съжаление, не очаквам съществени промени.

Има ли начин да се задели някакъв резерв, за да не ни изненадват непредвидимите ситуации в международен план – виждаме и цените на горивата, и призивите да се освободят дизел и керосин от резерва?

Това е проблем не само на нашето правителство. Запитайте се  колко бяхме изненадани правителствата и държавите от COVID-а. Години по-късно имаме ли здравни системи и съответни политики? Какво направихме и какво променихме, за да сме по-устойчиви на такива предизвикателства. Затова се правят реформи, затова управлението трябва да е насочено не да източва публичния сектор и бизнеса, който е на светло, а да създава условия този бизнес да бъде по-ефективен във всякакви такива плоскости. Една икономика да е нискоенергийно зависима, да създава добавена стойност с по-малко енергийни разходи – това е политика. Не е политика да дадаш 5 лева на един като вземеш от друг и същевременно предизвикваш друго събитие. Много често нещата са въпрос на философско питане, не е нужно да има конкретика. Обикновено се бяга от отговор на такива философски въпроси, с това че, виждате ли – те са нонсенс, неясни. Основното е да можеш да кажеш как си го представяш това нещо. Другото нещо е каква е формата на реализация.
Въпрос на национална сигурност е да имаме възможност да действаме превантивно. Европа беше толкова неподготвена, че лекарите спасяваха хора с маски за плуване – какъв ужас се беше получил, колко неадекванти бяха държавите като реакции. На фона на всичко, което се случваше, изтекоха огромни средства за никъде. Сложен е този въпрос.