Кабинетът хем твърди, че това е оптимално възможния бюджет, хем опитва да се дистанцира от него
Правителството на Румен Радев започна процедурата по изготвянето на бюджета за настоящата година. В най-добрия случаи той ще влезе в сила от началото на август, така че валидността му ще е с продължителност от 5 месеца.
Бюджетният дефицит ще е 5.7%, доста висок. Настоящият кабинет обаче твърди, че причината за това е в предходните управления на страната. Всъщност в публичното говорене по темата за бюджета се открояват две основни измерения.
Едното от тях е доста хаотично. Съвсем очевидно е, че в парламентарното мнозинство не споделят приоритети, които да бъдат заложени в проектобюджета и той да бъде оформен и развит съобразно тях.
Постепенно говоренето в публичното пространство по бюджетната тема премина от депутатите от мнозинството към министрите. Това обаче не доведе до преодоляване на хаоса. Неговото съществуване се запази, само че вече различни министри споделяха идеи, които веднага след това премиерът опровергаваше.
Другото измерение, което се наложи в публичното пространство по бюджетната тематика, както вече стана дума, е свързано с търсене на обяснение за недостатъците в решения, вземани назад във времето от партии и политици, които в монента са извън властта, а част от тях дори са и извън институциите. Тук обаче е важно да се уточни, че проектобюджет с толкова голям дефицит досега не е имало, с едно единствено изключение.
Когато беше министър на финансите, в служебен кабинет, оглавяван от Гълъб Донев, Росица Велкова (в момента финансов зам.-министър) беше предложила бюджет за 2023 г. с дефицит от 6.4%. След това обаче дойде друго правителство, с финансов министър Асен Василев, и дефицитът бързо беше свит в рамките на 3%.
Именно това обстоятелство налага едно по-критично отношение към твърденията, на които понастоящем сме свидетели от страна на финансовия министър. През 2022 и 2023 г. служебното правителство е назначено от Румен Радев. Той тогава е поставил Гълъб Донев за премиер и също той (или заедно с Донев) са поставили Велкова за министър на финансите.
Т.е. сегашният министър-председател и сегашният финансов министър са участвали и имат отношение пряко към онази ситуация, в която у нас е предложен бюджет със свръхдефицит. И веднага след това се оказва, че такъв дефицит въобще не е бил необходим и съвсем спокойно може да е повече от два пъти по-нисък
Говоренето на финансовия министър за сегашния бюджет отново не е напълно убедително. Първоначално обявеният дефицит беше 7.4%. За неговото покриване беше необходим нов дълг от 3.8 милиарда и тази необходимост беше удовлетворена от Народното събрание.
След това обаче са оказа, че дефицитът ще е с 1.7% по-нисък, т.е. ще е 5.7%. Може би няма да е излишно от министерството на финансите, а и от правителството като цяло, да осигурят малко повече и по-ясна информация как е било постигнато това свиване с 1.7%. Този размер не е никак малък. И щом кабинетът е могъл да го постигне, то може би няма да е невъзможно да се намерят още някакви резерви, които допълнително да намалят дефицита.
Има обаче и още един странен, от гледна точка на логиката, момент. След като дефицитът вече беше определен на 5.7% се оказа, че вероятно ще е необходим дълг от още около 2.2 милиарда.
Ще видим дали след като проектобюджетът започне реално да се обсъжда в Народното събрание, правителството ще поиска още веднъж гласуване на нов дълг. Ако подобно нещо се случи, то това ще означава, че само за броени седмици кабинетът на Румен Радев е обвързал страната ни с нови задължения за цели 6 милиарда.
Тук неминуемо възниква и въпросът как при очакван дефицит от 7.4% са били необходими 3.8 милиарда като дълг, а при 5.7% са необходими още 2.2 милиарда. Или казано с други думи, при 7.4% - 3.8 милиарда, а при 5.7% - 6 милиарда.
Това са въпроси, които опозицията задължително трябва да постави в парламента при обсъждането на проектобюджета. Макар и правителственото мнозинство да е много голямо и да може да гласува всичко, което пожелае във връзка с бюджета, а и по принцип.
Като цяло с проекта за бюджет 2026 правителството на Румен Радев породи повече въпроси, отколкото да даде отговори. Кабинетът хем твърди, че това е оптимално възможния бюджет, хем опитва да се дистанцира от него. Един работещ вариант щеше да е бюджет за 2026 г. въобще да не се прави.
Ако беше взето такова решение, правителството щеше да си спести част от усилията, които можеше да бъдат ориентирани директно към бюджет 2027, така че той да бъде наистина обективен и устойчив. Сега, каквото и да говорят от кабинета, то невъзможно е между бюджетите за 2026 и 2027 г. да няма нищо общо. Просто не може два последователни бюджета да бъдат качествено различни помежду си.
Ще изкараме седем месеца от настоящата година с удължен бюджет. Досега сътресения в държавата не е имало. Така можеше да е и до края на годината. Подобен подход щеше да е много повече в унисон със стремежите на кабинета да намали разходите. С краткия бюджет за 2026 г. разходите се увеличават в сравнение с удължен бюджет за същия период.
Освен това управляващите настояват за извършването на одити, всякакви и навсякъде. Т.е. хем провеждат или подготвят провеждането на одити, хем правят бюджет. Очевидно е, че резултатите от одитните проверки не могат да се вземат предвид веднага. Те могат да имат някакво евентуално значение едва при подготовката на бюджет 2027. Това е още един аргумент, че преминаването директно към план-сметката за следващата година би било наистина рационално и работещо решение.
Проектобюджет 2026 мина през тристранния съвет, но трудно и с условия. Социалните партньори показаха известна снизходителност към правителството, защото то отскоро е встъпило в длъжност и де факто първата задача, с която се зае беше изготвянето на националната план-сметка.
Участниците в тристранния съвет обаче дадоха ясен знак що се отнася до бюджета за 2027 г. Тук е мястото да се напомни, че проблемите, които застигнаха кабинета на Росен Желязков, имаха като основа именно предложения проектобюджет. А тяхното начало беше поставено точно от разногласията, които се получиха в тристранния съвет.
Желязков се опита да прокара бюджета през Народното събрание, въпреки липсата на одобрение от социалните партньори. Тогава обаче избухнаха масовите протести и министър-председателят предпочете да подаде оставка.
Бюджетът за 2026 г. предизвика доста реакции и най-вероятно Радев и Донев наблюдават обстановката и ще си направят необходимите изводи във връзка с подготовката на план-сметката за следващата година. Ако стане така и въпросните изводи са правилни, то това ще е едно от малкото обстоятелства, който ще осмислят появата на бюджет 2026 и усилията, положени за неговото изработване.
