И преди политици от различни формации са подкрепяли и са участвали в похода за семейството, но са го правили винаги в лично качество, без да използват инструментите на държавната власт. Парламентарната трибуна и гвардейската част са инструмент и символ именно на институционалността и държавността
Две събития и две шествия в центъра на София в един и същи ден (13/06) – прайд и поход за семейството, тази тематика превзе публичното пространство няколко дни преди проявите и със сигурност ще продължи да влияе върху него още поне седмица. За първи път най-голямата парламентарна група, тази на „Прогресивна България”, подкрепи едната от проявите, а именно похода за семейството.
Този поход има и подкрепата на Българската православна църква (БПЦ), но това не е нещо ново, а по-скоро вече може да се разглежда като характерен момент. Нов момент обаче на самото шествие имаше и той беше свързан с участието на гвардейци, които се движеха заедно с подкрепящите похода за семейството и повдигаха музикално техния дух.
В прайда пък участва Дара. Наскоро спечелилата евровизия певица в момента е най-актуалния, разпознаваем и одумван представител на българската съвременна култура. Много е трудно сега Дара да бъде подлагана на критика. И тук въпросът съвсем не се отнася до нейните музикални и творчески умения.
Просто след като е постигнала този резултат на европейско равнище е немислимо да бъде атакувана от национални или патриотични позиции, защото това е значителен принос за авторитета на българската култура пред целия европейски континент. Феновете на похода за семейството претендират за споделяне именно на национални и патриотични чувства. Де факто тази година те нямаше как да критикуват прайда, защото това всъщност щеше да е критика към Дара.
Походът за семейството възникна преди няколко години като антитеза на прайда. И имаше стремежа да превърне прайда в своя антитеза. Тази обстановка доведе до това, че и двете инициативи потърсиха варианти за осигуряване на широка легитимност, гарантираща необходимостта от тяхното съществуване.
Прайдът се опитва да се асоциира с гражданското общество. Той претендира, че говори и настоява за правата на всички хора, които са универсални. И точно в този смисъл те трябва да бъдат осигурени и на ЛГБТ общността в своята цялост.
Освен това прайдът разглежда себе си като израз на творческия потенциал на съвременните хора. Тези които имат способността и изразните средства да демонстрират себе си без оглед на предразсъдъци и други ограничения. Именно затова участието на Дара беше особено важно за тазгодишния прайд.
Походът за семейството пък заложи на защитата на традициите по принцип. Дори остана усещането, че някои от участниците тук разглеждат семейството основно като част от българските национални традиции. Съюзът между един мъж и една жена обаче е характерен като цяло за европейската култура. И това няма да се промени, защото така става възпроизводството на Човечеството. В този смисъл това съжителство е без алтернатива.
Българската държава вече е признала фактически съжителството без брак. На практика няма разлика между съжителство с брак и съжителство без брак. Така че нашите институции се движат в крак с европейските и дори световните тенденции. Тук по-скоро въпросите са към БПЦ.
Тя би следвало да обясни кой точно тип семейство подкрепя и кое семейство възприема като традиционно – семейство, което е в църковен брак, семейство, което има само граждански брак или съжителството без брак. Най-вероятно в похода за семейството има представители на всички тези разновидности. Ако БПЦ държи на семейството с църковен брак, което би било напълно логично, то тя няма как да подкрепя въпросния поход изцяло.
Би било добре църквата ни да разгърне една максимално широка кампания (тя има тези възможности), чрез която да обясни същността на църковния брак, какви са правата и задълженията тук и каква е ролята на самата църква в него. Логиката е, че ако говорим за традиции и устойчивост, то църквата трябва да задава правилния семеен модел на участниците в похода, а не обратното. Нещо повече, разяснявайки значението на църковния брак, БПЦ несъмнено ще има своя принос и в борбата срещу домашното насилие.
Появата на похода за семейството, като антитеза на прайда, показа че в обществото ни стои въпросът как трябва да изглежда съвременното семейство у нас. Църквата със своя клир е една от институциите, които могат да предложат отговорите по тази тема.
Дара беше талисман на тазгодишния прайд. В лични си живот обаче това е една млада жена, която има съпруг, разполага с неговата подкрепа, както и той с нейната. Това е една завършена семейна общност, която по най-ярък начин беше представена на прайда. Ето още едно обстоятелство, което ограничи възможностите за критика срещу него тази година.
Еднозначно отношение не може да има нито към похода, нито към прайда. Необходимо е много вникване и задълбочен анализ, за да бъдат разбрани тези социални феномени. Това не са футболни агитки и нагласите към тях не следва да са такива. Не би било особено релевантно да се каже, че прайдът е либерализъм, а походът – консерватизъм. Това ще е едно доста опростено схващане за двата феномена.
Както вече стана дума този път походът за семейството беше подкрепен от парламентарното мнозинство. От трибуната на Народното събрание беше прочетена декларация в негова полза, а на самото шествие бяха използвани гвардейци. Интересен факт е, че в ръководството на ПГ на ПБ има представител, който назад във времето публично е подкрепял прайда. Може пък двете явления да имат някакво най-малко общо кратно.
И преди политици от различни формации са подкрепяли и са участвали в похода за семейството, но са го правили винаги в лично качество, без да използват инструментите на държавната власт. Парламентарната трибуна и гвардейската част са инструмент и символ именно на институционалността и държавността.
Възниква въпросът – одържавява ли се походът за семейството. Дали една инициатива, възникнала като обществена, не се превръща в инструмент на управляващото мнозинство и на правителството. Ако това се случи, то инициативата ще загуби обществения си характер, най-вероятно ще се еманципира от основателите си и ще премине в ръцете на властта (най-вече изпълнителната). Така правителството ще може да я управлява и да я насочва съобразно собствените си интереси и потребности.
Кабинетът има достатъчно възможности за подкрепа на семействата, без да е нужно да овладява обществени инициативи. Могат да се осигурят данъчни преференции, може да има и пряка подкрепа по принцип или целево. Държавата може да работи с неправителствени организации, за да постигне оптимални резултати в подкрепата за семействата.
Обществените инициативи обаче трябва да си останат такива. Иначе се получава така че походът за семейството подкрепя семействата, а държавата подкрепя подкрепящите. По-издържано би било всеки да подкрепя директно със своите легитимни средства и възможности. Така шансовете да се стигне до истинска и действителна подкрепа са най-големи.
