Христина Христова пред ТАРАЛЕЖ: Бюджетът за 2027 се опитва да сложи край на неразумното харчене

 Госпожо Христова, какъв е проектобюджетът за 2027 г.?

Проектът за 2027 г. е един бюджет, който се опитва да сложи край на неправилните и неразумни неща, които вършихме с бюджетите през последните 4-5 години. Тогава харчихме доста държавни пари - и хората, и институциите, че даже и на бизнеса се даваха пари, които не бяха изкарани, не бяха произведени. Това беше много неразумно.

Откъде започна това неразумно харчене?

То започна още през 2021 г. В последните пет години имахме девети избори. Имаше години, в които бюджетът не беше приет в законовите рамки – той беше приеман след три, дори след 6 месеца. Бюджетът за настоящата година влезе в сила от 1 август, за отделни мерки – от 1 септември. Вярвам, че се прави сериозен опит да се сложи край на това нещо. Не може да продължаваме така. В последните 4-5 г. се взеха толкова неразумни решения – и за пенсии, и в публичната сфера. Вярвам, че се прави сериозен опит да се сложи край на неразумното харчене. В последните 4-5 г. имаше много неразумни решения – и за възнаграждения в публичната сфера, и за пенсии като се заобикаляха правилата на осигурителната система, и за бизнеса – с помощта за скъпата електроенергия. Много печеливши бизнеси след тази държавна помощ рязко увеличиха цените, и за променита в данъчната система за ДДС, където намаленията очевидно не бяха добре преценени. В ресторантьорството, например, анализите после показаха покачване на цените. Мисля, че „доста неразумни неща сътворихме, всички вкупом“, както е писано в Библията: и хората, и институциите, и тези, които управляват държавните пари.

Според вас, сега се опитваме да влезем в рамките на нормалността и да има някакъв баланс с този бюджет, ако Ви разбирам правилно?

Има сериозен опит. Не съм убедена дали всичко ще бъде успешно. Очаквах малко повече смелост и воля в реформите, защото отгоре на всичкото сме и в процедура за свръхдефицит като държава от Европейския съюз, която е наказателна. Има много сериозни изисквания и си мисля, че дори Европейският съюз искаше от нас още с този бюджет за 2027 г. бързо да влезем в рамките, които изискват Маастрихтските критерии, но още не можем. Очевидно е много трудно да влезем в дефицит от 3% през 2027 г. Да видим как ще завърши 2026-а, при този кратък бюджет, който имаме и който предвижда много голям дефицит. Вярвам, че ще се направи всичко възможно да не стигаме до 5,7%. Много неща имаме да променяме.

Например в сектор Сигурност - отдавна се говори, че са заети повече хора, отколкото средно в другите държави от ЕС. Отдавна се говори, че администрацията е раздута на фона на демографските промени в населението и че има големи дисбаланси в заплащането. В една и съща администрация едни са с много високи възнаграждения, други с много ниски.
Важни администрации, които обслужват директно гражданите, например в социалната система, Агенциите по заетостта, социалното подпомагане – и сега доходите им са около 830-850 евро. Там работят хора, които посещават семейства и деца в риск в махали, където не винаги сигурността им е гарантирана. А други администрации са с много високи възнаграждения, да не говорим, че има такива, които определено дублират структури. Това се превърна в голям проблем. Да не говорим, че това изземване на експерти в публичната администрация оголва до известна степен нуждата от специалисти в икономиката.

Въпреки положителната оценка от страна на бизнеса, се предвижда скоро протест в 7 града срещу проектобюджета. Кака е целта им, според Вас?

Доколкото имам опит и съм участвала в много бюджетни процедури, винаги ние като българи очакваме нещо директно от държавния бюджет, ако може да ни се даде нещо. Бюджетът няма такава функция. Държавният бюджет е най-важният политически инструмент, няма по-важен. Той е финанси, но е и политически инструмент: тези, които управляват в дадения момент, показват пред обществото какво мислят, кои са най-важните неща, кои са по-маловажни, на кое ще дадат приоритет и на кое няма. Мисля, че беше направен опит, и успешен, да се представят тези приоритети и политики. Но да очакваме директно от бюджета нещо...

Да започнем със заплатите - минималната работна заплата. Участвам в дебати от 15 години за това как нямаме механизъм за определяне на минималната работна заплата, как правителството сяда всяка година и решава каквото реши. Беше включен някакъв текст в кодекса на труда, който абсолютно погрешно привеждаше тази директива за адекватните минимални работни заплати на ЕС, постигна се някакво споразумение между синдикати, работодатели и държава. Сега се оказва, че ако бяхме сметнали по правилото, което беше в текста на Кодекса на труда, щеше да се получи повече.

Какво означава това?

Трябва за себе си да изясним: искаме ли да имаме правила и принципи, или не? И ако в даден конкретен момент, за някаква конкретна конюнктура, дадено правило или принцип не ни е удобно и не ни харесва, това означава ли да махаме принципите? Вече имаме механизъм, в който се споразумяват представителите на работещите, на капитала и държавата, и който, надявам се, ще работи. Той дава малък диапазон, в който правителството да реши. И сега излезе, че диапазонът беше до 672 евро, а не е постигнато.

Синдикатите настояваха за 690 евро минимална заплата, а е решено от 1 януари 2027-а тя да е 660 евро на месец.

690 беше искането по стария закон. Така се получаваше, ако се смяташе автоматично 50% от средната брутна заплата. Добре е, че махнаха т.нар „автоматизми“. Ако някой трябва да ми докаже еди какво си от еди какво си число – какъв критерий е това? Аз не знам. Основните доходи, за които една държава трябва да се бори да са добри, са доходите от труд. Работната заплата е заплащане за количеството и качеството на труда. Тя не е нещо, което на някого се дава.

Мисля, че големият дебат за минималната заплата не засяга сърцевината. В момента спорът е дали е 660, или 672. А основният въпрос е дали минималната заплата в България е като за тази в другите европейски страни за същия труд. Там тя е за 2%, 4%, най-големият процент е 7% от работещите. Защо ние стигаме до проценти, които са една четвърт, една трета от работещите в страната? Всички ли са нискоквалифицирани хора или все още имаме много сива икономика, където договорът на човека е върху минималната заплата, за да се спестят разходи, и се осигуряват върху нея, защото така разходът е по-малък? И ще придобием ли най-накрая някаква финансова и осигурителна култура, да знаем, че не е важен само днешният ден, а има и утрешен? Да имаме социална сигурност: ако нещо се случи със здравето на този човек, той ще получава обезщетение, което е 80% от минималната заплата - ако е болен или си е счупил нещо, не дай Боже. Или млада жена, която излиза в майчинство, ще взема минималната заплата, защото върху останалото не са внасяни осигуровки. Този дебат е по-важен от тези 12 евро. Това е моето мнение, доколкото съм работила по материята за минимална работна заплата и съм участвала в дебатите от години.

Относно разговорите с Европейската комисия за прехвърляне на част от средствата от втория пенсионен стълб. Какво означава това? Има ли лъжа или са водени разговори на много ниско ниво, които не са стигнали доникъде, и затова не е имало информация?

Това е същата история като с друго, за което четох много мнения и дебати - защо бюджетът е представен в академична институция, в УНСС в Университета за национално и световно стопанство" като визия, а не като дебат в Тристранния съвет или в Министерския съвет? Това е представяне на визията на финансите на държавата. От своя опит бих казала, че около всяка бюджетна процедура се водят какви ли не дебати.  Не мога да разбера от едната или другата страна коя е истината. Склонна съм да приема, че най-вероятно е имало някакво запитванае. Дефицитът само в първия стълб - в Държавното обществено осигуряване, за тази година е около 7 милиарда. Държавата трябва да мисли за финансовата устойчивост на пенсионната система. Не смятам, че това е национализация, никой няма да взема пари от втория стълб. Въпросът е да се намалят парите, които внасяме във втория стълб, където отива 5% от пенсионната ни вноска. Запитването, доколкото разбирам, е за период 2027-2029 г. да не са 5%, а да са 2,5%, за да се облекчи дефицитът. Не можах да разбера коя е истината, но във всяка държава около една бюджетна процедура се обсъждат какви ли не въпроси, поставени от различни експерти, които имат един или друг начин на виждане как да се решат въпросите с финансите, с осигурителните системи.

Склонна съм да приема и да се сложи точка на това нещо - дали е говорено такова нещо, защото то не е съществено. По-важно е да погледнем двете ключови неща: с какво този бюджет ще повлияе на подобряването на качеството на живота на хората и семействата, които отглеждат деца, и ще подобри ли условията за правене на бизнес и икономика. Защото много усилия полагаме да привличаме инвестиции, с информационни кампании и т.н., но ако няма добра инфраструктура, добра дигитализация, ако няма кадри с качества, които съответстват на потребностите на икономиката, нищо няма да можем да направим. Това са двата най-важни въпроса.

А какъв е отговорът на тези два аспекта според вас?

От гледна точка на хората: аз лично не приемам политиката по доходите как я прави държавата. Държавата прави малка част от политиката по доходите. Тя отговаря за публичната администрация. Напоследък, при неблагоприятното стечение на обстоятелствата заради демографската криза, ниската раждаемост, намаляването на трудоспособното население, което трябва да внася вноски в пенсионната система, и удължаването на продължителността на живота, държавата трябва да допълва пенсионната система. Иначе вноските, които внасяме този месец, би следвало да стигат за пенсиите на пенсионерите другия месец. Но те стигат наполовина. Трябва да сме наясно, че това ще струва откъсване на пари от инфраструктура, образование и здравеопазване и най-вече - ще има нужда от външен дълг. Държавата досега, при всякаквито и да е правителства, изпълнява ангажимента си към пенсионната система, защото хората са били добросъвестни и десетки години са внасяли процент от заплатата си. Най-важното е приносът на човека.

Какво е отличителното в този бюджет?

Харесва ми това, което направиха, дано при дебатите в парламента да не се промени - добавиха подкрепата на семействата за развитие на децата. В много държави отдавна го има: семейството и без това харчи пари за спорт, за култура за детето, за изкуство, за уроци по трудните предмети. С 5000 евро се намалява данъчната основа на родителя. За две деца вече с 10 000 евро, за три - с 15 000 евро, за дечицата с увреждния - с 12 000 евро.  Това ми се вижда нещо добро, качествено и съществено.