Депутатът от ДСБ настоя за по-смели реформи и ограничаване на държавните разходи, като предупреди, че разходите за лихви по държавния дълг могат да се утроят до 2029 г.
Проектобюджетът за 2027 г. не предвижда достатъчно решителни мерки за ограничаване на публичните разходи и подготовка на България за евентуална икономическа криза. Това заяви депутатът от ДСБ Владислав Панев пред БНТ, отправяйки критики към финансовата политика на управляващите.
"Това е един страхлив бюджет. Аз го определих като страхлив, защото когато имаш пълно мнозинство в Народното събрание за първи път от 1997 г. насам, от времето на Иван Костов, това предполага да бъдеш по-смел в реформите", коментира Панев.
Според него българската икономика се нуждае от сериозни структурни промени, а натрупването на бюджетни дефицити през последните години изисква по-бързи действия за стабилизиране на държавните финанси.
"Кабинетът не консолидира бюджета достатъчно бързо. Дефицит от 2% на начислена основа не е голямо постижение. Трябва да се действа доста по-смело", подчерта депутатът.
Панев определи нарастващите разходи за държавната администрация като един от основните проблеми. По думите му в публичния сектор има около 5000 незаети щатни бройки, които трябва да бъдат преразгледани.
Той настоя за по-строг контрол върху административните разходи, включително средствата за служебни автомобили и други дейности на държавните институции.
"Когато става въпрос за свиване на държавните разходи по отношение на администрацията, на автомобилите и на други пера, ние бихме подкрепили такива мерки. Бюджетът трябва да се консолидира, защото евентуална криза чука на вратата, а ние не влизаме подготвени за нея", заяви Панев.
Депутатът предупреди и за сериозно увеличение на разходите за обслужване на държавния дълг. Според цитираните от него правителствени разчети те могат да нараснат от около 700 млн. евро до 2,1-2,2 млрд. евро през 2029 г.
"Планът на правителството е за четири години разходите ни за лихви да нараснат три пъти – от 700 млн. евро до 2,1–2,2 млрд. евро през 2029 г. Така че ние въобще не сме подготвени за криза", посочи той.
Панев изрази притеснение и от международната икономическа обстановка, включително нестабилността на цените на горивата, природния газ, торовете и земеделските продукти. Според него напрежението в Черно море също създава допълнителни рискове за българската икономика.
Сред предложенията му е част от държавните дружества да бъдат листнати на Българската фондова борса, което според него би подобрило управлението им и би могло да осигури еднократни приходи от над 1 млрд. евро.
Депутатът посочи, че в управленската програма е заложено предлагането на пакети от държавни компании на борсата през следващата година, но в бюджетната прогноза не са предвидени съответните приходи.
Според Панев участието на частни акционери би създало условия за по-добър контрол и по-ефективно управление на държавните предприятия.
Той оцени положително намеренията за преглед на системата на ТЕЛК и разходите за социални асистенти, но изрази съмнение дали планираните икономии от около 200 млн. евро действително ще бъдат постигнати.
Панев коментира и предвиденото увеличение на възнагражденията в държавния сектор. Според него ръстът от 5% за повечето служители и 7,5% за учителите не е недостатъчен, както твърдят част от критиците на бюджета.
Той настоя увеличението на заплатите в администрацията да бъде съобразено с растежа на бюджетните приходи, за да не се създава допълнителен инфлационен натиск.
"Когато вдигаш заплатите в администрацията и държавния сектор, а в същото време увеличаваш данъците и осигурителните прагове за частния бизнес, не стимулираш икономическия растеж и производителността на труда", заяви депутатът.
По думите му износът и индустриалното производство в България стагнират от началото на 2023 г., което поставя допълнителни предизвикателства пред икономиката.
Панев уточни, че подкрепя увеличаването на пенсиите, тъй като дълго време те са изоставали спрямо доходите в страната. Според него обаче разходите за държавната администрация вече са достигнали прекомерни нива.
Депутатът заяви, че ДСБ е готова да подкрепи предложения на управляващите, които водят до реални реформи и ограничаване на публичните разходи. Той предупреди, че заложеният икономически растеж от 2,5% може да се окаже прекалено оптимистичен при влошаване на международната обстановка.
Според Панев България трябва да използва настоящия момент за по-смели бюджетни решения, вместо да отлага реформите до настъпването на евентуална икономическа криза.
