За миналата година имахме най-бързо растящия дълг публичен в целия Европейски съюз, каза Велев
Васил Велев е председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той коментира проектобюджета за 2027 г. пред ТАРАЛЕЖ веднага след като финансовата рамка на държавата беше представена в УНСС.
Господин Велев, какъв знак е представянето на проектобюджета за 2027 г. в УНСС?
Това е добър знак, трябва да се адмирира, че бюджетът беше представен в УНСС от премиера, вицепремиера и финансовия министър. Това не отменя и не заменя обсъждането в тристранния съвет. Днес беше представен пред студентите, преподавателите и обществеността. Там беше почти целият Министерски съвет, депутати. Бяха поканени и работодатели, и синдикати. Премиерът показа визията си, средносрочна и за следващата година. Политиките, които следват, са облечени в съответните числа. Ако трябва да кажа първите си впечатления съм приятно изненадан съм представеното. Разбира се, ще чуете критики, че трябва по-смело и решително да се съкращават разходите, и точно обратните критики, че разходите са твърде съкратени и че трябва да се увеличат плащанията от бюджета. Тези две критики се изключват взаимно. Може би могат да се направят и по-смели реформи, но пък няма да се преохлади икономиката, която до момента расте за сметка на потреблението, а потреблението расте за сметка на дефицити и заеми. Беше представена визията за преминаване към здравословен растеж, базиран на инвестиции, ръст в икономиката, който да намалява, не да увеличава задлъжнялостта и лихвените плащания и да премахне изкривяванията, допуснати през последните 4-5 години. Това всъщност е най-добрият бюджет за последните 5 години, безусловно.
Кое е доброто в този бюджет?
Виждаме политики за насърчаване на икономиката и на икономическия растеж, на база на което да се стигне до здравословен ръст на доходите, а не до живот на заем, какъвто беше през последните няколко години. Бюджетният дефицит за следващата година е планиран на 3,5%, при 4% за миналата и 5% за тази. Това е намаление с 1,5 процентни пункта, не малка крачка. В следващите две години се върви към ускорена консолидация, с реална възможност през 2028 година да се влезе в рамките, а не 29-та да се влезе в рамките. Има и несимволичен ръст на редица социални плащания, насърчаване на раждаемостта и отговорното родителство, данъчни облекчения за работещи родители – несимволичен ръст. За това повече синдикатите могат да говорят. Ние виждаме и адмирираме насърчаването на производствата с висока добавена стойност чрез бързите амортизации, насърчаването на инвестициите и сериозния ръст на предвидените разходи в това отношение. Това е съпроводено с административна реформа и съкращаване на разходите за администрация. Имаме практически замразяване на заплатите на депутати, министри, в МВР, отбрана и съдебна система - за което най-остро критикувахме, че през миналите години там бяха най-големите увеличения на възнагражденията. Има и значително съкращаване на щатни бройки. Само в МВР се предвиждат близо 2000 бройки да бъдат съкратени. Това са мерки, които са предлагани от работодателските организации, от обществеността и от независими икономисти.
Каква е гаранцията, че ще бъдат съкратени дублиращите звена, а няма да бъдат оголени точно звената, които работят най-много и са най-натоварени?
Естествено, стремежът е да се подобри работата на администрацията, не да се влоши, и потенциал за това има. Поочили сме нееднократно лесни за разбиране примери. В МВР има тилови служби, и това не е един човек, а служба с директор, секретарка, шофьор, администрация, счетоводство. Пожарникарите получават униформи на едно място, граничарите на друго, а полицаите - на трето. Кому е нужно това? Тези три тилови служби могат да бъдат една, а хората, заети в тях, могат да имат друга работа. Да дойдат при нас в индустрията, търсим работници и специалисти.
Накрая се оказва, че и граничарите, и подводничарите нямат униформи и нужните средства, с които да работят
Нямат, защото всичките пари отиват за заплати на персонал, който е преоразмерен. В МВР имаме с една трета повече заети на глава от населението, отколкото е средното за Европейския съюз. Там имаме замразяване на разходите за възнаграждения и съкращаване на щатни бройки, като вероятно ще се започне от тези, които получават и пенсия, и заплата едновременно, защото това не е нормално – да се получава едновременно от бюджета и пенсия, и заплата. Или е много тежко и като се пенсионираш, трябва да си почиваш, или, ако не е толкова тежко, значи не трябва да се пенсионираш толкова рано. Няма много други страни, където в службите се получава и пенсия, и заплата, при това пенсията не се облага, а заплатата е без лични осигурителни вноски.
Има и нещо друго – на места няма подготвени кадри и затова се налага да викат хора, пенсионирани по закон.
Това е повсеместно. Ние имаме огромен недостиг на човешки ресурс и точно затова преоразмерената бюджетна сфера трябва да бъде посъкратена, защото това е резерв за тези, които работят в реалния сектор, в икономиката, и пълнят бюджета и де факто плащат социалните разходи: пенсии, социални помощи, образование, здравеопазване. Много е важно хората да бъдат осигурени, и един от резервите е тази набъбнала бюджетна сфера. Ние имаме намаляващо население.
В предпоследното преброяване от 2010 година сме намалели с 1 100 000 като население. А тези, които трябва да ни обслужват бюджетната сфера, са се увеличили с 100 000. Вместо да се намалят и те според населението. Тоест там има сериозен резерв и се тръгва към осъществяване на такава реформа, която да доведе до ползване на този резерв, до ограничаване на разходите, с 10% се намаляват разходите за издръжка, освен че се съкръщава администрация. И всъщност, въпреки това, имаме 5% увеличение в бюджетната сфера, планирано извън тези, за които стана дума - отбрана, сигурност, съдебна система, министри, депутати, шефове на агенции и регулаторни органи. Съкръщават се началниците, бордовете се съкръщават – ръководни постове се съкращават от 1868 на 1723. Общо щатните бройки само в централната администрация се съкръщават 5042.
Това не е ли пожелателно? Всъщност, кое ви дава индикация, че този бюджет е добър за бизнеса?
Това е планирано за следващата година. Няма увеличение на данъци, въпреки огромния дефицит, който е наследен. И огромните разходи, които остават неразплатени и след тази година. Има по доклада на Сметната палата, докладите, всъщност има едни оставащи за разплащане през 27 година 1 800 000 000 - пари, които са изхарчени, планирани, непланирани в миналите години и не са разплатени и не са сертифицирани все още – това са тези така наречените фактури по чекмечетите. Всъщност фактури няма, защото за да има фактури, трябва да се сертифицира разходи и тогава да се издаде фактура, но като се издаде фактура, възниква задължение да плащане, а то пари няма. И именно затова са завещани от 22-а година още несертифицирани разходи. Фирмата е изпълнила каквото е поръчено, но още не е платено и даже не е пусната фактура не е сертифициран разхода. И въпреки това нямаме вдигане на данъци.
И какво става с тази фирма?
Обратно имаме някои облегчения, като за малкия бизнес вдигане на прага за регистрация по ДДС, като вдигане на прага за същественост при дълготрайните активи, което са и финансови и административни улеснения за бизнеса. Имаме по-бърза амортизация за високите технологии, инвестициите там и имаме развитие на инфраструктура, която се планира с увеличаване на разходите за иновации и на разходите за индустриални зони, също с инвестициите в такива. Не са просто разходи, а са инвестиции. Така че бюджетът е с визия, това, което е декларирано като промяна в модела, всъщност е подплатено с конкретни мерки.
От КТ "Подкрепа" казаха, че самият бюджет няма подробности и не биха коментирали.
Ами аз ви коментирам от това, което е представено публично, ще го четем, те са един бюджет порядъка с мотивите, порядъка на 200-300 страници. Така че детайлите ще ги видим, но не допускам, че това, което е представено публично в зала „Максим“ Аулата на УНСС няма да съответства на числата в проекто Закона за бюджет.
Ако това случайно се случи?
Няма как да се случи. Не стават такива грешки.
Кои са негативите на този бюджет?
Лошо е наследството, което не може да бъде с една година поправено. Лошо е, че макар и изненадващо малък, но този дефицит 3,5 никак не е малък. Това са нови 8 милиарда нов дълг, т.е. дългът расте, лихвите по него растат, всичко това е лошо, само че то е до голяма степен неизбежно и резултат от разюздана бюджетна политика през последните 5 години.
Може ли да назовем имена?
Започваме с Асен Василев. На второ место пак е Асен Василев и след това няма невинни, защото всички казваха: „дай, дай,дай“. И Бойко Борисов искаше да се харесва, да е готин, да се харчи повече, макар и да разбира какво значи това и макар и два пъти да е премиерствал без да прави това, но ето на третия път така се случи. Или по-скоро при правителството на Росен Желязов.
Ние тръгваме от 7,6% дефицит за първото 3 месечи на тая година. Още не бяха произведени изборите. Нямаше го още на хоризонта новата политическа сила. Имахме за първото 3 месечи тая година 7,6% дефицит. И за миналата година най-бързо растящия дълг публичен в целия Европейски съюз. Ето оттам се тръгва, за да стигнем до следващата година планиран 3,5% дефицит. Така че това е сериозно усилие, не е такова палиативно или или мимикрия, или имитация. Сериозно усилие и не е просто усилие за свиване на дефицита, а има визия, има политики. Защото имаме увеличаване на социалната подкрепа, имаме увеличаване на средства за здравеопазване, за иновации, изобщо за трансформация на икономиката.
Не ми харесва големия ръст на разходите за отбрана – 418,4 млн. евро.
Какво ще кажете за минималната работна заплата, обсъждаше се да е 690 евро месечно, реши се да стане 660 от сегашните 620?
От тази година отчитаме инфлация 6%. Последната инфлация, която отчете статистиката, е 6% спрямо миналата година. Но спрямо миналата година минималната заплата е увеличена с 12%, даже с 12,5%. Тоест при 6% годишна инфлация имаме 12% увеличена минимална заплата, два пъти повече. А сега говорим за още едно увеличение за догодина. Пак с изпреварващ темп спрямо инфлацията, и синдикатите пак са недоволни. Ние пък сме недоволни от това, че разходите се увеличават непропорционално на ръста на производителността. Това води до загуба на конкурентоспособност в икономиката.
От друга страна, бюджетът може да бъде критикуван. Но разбираме, че при тази ситуация, каквото и да се направи, ще бъде критикувано от всички посоки. Аз се опитвам да ви дам обективен поглед. Може да се иска по-бърза консолидация и по-бързи реформи, но ако това се направи, се рискува икономиката да се преохлади. Тя в последните години расте само и изключително на база на харчове: увеличаване на заеми, дефицит и харчене на пари през бюджета. Ако това харчене рязко се свие, икономиката може да се свие още по-рязко, защото хората ще спрат да плащат за услуги и стоки, а това ще намали производството им. Това трябва да се има предвид, иначе, когато не отговаряш за последствията, можеш да си много смел.
Какво имате предвид?
ГЕРБ направиха предложение за програма за компенсиране на високите цени на електроенергията. Когато ние им направихме такова предложение миналата година, те не го приеха. Питайте Жечо Станков Румен Радев, не премиерът, а председателят на АИКБ, Румен Събев Радев беше съпредседател на работна група за програма за компенсиране на високите цени. Работната група беше написала доклад заедно с експерти в министерството, и там имаше предложения горе-долу като тези, които сега е направил Жечо Станков, даже по-добри. Но тогава, когато Жечо Станков беше министър, това не беше направено. Сега, когато е опозиция, го предлага. Когато не отговаряш за последствията, си много смел и ти е по-лесно. Винаги е така.
