Любослав Костов: Бюджетният дефицит може да падне до 3,5-4%, а заплатите в администрацията да нараснат със 7%

Бюджетният дефицит за следващата година може да се окаже по-нисък от първоначално обявените 5,7%, а реалното увеличение на разходите за заплати в държавната администрация да бъде между 6 и 7%. Това прогнозира бившият вицепрезидент и главен икономист на КНСБ доц. Любослав Костов по NOVA NEWS. Според него правителството вероятно ще заложи мерки за фискална консолидация, с които дефицитът да бъде ограничен до около 3,5-4%.

Костов коментира заявеното намерение за увеличение на разходите за персонал с 5%, като обясни, че реалният процент ще бъде по-висок, ако от общия фонд бъдат извадени средствата за МВР, отбраната и сигурността.

"Ако извадите от общия фонд МВР, отбрана и сигурност, 5% на по-малката сума не са 5, а 6,5-7%. Реалното увеличение вече трябва да се види по второстепенните разпоредители и по министерствата, но то ще бъде около 6-7%", обясни той.

Отделно е предвидено увеличение на възнагражденията със 7,5% за педагогическите специалисти. Икономистът обаче обърна внимание, че все още няма достатъчно яснота за заплащането във висшето образование.

"Като представяш бюджета в УНСС и тръгваш оттам, поне сложи на равна нога цялото образование", каза доц. Любослав Костов.

По думите му увеличението на доходите трябва да отчита натрупаната инфлация, която той оценява на около 8-9%, така че да бъде запазена покупателната способност на хората.

Костов подкрепи решението държавният бюджет да бъде представен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Според него академичната среда е подходящо място за начало на по-задълбочен обществен разговор за финансовата политика.

"Бюджетът е твърде сериозно нещо, за да бъде оставено само на депутатите със своите политически окраски, конюнктурни зависимости и лични интереси да хвърлят в публичното пространство и всъщност да изкривяват целия дебат", посочи той.

Икономистът даде за пример представянето на фискални мерки във френския университет "Сорбона" и в Лондонското училище по икономика. Според него включването на академичната общност може да направи дискусията по-съдържателна и да я насочи към конкретни числа и аргументи.

По темата за евентуални промени във втория пенсионен стълб Костов заяви, че според личната му оценка доходността на частните пенсионни фондове не компенсира намалението на пенсията от първия стълб, което се отразява във формулата за изчисляването ѝ. Той смята, че управляващите е трябвало да започнат по-широк разговор за пенсионната система още преди два месеца и да включат всички заинтересовани страни.

"За мен трябваше да има разговор за реформа в целия пенсионен модел, който управляващите с мнозинството, което получиха, можеха да започнат", посочи доц. Любослав Костов.

Той уточни, че не настоява за премахване на втория пенсионен стълб, а за обществена дискусия относно неговото функциониране.

"Не казвам да няма втори пенсионен стълб. Казвам да има обществен дебат, какъвто те отрекоха", каза Костов.

Икономистът коментира и предложението държавата да внася по 1000 евро в индивидуална сметка на всяко новородено дете. Идеята предвижда средствата да бъдат инвестирани на международните пазари и да станат достъпни при навършване на 60-годишна възраст. Костов изрази критично отношение към предложението, като постави въпроса кой ще управлява и контролира тези средства.

Той подкрепи необходимостта от дългосрочен план за няколко основни национални политики, който да не се променя при всяка смяна на правителството.

"Прави се един план и този план се следва, независимо кое правителство идва на власт. Говорим за шест-седем надпартийни теми", каза доц. Любослав Костов.

Според него сред очакваните мерки в новия бюджет трябва да има и оптимизация на държавната администрация. Той посочи, че е необходимо да се установи къде има недостиг на служители и къде съществуват незаети или излишни щатни бройки.

"Трябва да се види къде има недостиг на кадри и къде трябва да се махнат кухи бройки, къде се раздават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и има незаети щатни бройки или хора в пенсионна възраст", обясни икономистът.

Костов заяви още, че данъкът върху дивидентите трябва да бъде увеличен от 5% на 20%, за да се доближи до средните нива в Европа. Той подкрепи и еднократно облагане на свръхпечалбите на банки, застрахователи и други сектори.

"Осем държави в Европа го направиха. Ние го приложихме за шест сектора, освен банките, и това ще доведе до 800 милиона евро допълнителни приходи в бюджета като дискреционни мерки, с които всъщност ще намалим дефицита", посочи Костов.

В разговора той обясни и причините да напусне КНСБ след 12 години работа в организацията. По думите му решението е лично и е взето след продължително обмисляне, като занапред възнамерява да отделя повече време на академичната си дейност.

"За мен синдикалната кауза не е щатно разписание, нито работа на заплата. Реших да се посветя малко повече на академичната дейност и да продължа да защитавам работниците с всички други инструменти, които мога, извън организацията КНСБ", каза той.

Костов уточни, че не възнамерява да отправя критики към синдиката и неговите членове. Сред причините за оттеглянето си посочи натрупаната умора и различия по някои принципни въпроси. Той допълни, че участието му в инициативния комитет, издигнал Илияна Йотова и Кирил Вълчев, е било в експертно качество и не означава намерение да се занимава активно с политика.