Сега след като Радев разполага с цялата политическа власт в страната, той ще бъде натоварен и с отговорности, които предстои да видим дали ще може да понесе. На практика всичко, свързано с парламента, правителството и президентството вече е върху неговия гръб.
Изборите за президент и вицепрезидент приключиха. Илияна Йотова и Кирил Вълчев вече са избрани. Йотова дотук има 10 г. в президентската институция – 9 като вицепрезидент и една като „служебен” президент.
С предстоящите 5 г. тя ще се превърне в политика с най-дълго присъствие в президентството, при това за продължителен период напред във времето. От гледната точка на настоящия момент е трудно да се предположи, че в обозримото или дори далечното бъдеще ще се появи друга персона с шанс да прекара минимум 15 г. в президентската институция.
Задължително е обаче да се отбележи, че заслугата за спечелването на тези избори не е толкова на Илияна Йотова или Кирил Вълчев, а на Румен Радев. Първо той отстъпи президентския пост на Йотова, за да участва в парламентарни избори и да стане премиер.
От премиерската позиция пък оказа пълна и активна подкрепа на нея и Вълчев. Това си пролича особено ясно между двата тура, най-вероятно защото след първото гласуване резултатът беше доста рисков за бившия вицепрезидент.
Оттук нататък Румен Радев разполага с цялата политическа власт в страната. Негово е парламентарното мнозинство, правителството и президентската институция.
Остават само Висшият съдебен съвет (ВСС) и местната власт. Това обаче не са власти от политически тип. При формирането на състава на ВСС има политически компонент, но до тази тема все още не е ясно кога точно ще се стигне.
До местните избори пък има още около една година. В тях, разбира се, участват партии и коалиции, но органите на местната власт се занимават с проблеми, които не са пряко политически.
Сега след като Радев разполага с цялата политическа власт в страната, той ще бъде натоварен и с отговорности, които предстои да видим дали ще може да понесе. На практика всичко, свързано с парламента, правителството и президентството вече е върху неговия гръб.
Така по всяка вероятност ще се катализира износването на Румен Радев като политическа личност. А това неминуемо ще бъде и едно от обстоятелствата, които ще дефинират мандата на Илияна Йотова. Много е вероятно поне един или дори повече пъти да й се наложи да назначава служебни правителства или да поема несвойствени за президентската институция ангажименти.
Може да се каже, че на втория тур от президентските избори „Прогресивна България” (ПБ) възстанови част от подкрепата си от април тази година. Много трудно е обаче да се каже колко точно, защото вот за Йотова/Вълчев дойде и от БСП, „Възраждане”, „Величие” и някои съвсем малки и слабо разпознаваеми партии.
Към момента управлението на Румен Радев е гарантирано поне за следващата една година, т.е. до местните избори. Ако тогава ПБ не успее да спечели в големите градове и особено в София, то ще можем да говорим за нова политическа ситуация и потенциално за предсрочни парламентарни избори.
Дотогава Румен Радев ще трябва да решава всички въпроси, свързани с държавното управление – бюджет, здравеопазване, образование, публична администрация, социални въпроси, отбрана, сигурност, дронове в Черно море и пр. Премиерът персонално ще трябва да има идеи как да действа във всички тези измерения.
Несъмнено е, че през оставащото време от тази година, както и през следващата, Радев ще се изправя пред проблеми и невинаги решенията ще са ефективни, работещи и убедителни. Така че на премиера ще му се налага да търси обяснения и оправдания в случаите, в които властта изпитва неувереност.
Вътре в страната на Радев не му е останало нищо, което той да използва като оправдание. Причината е, че той разполага с цялата политическа власт, както вече стана дума.
Разбира се, премиерът може да продължи да говори за сглобки, за Пеевски и за други ситуации от минали управления на страната. Подобен подход обаче би имал силно ограничено въздействие върху обществото. За всички е ясно, че нищо от миналото не може да попречи на управлението на Радев сега.
Има обаче друг риск, по който е доста възможно министър-председателят да се подведе. При подготовката на бюджета за 2027 г. правителството се опита да обясни някои моменти от цялостния процес с Европейската комисия (ЕК). Наложи се от ЕК да уточняват, че българският бюджет се прави в България, а тяхната роля е съвсем различна.
След като Радев няма с какво да обяснява, вътре в България, проблемите на управлението, възможно е да потърси „изкупителни жертви” извън страната. И това може да бъдат ЕК, Европарламента, Еврогрупата и кой ли още не.
Такъв подход не би бил с нищо полезен за България. Той ще ни постави в изолация и ще ни направи подозрителни за нашите съюзници. Страната ни вече изглежда така в Румъния след едно непремерено и необмислено изказване на Румен Радев относно ситуацията в Черно море.
В единствения дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров една от ключовите разлики между тях беше отношението към руската война срещу Украйна. Гюров беше ясен по тази тема – подкрепа за Украйна и търсене на начини за примирие.
Стремежът на Украйна и Европа е войната да бъде замразена по линията на съприкосновение. И това още по-ясно ще проличи ако през този месец се подновят техническите разговори между Украйна и Русия с посредничеството на САЩ.
Йотова твърдеше, че трябвало да има не примирие, а траен мир. Да, обаче прекратяването на всяка война минава първо през примирие, а трайният мир идва едва след това.
Всъщност това говорене за траен мир има руски произход. Русия обаче не желае да се откаже от агресията си и да я замени с дипломация. Нито веднъж досега, при опитите за дипломатически контакти, руската страна не с спирала, дори за момент, агресията си срещу Украйна.
Разбирането, което Путин има за мир с Украйна се изразява в нейната капитулация. Нагласите в самата Украйна обаче въобще не са такива.
Добре би било да се обърне внимание на случилото се в град Олешки, който е под руска окупация от началото на пълномащабната агресия срещу Украйна – 24.02.2022 г. Градът е негоден за живеене, което показва отношението към него на Русия през всички тези 4 г. и осем месеца.
И преди броени дни, когато малкото останали там хора получиха възможност за евакуация, 17 автобуса тръгнаха към Украйна и едва 4 към Русия или други окупирани територии. Би било добре, когато Илияна Йотова мисли или говори за Украйна да си припомня за Олешки и решението на неговите граждани.
