Големият проблем на Полша днес е, че когато двете най-важни институции в една държава – правителство и президентство - отказват да признаят логиката на поведение на другия, законите се превръщат в салфетки, които всеки сгъва както му е удобно
Тези дни Варшава се намира в един институционален абсурд. Представете си държава, в която президентът разбира, че в столицата му се извършва нещо като административен преврат, обръща правителствения самолет над Испания по средата на полет за Африка – докато над милион души следят обратния курс в реално време в Flightradar24 – и в един след полунощ нахлува в Конституционния съд. Там, в полумрака на коридорите, държавният глава се изправя лице в лице с група висши юристи и им заявява директно в очите: „Вие не сте никакви съдии!“. Точно това се случи в Полша и е най-яркият симптом за криза, която отдавна вече не се побира в рамките на обикновеното политическо противопоставяне.
Сблъсъкът между премиера Доналд Туск и президента Карол Навроцки престана да бъде просто поредната престрелка между либерали и консерватори. Днес това е открита, озъбена война за контрол над правосъдието, в която и двете страни са се окопали със съюзници и се обстрелват със закони. Резултатът е институционална патова ситуация, която заплашва из основи да парализира цялата държавна машина. Залогът тук е огромен: кой има последната дума в една европейска демокрация – националните институции или международните съдебни канони?
Всичко започна от един чисто процедурен капан, заложен още в ерата на предишното управление на партия „Право и справедливост“ (ПиС) между 2015 и 2023 г. Тогава консерваторите пренаредиха съдебната система по свой вкус, като назначиха т.нар. „съдии-дубльори“ в Конституционния трибунал. Когато Доналд Туск спечели властта, неговият парламент (Сеймът) бързо избра нови, лоялни на реформата съдии, за да заеме освободените места и да изчисти съда от партийното влияние на опозицията. Премиерът има силно рамо от Брюксел и десетки решения на Европейския съд по правата на човека и Съда на ЕС, които казват, че завареният състав на съда е нелегитимен. На хартия Туск имаше и решението от 5 май, което изрично задължаваше Полша да пусне новите съдии в съдебната зала.
Тук обаче се задейства желязната хватка на полската конституция. За да може един новоизбран съдия действително да облече тогата и да започне да правораздава, той трябва да отиде в президентския дворец и официално да положи клетва пред държавния глава. Карол Навроцки, който е идеологически свързан с опозицията, просто отказа да ги приеме за клетва. За Навроцки тези хора не съществуват в правния мир на Полша. Така голямата съдебна реформа на Туск остана блокирана на прага на съдебната палата, уловена в капана на президентското решение.
Ескалацията дойде, когато правителството реши да отреже този гордиев възел и просто да прескочи президента. Приемайки, че отказът на Навроцки е противоконституционен саботаж, новите съдии решиха да вземат нещата в свои ръце. В петък вечерта те извършиха дигитален удар – на официалния уебсайт на Конституционния трибунал се появи заповед за отстраняване на председателя Богдан Швечковски и неговия заместник Бартломей Сохански. Веднага след това най-възрастният съдия, Анна Корвин-Пьотровска, обяви, че поема властта в съда.
Отговорът на завареното ръководство беше рязък. Те запазиха контрола над официалния профил на съда в социалната мрежа X и веднага контрираха, че сайтът им е бил хакнат и незаконно превзет, определяйки действията на хората на Туск като „класически държавен преврат“. Докато двете фракции спореха в интернет пространството кой е истинският шеф на съда, пред сградата започнаха да пристигат тежките фигури на опозицията – лидерът на ПиС Ярослав Качински и бившият премиер Матеуш Моравецки поведоха протестиращи с лозунги „Не се бойте от Туск“.
За да не ескалира напрежението, полицията огради съда с жива верига. Стигна се до физически сблъсъци, демонстранти прескачаха оградите, замеряха полицаите с предмети и няколко души се озоваха в ареста. Точно в този момент на хаос на сцената се появи и върналият се от чужбина президент Навроцки, който след среднощния си десант в съда свика извънредни консултации, обявявайки ситуацията за директна заплаха за вътрешната сигурност на Полша.
Кой всъщност е крив и кой е прав в този хаос? Отговорът зависи изцяло от това кой прочит на закона изберете, защото и двете страни имат своите сериозни юридически аргументи. Доналд Туск обеща съдебна реформа и спечели изборите, а в случая се обляга на европейските договори, които изискват независима съдебна система. От гледна точка на Брюксел, старото ръководство на съда е токсично и незаконно, така че отстраняването му е закъсняла справедливост. От гледна точка на привържениците на правителството на Туск президентът Навроцки слага прът в колелото на съдебната система с отказа си да приеме полагането на клетвата на новите съдии.
Но ако се вгледаме в детайлите на полското вътрешно законодателство, аргументите на Навроцки стават много трудни за оборване. По законите на страната председател на Конституционния съд не се сменя с превземане на уебсайт или с административна хватка. Президентът основателно пита: откога съдии встъпват в длъжност без положена клетва, и как така изпълнителната власт използва полицията, за да реши чисто вътрешен съдебен спор? За консерваторите това е опасен прецедент, при който правителството гази процедурите в името на политическа целесъобразност.
Тази криза вече метастазира извън съдебната зала и започва да разкъсва самата тъкан на полската държава. Вече се появяват и „искри“ в периферията на страната от търкането на това противопоставяне: посланиците на страната в чужбина, като тези в Пекин и Букурещ, подадоха оставки в знак на протест срещу силовото налагане на власт във Варшава. Европейската комисия открито зае страна и подкрепи Туск, което пък дава повод на опозицията да твърди, че чужди сили се бъркат в суверенитета на страната.
Големият проблем на Полша днес е, че когато двете най-важни институции в една държава – правителство и президентство - отказват да признаят логиката на поведение на другия, законите се превръщат в салфетки, които всеки сгъва както му е удобно. А в една такава ситуация, незивисимо кой ще спечели – било консерваторите на Навроцки или либералите на Туск – със сигурност знаем кой ще загуби. Поляците.
