Експерти, общественици и политици ще работят за опазването на античния паметник, но сложната собственост на терените остава основна пречка
Нов инициативен комитет ще работи за цялостното разкриване, съхраняване и превръщане на Римския амфитеатър на Сердика в достъпно културно пространство. В инициативата участват представители на държавни и общински институции, археолози, историци, общественици и политици.
Комитетът беше представен на 17 ноември в Националния пресклуб на БТА в София. Негов председател е Владимир Николов, а координатор на проекта – Виктория Терзиева.
„Основната цел на инициативния комитет е да събере тези институции и да им помогне да си свършат работата максимално добре и максимално бързо“, заяви Терзиева.
Основното препятствие пред цялостното разкриване на амфитеатъра остава сложната собственост върху терените в центъра на София. По думите на историка доц. д-р Тодор Чобанов археологическият обект обхваща държавни, частни и имоти със смесена собственост.
В района на античния паметник попадат хотел „Арена ди Сердика“, сграда на Българската академия на науките, Гьоте-институтът и други имоти около улица „Будапеща“.
Част от археологическите останки вече са разкрити, но значителна площ от съоръжението остава непроучена и недостъпна за посетители.
Според Чобанов подготовката за опазването на обекта е започнала още през 2015–2016 г. Тогава по нареждане на бившия столичен кмет Йорданка Фандъкова са разработени идейни проекти, проведени са процедури по подробния устройствен план, а Министерството на културата е предоставило статут на археологическия обект.
Сред предприетите стъпки е и прехвърлянето на най-големия имот в района от Българския енергиен холдинг към Министерството на културата. През януари 2026 г. държавата придоби терена на булевард „Дондуков“ №12, който дотогава се стопанисваше от холдинга, в замяна на друг държавен имот.
Следващите действия включват допълнителни археологически проучвания, изготвяне на концепция за представяне на паметника, нови устройствени процедури и обединяване на собствеността върху терените.
По информация на инициативния комитет вече е изготвена пътна карта с предстоящите задачи и очакваните затруднения. Предвижда се Министерството на културата да сформира междуинституционална работна група, която да разпредели конкретните отговорности.
Археологът проф. Людмил Вагалински подчертава, че първо трябва да бъдат завършени археологическите проучвания, за да се определят необходимите мерки за опазване и представяне на античния обект.
Идеята за възстановяването на амфитеатъра има и обществена подкрепа. През август 2025 г. столичани започнаха подписка за спасяването му от застрояване. Сред основните искания бяха цялостно разкриване и реставрация на паметника, дългосрочна защита на територията и осигуряване на свободен обществен достъп.
От Столичната община заявяват готовност да съдействат в рамките на своите правомощия и да работят съвместно с Министерството на културата и специалистите по археология и реставрация.
Амфитеатърът на Сердика е сред значимите свидетелства за римското минало на София. Голяма част от съоръжението се намира под съвременното застрояване в центъра на столицата, което затруднява неговото проучване и представяне пред обществеността.
Към момента няма обявен окончателен график за започване на цялостното възстановяване, нито конкретен бюджет за предстоящите дейности. Реализацията на проекта ще зависи от решаването на въпросите със собствеността, резултатите от археологическите проучвания и осигуряването на необходимото финансиране.