Очакваната активност от около 35–36% на президентския вот отново поставя въпроса защо изборите за конкретни личности често мобилизират по-малко избиратели от парламентарните
На 25 октомври България ще избира президент, но социологическите агенции очертават една и съща тревожна тенденция - ниска избирателна активност.
"Галъп Интернешънъл Болкан" прогнозира участие от около 35-36%. Изпълнителният директор на агенцията Петко Петков дори определи това като по-голямата неизвестна от разликата между водещите кандидатпрезидентски двойки.
"Колкото е по-малка избирателната активност, толкова по-бързо разликите могат да се стопят в една или друга посока или да се увеличат", посочи Петков.
Сходна картина показва и "Алфа Рисърч". Според представеното от Боряна Димитрова изследване очакваната активност е около 37%. По думите ѝ не се очаква кампанията да доведе до толкова голяма допълнителна мобилизация, а сред хората, които не възнамеряват да гласуват, преобладават разочарованието от политиците и усещането, че няма кой да ги представлява.
И "Мяра" отчита почти същите нива - декларираната активност в нейното проучване е 35,4%. Така три различни изследвания стигат до много близки стойности.
Това не е напълно ново явление. На първия тур на президентските избори през 2021 г. активността беше 40,5%, а на балотажа падна до 34,84%. За сравнение, на парламентарните избори през април 2026 г. до урните отидоха над половината избиратели.
При местния вот картината също е показателна. На първия тур през 2023 г. активността беше близо 45%, но на втория, когато в много общини изборът беше сведен до двама кандидати за кмет, тя падна под 37%.
Получава се любопитен парадокс - когато изборът става по-персонализиран, интересът невинаги нараства. Напротив, често до урните остават най-мотивираните и най-дисциплинираните избиратели.
Точно това превръща президентската кампания в битка не само за нови симпатизанти, а и за мобилизация на вече убедените. При активност около 35% тежестта на твърдите партийни ядра става значително по-голяма.
А причините за апатията вероятно са комплексни - изборна умора, недоверие към политиците, усещане за предварително предрешен резултат, липса на достатъчно силни дебати и убеждението на част от хората, че гласът им няма да промени нищо.
Но ако две трети останат вкъщи, именно малцинството, което отиде до урните, ще определи кой ще заеме "Дондуков" 2 през следващите пет години.
