Последните социологически проучвания и предизборни трендове сочат изключително оспорвана картина, която прави формирането на стабилно управление сложна задач
Днес Израел гласува за Кнесет. Тежестта на тези парламентарни избори обаче е съвсем различна. Макар досегашният мандат формално да завършва пълен четиригодишен цикъл - рядко изключение на фона на предишната хроника от непрекъснати политически кризи и предсрочни разпускания - това са първите общи избори след катастрофалните събития от 7 октомври 2023 година. Тогавашните терористични атаки, последвани от поголомното разрушаване на ивицата Газа, из основи разклатиха усещането за национална сигурност и безопасност на обикновения израелски гражданин.
Страната влиза в изборния ден дълбоко травмирана, разцепена - не просто политически, но и психологически, и под тежестта на постоянно обновяващи се регионални конфликти. За разлика от предишни кампании, в които фокусът често падаше върху обичайните коалиционни пазарлъци, сега залогът е свързан с фундаменталното преосмисляне на държавния модел, сигурността и мястото на Израел в региона.
Регионалният контекст и американският фактор
Израел се намира в епицентъра на перфектна буря от едновременни фронтове - къкрещата Газа, опасността от Хизбула по ливанската граница, надвисналата сянка на Иран.
Точно в този критичен момент Вашингтон хвърли изключително сериозна тежест на политическата везна. Американският президент Доналд Тръмп подкрепи Бенямин Нетаняху в броените дни преди вота, удряйки му политическо рамо чрез постове в социалните мрежи. Тръмп целенасочено се опита да представи дългогодишния израелски премиер като незаменим стратегически партньор в голямата регионална битка срещу иранския режим, надявайки се тази открита външна намеса да мобилизира колебаещия се консервативен електорат и да върне така необходимите гласове на разклатения управленски блок на Ликуд.
Допълнителен знак за тази координация бяха и скорошните визити на високопоставени американски фигури в страната, които подчертаха дълбоката обвързаност между изхода от изборите и бъдещата американско-израелска стратегия в Близкия изток.
Политическите лагери и разместванията в Кнесета
На самата вътрешнополитическа сцена ожесточената битка се води между твърдо очертани лагери, макар динамиката и персоналният състав вътре в тях да претърпяха сериозни трусове и размествания в хода на кампанията.
От една страна е сплотеният десен блок, обединен около управляващата партия „Ликуд“ на Бенямин Нетаняху, плътно подкрепян от ултраортодоксални формации като Шас и Обединена Тора на Юдаизма, както и от крайнодесни националистически партии като „Оцма Йехудит“, които настояват за безапелационна твърдост в отбраната и запазване на досегашния управленски модел на властта.
Срещу тях се изправя опозиционният лагер, най-големият субект в който е новосъздадената формация „Яшар!“ с лидер Гади Айзенкот - бивш началник на щаба на армията, който залага на експертен авторитет и привлича разочаровани избиратели. До него застават опозиционни партии като „Демократите“ (обединението между Авода и Мерец) и светската дясна формация „Исраел Бейтену“ на Авигдор Либерман, които търсят промяна на статуквото. Добри познати политици като секулариста Яир Лапид и националисти (и бивш премиер) Нафтали Бенет също обединяват усилия за детронирането на Нетаняху.
В същото време арабските партии (представени в коалиции като Хадшаш-Таал и ислямистката партия Ра’ам) не са част от официалния ционистки опозиционен блок. Те действат като самостоятелен и независим политически субект на картата на Кнесета, чиято евентуална подкрепа или въздържане традиционно остава извън класическите коалиционни формули, но може да се окаже от значение при следизборни математически комбинации.
Основни теми и разделителни линии в кампанията
В самата предизборна кампания основните теми се въртяха около няколко болезнени оси, които директно определят бъдещето на израелското общество.
Централно място заемат въпросите за националната сигурност, провалите на военното и политическото ръководство, довели до трагедията от есента на 2023 година, като всеки политический лагер се опитва да прехвърли вината върху своите опоненти.
Наред с външните заплахи, изключително остри са и вътрешните социално-икономически теми, включително тежестта от високата цена на живот и бушуващият обществен спор около спорното освобождаване на ултраортодоксалните младежи от задължителна военна служба в армията.
Всичко това се случва под тежката сянка на споровете около съдебната система и личните юридически проблеми на премиера, което прави утрешния изборен резултат напълно непредсказуем и способен да тласне държавата в съвсем нова политическа посока.
Трудностите пред формирането на нов кабинет и социологическият пат
Последните социологически проучвания и предизборни трендове сочат изключително оспорвана картина, която прави формирането на стабилно управление сложна задача. Данните показват, че нито управляващият десен блок на Бенямин Нетаняху, нито обединеният около опозиционните фигури лагер успяват да съберат мнозинство самостоятелно. Очаква се основните политически сили да получат по около 50-52 места в Кнесета, което е далеч под заветната бариера от 61 депутата, необходими за стабилно управление.
Този изборен паритет означава, че страната вероятно отново ще се сблъска с дълги, тежки и мъчителни коалиционни преговори. Поради дълбоките пропасти – обикновено личностни – между партиите и нежеланието на основните субекти да правят компромиси с политическите си опоненти или да разчитат на негласната подкрепа на арабските формации, вероятността за нов политически пат или дори за нови предсрочни избори остава сериозна.
