30% от началото на 2026 година се е вдигнала цената на пшеницата
Доц. Огнян Боюклиев е бивш икономист от Института за икономически изследвания на БАН и наблюдаващ преговорите на България с ЕС в сферата на земеделието. В разгара на есента след множеството снимки на изхвърлени плодове и зеленчуци от български производители или оставени да изгният на полето Таралеж потърси неговото експертно мнение за местното производство.
Господин Боюклиев, как се образуват цените на плодовете и зеленчуците?
Преди 3-4 години в Института по икономика на БАН разлагахме цената по френската методика. Французите правят така, не за да атакуват търговските вериги, а да видят цената на производството и на търговията, да видят състоянието на земеделския производител.
Ето сега се вижда, че ние имаме структура, която е зърнени култури, свърхинтензивна - това са трактори, комбайни, които орат, пръскат и така нататък. И се вижда, че към 30-40% от зърнените култури това е гориво, дизел. Отделно са химикалите, торта. Около 30-40% от добива зависи от наличието на азотния тор. А азотният тор е газ, природна газ. Даже руснаците не е случайно, те сега спряхат да изнасят газ за Европа или там по зубиколни пътища да се изнаса, но азот продължават да внасят, защото ако спре и азота, съвсем ще закъсат. А пък нашите заводи вече не произвеждат, тоест произвеждат, но не по тази технология. Внасяме, ето сега с корабите ще има проблем, защото ние внасяме амоняк, от него правим азотен тор. Ама амонякът се прави пак чрез природен газ. Парниковото производство ето сега ще бъде актуално.
Какъв е основният разход при парниковите зеленчуци?
То е отоплението на парниците. При нас няма как без отопление да произвеждаш домати през декември, януари, февруари – изключено е. Или краставици - другата парникова продукция. Нормално е да стане два пъти по-скъпа. И то не е само у нас, а в цяла Европа.
Излезе доклад наскоро, първо на ФАО - Организация по прехрана и земеделие на ООН, един основен доклад, където прогнозират сериозна продоволствена криза -световна. И след това излезе на Ройтес вечерен доклад, не само от доклада на ФАО, а и други източници.
Какви са прогнозите?
Светът е пред продоволствена криза и говорят за световни проблеми с цените. Дават, че поне до края на 2027 година, ще започне. Земеделието не е за един ден, няма как днеска да пуснеш и да произведеш домати, това е биология, трябва да мине време. Биология, ботаника и т.н. Казват, че с храните ще има сериозни проблеми в света до края на 2027 година.
За пшеницата казват, че 30% от началото на 2026 година се е вдигнала цената ѝ. В азиатските страни за ориза, защото пшеницата е за нашите страни, и тук е за арабските, но другата основна култура за прехрана е оризът. Той е скочил с 10-13% в страните-производителки. Според глобалния индекс на ФАО е136 пункта.
В същото време част от българските производители изхвърляха своята продукция заради обидно ниски цени, предложени от прекупвачите. Години наред някои фермери вече изкореняват лозя, ябълкови и черешови градини заради спекулата при прекупването. Имате ли представа колко тона и каква продукция остана на полето?
Може да се изчисли, не е трудно. Министерството на земеделието може да направи сметката. Значи, при един екип и с помощта на изкуственият интелект, като се вземат даните от Фонд „Земеделие“ може да сметне колко площи са заявили и каква продукция би трябвало да има, ако говорим за ябълки, например. Взивзимаш другите данни за произведената продукция и продадената продукция. Да кажем, има там някои нюанси, няма как да е точно, но ще в рамките на статистическата грешка – около 3-4%. Това е нормално при такива експертни анализи и ще се види една голяма дупка. Имаш толкова градини ябълкови, които би трябвало да произвадят толкова тона, а пък статистиката отчита примерно 40-50% или 80%. Останалите 20%, като се извади и статистическата грешка – около 15% са отишли на боклука. Част от тях са ги потребили, да кажем - продали се ги в сектора или са за лично ползване. Това не са някакви трудни изчисления. Това са методики, които ги използва Евростат, които и от другите национални статистики ги използват. Много е лесно като попиташ изкуствени интелекти и го помолиш да сравни данните, виждаш какви дупки се отварят. Митническата статистика, част от нея е засекретена.
