Ловеч модернизира социалните си услуги с нов електромобил
Модерното превозно средство е осигурено чрез проект, който получава финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Модерното превозно средство е осигурено чрез проект, който получава финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост
Това бе война, която създаде повече проблеми, отколкото разреши
Докато ЕС даваше пари на Армения за бежанците от Нагорни Карабах, Русия обясняваше на арменците, че министър-председателят им менажира публични домове
Ударът в покрайнините на Санкт Петербург създава обстоятелства за допълнително загряване на къкрещата критиката срещу Владимир Путин, налична в специфични среди в Русия. В момента има две основни направления на такава критика срещу руския президент: едната е, че над четири години по-късно Русия не е изпълнилна целите на „специалната си военна операция“, другата – че чрез тези удари зад тила Украйна успява да придаде едно допълнително измерение на войната, така че тя да не е само новина в руските медии, но да може да се усети и на руската улица
Речта на руския президент в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007-ма г. подготви почвата за обобщаването и установяването на съвременната руска външна политика
Проблемът за Москва е, че Владимир Путин търгува геостратегическите активи на Русия за политическото благоразположение на Си Дзинпин. А последното, за разлика от политическата и икономическата география на една страна, винаги може да падне в жертва на конюнктурни динамики
След това той се изправи пред съдия, който наложи задържане под стража с право на гаранция, определена на 1 милион евро
Войната в Близкия изток показа на Китай, че САЩ не могат да „счупят“ блокадата на Ормузкия проток, наложена от държава, за която се предполага, че е омаломощена икономически и военно. Докъде ще стигнат силите на Вашингтон, ако Китай реши да осъществи постоянна и пълна блокада на Тайван, вероятно са се запитали ехидно стратезите в Пекин. А в тотален противовес на идеята за „разглабянето“ на съюза между Русия и Китай (т.нар. „обърнат Кисинджър), конфликтът с Иран увеличи значението на Русия като сигурен източник на въглеводороди за Китай и обрече поствоенен Иран на още по-близко сътрудничество с Пекин и Москва. Затова войната в Близкия Изток на Израел и САЩ срещу Иран нанесе тактическо неудобство и стратегически комфорт на Пекин
Редуцирането на темата на разговор между Румен Радев и Бенямин Нетаняху до тази на двустранните отношения също е показателно. Отказът от обсъждане на събития от регионален характер, включително конфликите в ивицата Газа и Иран, демонстрира схващането, че тяхното разискване не би било в услуга на двустранното разбирателство
Логично би било да очакваме, че Румен Радев ще води умерена проевропейска политика, която ситуационно може да бъде еврокритична, когато утилитарни съображения от вътрешно-политически характер му обещават електорални ползи. Проевропейска, защото в Европа е политическият консенеус в обществото и защото тя носи практическа полза на хората. Ситуационно еврокритична, понеже социално-културно обществото не е прогресивно, дори и да бъде управлявано от „Прогресивна България“. Залитане в еднозначно проруска позиция от Румен Радев би било дефект на този модел на външната политика на умерения център