По-рано през годината президентът Румен Радев поиска Народното събрание да разгледа и гласува негово предложение за провеждане на референдум за въвеждане на еврото. Тогавашният председател на парламента Наталия Киселова отказа да допусне президентското предложение за разглеждане в пленарната зала и директно го върна на „Дондуков” 2.
Радев сезира Конституционния съд (КС), който преди броени дни излезе с решение, че отказът на Киселова е бил неправилен и че тя е трябвало да допусне искането на президента до гласуване. По принцип решенията на КС важат напред във времето. Или казано с други думи, оттук нататък председателят на Народното събрание няма да може да отклони предложение на президента за провеждане на референдум, независимо от неговата тема.
Наталия Киселова е направила своята преценка, без да е имала възможност да се ползва от практиката на КС. Или доколкото тази практика е била приложима, то това се отнася много повече за конкретния казус с референдума за еврото, отколкото по принцип как председателят на парламента следва да третира президентско искане за народно допитване. Сегашното решение на КС е принципно, то не е насочено толкова към конкретното искане за референдум, макар и това да е причината за неговото вземане. Насоката на това решение е ориентирана към правата и задълженията, които има парламентарният шеф, когато получи искане от държавния глава за провеждане на референдум. Колкото до конкретната тема, свързана с провеждане на референдум за еврото, КС се е произнесъл още в началото на миналата година. При това го е направил съвършено ясно и съвсем конкретно.
КС е заявил, че въпросът за влизането в еврозоната не може да се подлага на референдум. Киселова несъмнено е взела това предвид, когато е решила да откаже искането на Радев. И тук шикалкавенето с начина на формулиране на въпроса за референдума няма как да мине. Формулировките може и да са различни, но щом въвеждането на еврото не може да се подлага на референдум, то как звучи въпросът е без значение. Той във всичките си варианти води до едно и също, а именно до това, за което КС се е произнесъл и то повече не подлежи на коментари и дискусии.
В случая, дори и Наталия Киселова да беше допуснала президентското искане в пленарната зала, то щеше да бъде отхвърлено. В българският парламент има изразно мнозинство в полза на еврото и това би си проличало, ако се беше стигнало до гласуване. Ако погледнем обаче принципно на темата, ще стане ясно, че би било възможно да се стигне до противоконституционно действие от страна на парламента. В конкретната ситуация искането на президента със сигурност би приключило в пленарната зала, но принципният подход изисква разглеждане на всички потенциални варианти. След тях е и този, при който Народното събрание приема референдума и той трябва да се проведе. И точно тук възниква въпросът – какво да се прави – след като преди това КС вече е постановил, че референдум по тази тема не може да има. Подобна хипотеза би се оказала доста сложна, защото тя де факто и де юре би означавала, че парламентът е извършил противоконституционно действие. Наталия Киселова, със своя отказ, премахна дори и най-малката вероятност да се стигне до това.
В сегашната ситуация Румен Радев, ако желае, може отново да внесе в парламента своето искане за референдум за еврото. След като вече има решение на КС по въпроса, то председателят на Народното събрание, в случая Рая Назарян, няма да може да откаже президентското искане и то ще стигне до пленарната зала. Формално погледнато подобно действие ще има своето основание, но от политическа гледна точка, то би било напълно безсмислено и целта му ще е единствено предизвикването на институционален хаос.
Би се състоял истински политически театър, ако Радев внесе отново предложението си за референдум и то бъде разгледано и гласувано в пленарната зала през следващата година. Тогава вече еврото ще е въведено и ще се използва от всички български граждани и стопански субекти. Подобна хипотеза не само би била абсурдна, но в такова положение, ако референдумът не бъде отхвърлен, може да се стигне не просто до противоконституционно действие, а до пълен блокаж на държавата. Радев най-вероятно добре разбира всичко това и не дава знак, че ще внесе искането си отново, а настоява, че то вече е внесено и депутатите могат да го разгледат, ако желаят.
Президентът хем се стреми към създаване на напрежение между институциите, хем иска да излезе сух от тези ситуации. Те обаче не само пречат на процесите за вземане на решение, а водят към институционална нестабилност и потенциални икономически рискове. Колкото повече се демонстрира липса на доверие към еврото от страна на институциите, токова повече ще са недобросъвестните опити за спекула и необосновано увеличаване на цените, които ще се обясняват с въвеждането на общата европейска валута.
Това на практика би било изкуствен натиск върху пазара, който може да доведе до временни пазарни изкривявания. Подобно развитие крие опасности, които могат да се проявят на един по-късен етап и то когато са най-малко очаквани. След като еврото се установи и стане ясно, че то не носи никакви заплахи, постепенно ще започне преодоляване на пазарните изкривявания. И тогава ако определени стопански субекти са инвестирали с нагласата за по-големи печалби, то те ще се окажат далеч от очакванията, които са имали, ще задлъжнеят и може да се стигне до фалити.
Народното събрание е център на българската политическа система. Това е институцията, която в най-висока степен е отговорна за състоянието на държавата и нейното управление. Ето защо претенциите на хората са именно към тази институция, тя винаги е с най-нисък рейтинг и непрекъснато е обект на всякакви атаки и въздействия.
Това е и най-прозрачната институция. Почти всичките й заседания са публични. Те са напълно отворени за журналисти и медии, така че информацията за дейността на парламента е общодостъпна. Всеки гражданин може да намери всичко, от което се интересува и да формира свое разбиране за работата на народните представители и за цялостното функциониране на институцията.
Наред с положителните страни на всичко това и обективната необходимост нещата да стоят така в една парламентарна република, за съжаление, са налице и недостатъци. Основният сред тях е това, че този прозрачен характер на Народното събрание го прави много подходящо и удобно за пропагандна и популистка употреба. Това е чудесна възможност за всеки антисистемен субект, а както е известно в българския парламент в момента те не са един и два.
Ако Наталия Киселова беше допуснала искането на Радев за референдум за еврото в пленарната зала, то това щеше да е рай за всички популисти и пропагандатори. Самото Народно събрание пък щеше да се превърне в арена на сблъсъци по линията системност – антисистемност. А това, което най-вече щяхме да видим е употребата на патриотизма за теснопартийни цели и интереси.
Настояването да се запази левът не е израз на патриотизъм. Той не е независима валута от 28 година насам. И сега е напълно зависим от еврото. Левът би загубил огромна част от своята покупателна способност, ако тази зависимост отпадне.
Да имаш валута с ниска покупателна способност не е израз на патриотизъм. Всъщност във влизането в еврозоната има много повече патриотизъм, отколкото във валутния борд. Като страна с евро България ще може пълноценно да участва във формирането на политиките на Европейската централна банка (ЕЦБ), докато сега е само е техен потребител.
Колкото до инфлацията – достатъчно е да погледнем към Унгария и Румъния, за да разберем къде са инфлационните рискове. И двете държави са безнадеждно далеч от еврото и в обозримо бъдеще няма да стигнат до него, без значение дали го искат или не.
Киселова посочи, че държавният глава е имал възможност да се обърне към председателския съвет, както правят народни представители или Министерският съвет в други случаи, тогава, когато разпореждането се спира
Управляващото мнозинство по никакъв начин няма да допусне дискусия по темата за референдума и въвеждането на еврото, посочи вицепрезидентът
Българинът е търпелив човек, но и много гневен, каза Петър Петров
Коментари (0)