Новини
Търси

Матич: Италианският футбол е застинал в 90-те години

Матич: Италианският футбол е застинал в 90-те години
БТА

В Сърбия играех в трета дивизия за 75 евро на месец, разкрива халфът на Сасуоло

Неманя Матич е от този тип футболисти, които никой не забелязва на терена, но без тях не може. 37-годишният сърбин направи отлична кариера и носи екипите на големи отбори като Бенфика, Челси, Манчестър Юнайтед, Рома и Лион. Сега халфът е част от новака в Серия А Сасуоло.

Матич разкри любопитни подробности за живота и кариерата си пред италианския Gazzetta dello Sport.

-Защо кариерата ти започна в Кошице, Словакия?
-Защото в Сърбия никой не ме искаше. Играех в трета дивизия, а заплатата ми беше 75 евро на месец. Не можех да се издържам от футбол и работех като дървосекач заедно с баща ми. Имах две мечти: да дебютирам като професионалист и да играя за Цървена звезда. Но мислех, че това са само мечти. Вместо това отидох на проби в Кошице и Ян Козак ме искаше в отбора си. Така започна всичко. Спечелихме Купата на Словакия през 2008-09, аз преминах в Челси, а Кошице игра в Лига Европа.

-Каквоте мотивира да продължаваш да играеш на 37 години?
-Страстта и любовта към този спорт. Много ми харесва и винаги съм взимал решенията си, като поставям здравето и фокуса си върху футбола на първо място. Когато печелиш 75 евро на месец и след това се озоваваш в големите клубове, осъзнаваш, че си късметлия и мислиш правилно. В сравнение с времето, когато бях по-млад, сега имам повече желание да тренирам и да играя. Може би защото знам, че не ми остава много време да го правя.

-Започна като атакуващ халф. Какво си помисли, когато Жорже Жезус те премести по-назад в Бенфика?
-Останах без думи. Първия ден дойде да се срещне с мен чрез преводач, защото аз не говорех португалски, а той – английски. Той ми каза: „Като номер 8 или 10 не си на високо ниво и не можеш да играеш за Бенфика“. А аз си помислих: „Но защо ме взе?“ Тогава той продължи: „От друга страна, ако играеш като номер 6, можеш да станеш един от най-добрите в света“. Нямах избор, така че се преместих назад. И след четири месеца разбрах, че Жорже Жезус е бил прав.

-Винаги ли си бил толкова спокоен и извън терена?

-Ядосвам се само когато загубя. Животът ми се върти около футбола. Гледам много мачове по телевизията, а съпругата ми Александра от време на време се оплаква. Имаме три деца. Най-големият, Филип, е на 15 години и играе за Сасуоло. Започна като нападател в Манчестър Юнайтед и Рома, сега е малко като номер 10 и малко номер 8. Мисля, че ще се дръпне още малко назад по терена. Струва ми се, че познавам тази история... Момичетата ми се казват Теа, на 12 години, и Аника, на 7.

-Моуриньо беше твой треньор в Челси, Манчестър Юнайтед и Рома. Беше ли един и същ навсякъде?

-Не, в Рим беше по-спокоен. Моуриньо е изключителна личност и той разбра, че новите поколения са различни от нашето.

-Какво се промени?

-Напрежението и начинът, по който се справяш с него. Социалните медии промениха всичко. Сега за младите футболисти е по-трудно. Всеки си мисли, че може да дава информация и си открива канал в YouTube, за да изразява мнения, може би без да има необходимите познания. Не е лесно да се концентрираш върху работата си и да останеш спокоен. Когато бях на 20, четях вестника и търсех рецензията за себе си. Един, двама или трима души говореха за мен. Това беше всичко. Сега всеки казва и пише каквото си иска, но проблемът е, че децата го четат. Така че на един сайт получаваш висока оценка, на друг – ниска, и не разбираш как е възможно това.

-Как се разбираше с Конте в Челси?

-Много добре - страхотен треньор и страхотен човек. Отне ни известно време да свикнем, защото той искаше да правим двуразови тренировки, което не е обичайно в Англия. Но той разбра ситуацията, ние се сработихме и спечелихме Висшата лига.

-Според теб какви са причините за продължителната криза на Юнайтед?

-На първо място, напрежениео. На всички им беше трудно да разберат, че Юнайтед не е най-богатият отбор в Англия, нито най-силният. Спомням си, когато играех там и подавах топката назад, за да премина от един фланг на другия, хората мърмореха. А ако „Олд Трафорд“ мърмори, младите играчи могат да пострадат. След това мисля, че собствениците не бяха в синхрон с менталността и очакванията на феновете. Те мислеха прекалено много за други неща, като маркетинга. Дори ние, играчите, прекарвахме по два часа седмично в маркетинг. Сега обаче нещо се е променило. Карик беше отличен избор; трябва да му дадат няколко години, за да възстанови отбора.

-А Защо италианският футбол е в такава криза? 
-Той е застинал в 90-те години. Първият проблем е свързан с школите. Видях го при сина си: младежките академии в Англия и Франция са много по-напреднали. Там те учат да дриблираш, развиват техниката ти и те насърчават да се забавляваш, докато търсиш правилните решения. Друг проблем е тактиката, която е важна, но има твърде много ограничения. В Италия много отбори играят с трима защитници и не атакуват много. Хората казват, че липсва интензивност, но как може да има такава, ако си фокусиран основно върху защитата в собствената си половина? Нуждаем се от иновативен проект, в противен случай ситуацията ще бъде още по-лоша след няколко години. И съжалявам, защото сега съм част от италианския футбол и бих искал да го видя на друго ниво.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Цветомир Иванов е спортен журналист от 2018 година. Преди да се присъедини към екипа на ТАРАЛЕЖ, работи като редактор и репортер в БГНЕС и Мач Телеграф. Интересите му са основно в сферата на футбола, волейбола и зимните спортове. В свободното си време чете художествена литература и разсъждава за смисъла на живота.

Коментари (0)