На 24 май милиони българи празнуват българската азбука, духовността и просветата. Но за „синя“ България тази дата има още едно значение — денят, в който се ражда една от най-големите легенди в историята на българския спорт.

Историята на „Левски“ обаче започва не през 1914 година. А още през 1911-а.

Това показват исторически документи, протоколи и изследвания, свързани с ранните години на клуба. Според архиви и свидетелства, група ученици от Втора мъжка гимназия в София създават футболно дружество още на 10 май 1911 година. Сред тях са Борис Василев – Боркиша, Владимир Григоров – Владиса, Александър Ангелов и още млади софийски гимназисти, запалени по новата за България игра футбол.

По онова време обаче всички учредители са непълнолетни. Именно това се оказва и големият проблем. Според тогавашните закони клубът изпраща учредителния протокол до Министерството на просвещението, но регистрацията е отказана с мотив, че основателите са малолетни. Така реалното юридическо регистриране се забавя с три години.

Именно затова официалната дата в историята остава 24 май 1914 година — денят, в който „Левски“ вече е официално регистриран като клуб.

И може би няма нищо случайно в това, че клубът се ражда именно на 24 май.

Само 36 години след Освобождението България все още изгражда своята модерна идентичност — държава, институции, култура и национално самочувствие. В онези години спортът вече започва да се възприема не просто като игра, а като възпитание, дисциплина и начин младите българи да се почувстват част от модерна Европа.

Именно затова „Левски“ още от самото начало е много повече от футболен проект. Това е поколенческа идея.

Опит на едни млади българи да създадат свой символ — свободен, национален и независим.

Изборът на името също не е случаен.

По предложение на Борис Василев – Боркиша младият клуб приема името на Васил Левски — Апостола на свободата. Това не е просто футболно решение, а символен избор. Още тогава младите основатели искат клубът да носи идеята за чест, свобода, непримиримост и български дух.

Първите екипи на „Левски“ дори не са сини. Отборът играе с жълто-червени фланелки, закупени от Румъния, а емблематичното синьо идва по-късно и постепенно се превръща в съдба.

Първите мачове се играят на поляните около местността „Могилката“ — районът около днешния НДК. Там започва да се ражда и първата истинска футболна общност около клуба.

Историята на клуба още в първите години започва да се преплита с бурната история на България.

Една от най-легендарните истории е свързана с лидера на ВМРО Тодор Александров. През 1919 година той подарява на „Левски“ специална купа, изработена от гилза от снаряд — символичен трофей, носещ духа на следвоенна България и борбите за национално обединение.

Върху купата стои и надписът:

„Бѫдѣте вечни въ своята доблѣстъ!“

И именно тази фраза сякаш остава да виси над историята на клуба повече от век по-късно.

Защото „Левски“ преминава през всичко. През войни. През национални катастрофи. През бомбардировките над София. През политическите чистки след 1944 година. През смяната на името на „Динамо“ по съветски модел. През финансови катастрофи и почти фатални кризи.

Но оцелява.

И остава единственият български клуб, който никога не е изпадал от елита на българския футбол.

С годините „Левски“ се превръща в клуб на поколения легенди — Георги Аспарухов – Гунди, Кирил Ивков, Павел Панов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Даниел Боримиров и десетки други футболисти, превърнали синята фланелка в символ.

Но може би най-голямата сила на „Левски“ никога не е била само на терена.

А по трибуните.

Защото „Левски“ оцелява дори когато изглежда невъзможно да оцелее.

Оцелява заради своята публика.

Една от най-големите, най-емоционални и най-верни общности в България.

Може би точно затова „Левски“ никога не е бил просто футболен отбор. Защото още от самото начало е създаден като идея — от млади хора, които искат България да има свои символи, свои герои и свое място сред модерните европейски нации.

Повече от век по-късно тази идея продължава да живее.

И днес — когато „Левски“ отново се завръща там, където мнозина вярват, че му е отредено мястото — на върха — тази история звучи още по-силно. Защото някои клубове печелят титли. А други остават част от историята на един народ.

И докато има хора, които пеят „Левски до гроб“, тази история няма край.