Днес казваме последно сбогом на най-успешния вратар в историята на българския футбол - Борислав Михайлов. Дългогодишният президент на БФС си отиде от този свят на 31 март само на 63 години. Михайлов бе в изкуствена кома от края на 2025 след прекаран инсулт. 

Поклонението пред тленните му останки ще бъде в църквата „Света София" от 13:30 часа. 

Борислав Михайлов е една от малкото личности в българския спорт изобщо, които не оставят никого равнодушен. Пътят му е предначертан от дете. Син на легендарния вратар на Левски Бисер Михайлов, Борислав е орисан да застане под рамката и защитава синята фланелка в продължение на 8 години (1981 – 1989). В своите 243 мача за клуба печели три титли и три купи на страната.

След падането на комунистическия режим, Михайлов излиза в чужбина, където прави кариера в португалския Беленензеш (1989 – 1991), френския Мюлуз (1992 – 1994), английския Рединг (1995 – 1997) и завършва с кратък престой в швейцарския Цюрих (1998). В България носи още екипите на Ботев Пловдив (1994 – 1995) и Славия (1997 – 1998).

Със своята зрялост и лидерски качества, Борислав Михайлов се превръща във фундаментална фигура за Левски и България - той е човекът, на когото винаги може да се разчита и чието присъствие прави съотборниците му по-добри. Но там, където най-силно блести, си остава националният отбор.

Лудото американско лято нямаше да е възможно без незаменимия №1 на България. Михайлов е титулярният вратар на Пеневата чета на Мондиал '94, а двете спасени дузпи на осминафиналите срещу Мексико автоматично го правят легенда. Фразата: „Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов", ще остане завинаги в спомените на милиони българи.

Капитан и истински стълб в тима, вратарят взима участие във всичките 7 мача на България. По времене на кариерата си играе на още две големи първенства - световното в Мексико през 1986 и Евро '96 в Англия. 

Годините му на терена приключват през 1998 и Михайлов се насочва към ръководни роли, за да стигне до поста президент на БФС през 2005. В продължение на 18 години (с едно временно прекъсване) бившият вратар е начело на българския футбол в изключително тежък период.

Управлението на Михайлов съвпада с упадъка на клубно и национално ниво, самият той търпи огромни критики - понякога заслужени, понякога не. Напуска окончателно поста си след кървавия протест срещу управлението на БФС през есента на 2023 година.

Най-голямото постижение по време на неговия мандат безспорно е откриването на базата на националния отбор по футбол в „Бояна" през 2016 година. Тя струва 10 милиона евро, от които 9.5 милиона са по спечелени проекти във ФИФА и УЕФА, а останалата част е покритва от БФС.

Малко по-рано през 2011 година, Борислав Михайлов става и първият българин, който влиза в Изпълкома на УЕФА, където се взимат най-важните решения за футбола в Европа.

Хората, които го познават отблизо, го описват не само като силен характер и лидер, но и като човек с голямо сърце. Женен е за трикратната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова. Оставя три деца (две дъщери и син) – Бисера и Николай от първия си брак с Петя Костова, и Елинор – от брака си с Мария Петрова. В края на 2008 се ражда и първият му внук, а през 2024 година съпругата на неговия син Николай Михайлов - Николета Лозанова, ражда дъщеричка, която кръщават Борислава Михайлова, в чест на дядо й.

Накрая, има нещо символично, че Михайлов ще поеме по пътя си към небето точно на Лазаровден. Досущ като библейския герой, той не умира, а ще възкръсне в сърцата и умовете на всички, които го помнят.

МАЛКА ЧАСТ ОТ ПОСТИЖЕНИЯТА МУ

• Шампион на България (3): 1984, 1985, 1988
• Носител на Купата на България (3): 1982, 1984, 1986
• Носител на Купата на Съветската армия (3): 1984, 1987, 1988
• Футболист № 1 на България: 1986
• Рекордьор като капитан на националния отбор на България с 60 мача
• Втори по брой на участията в националния отбор на България със 102 мача.