Тръмп: Иран търси сделка на фона на засиленото американско военно присъствие
Вашингтон изпраща флот в Близкия изток, но оставя отворена вратата за дипломация
Най-малко 6126 души са били убити при потушаването на националните протести в Иран, като съществуват сериозни опасения, че реалният брой на жертвите може да е още по-висок. Това съобщават правозащитни активисти, цитирани от агенция Асошиейтед прес. В същото време американска самолетоносачна ударна група е пристигнала в Близкия изток, което засилва опасенията от евентуален военен отговор на развиващата се криза.
Пристигането на самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“, придружаван от ескадрени миноносци с управляеми ракети, предоставя на Съединени американски щати възможност за нанасяне на удари по Иран. Това се случва в момент, когато редица държави от Персийския залив дават сигнали, че предпочитат да останат извън евентуална военна операция, въпреки че на тяхна територия са разположени американски военни бази.
Междувременно две милиции в Близкия изток, подкрепяни от Иран, заявиха готовност да започнат нови атаки. Според анализатори това може да е опит за демонстрация на подкрепа към Техеран, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с военни действия заради убийствата на мирни протестиращи и възможността за започване на масови екзекуции след демонстрациите.
Иран нееднократно е отправял предупреждения, че може да въвлече целия Близък изток в мащабен военен конфликт. В същото време, отбелязва Асошиейтед прес, противовъздушната отбрана и въоръжените сили на страната все още се възстановяват след войната, започнала през юни от Израел.
По време на 12-дневния конфликт между Израел и Иран, в рамките на който Съединените щати нанесоха удари по ирански ядрени обекти, нито хусите, нито групировката „Катаиб Хизбула“ се включиха активно във военните действия. Това нежелание за намеса подчертава отслабването и фрагментацията на т.нар. „Оста на съпротивата“, особено след израелските атаки по време на войната срещу „Хамас“ в ивицата Газа.
Новите данни за броя на жертвите бяха оповестени от базираната в САЩ правозащитна организация Human Rights Activists News Agency (HRANA). Организацията е известна с точността на своите оценки при предишни вълни на безредици в Иран и заявява, че проверява всеки смъртен случай чрез мрежа от активисти на място в страната.
Според HRANA сред загиналите има най-малко 5777 протестиращи, 214 представители на сили, свързани с правителството, 86 деца и 49 цивилни, които не са участвали в демонстрациите. Потушаването на протестите е довело и до над 41 800 ареста, допълва организацията.
Асошиейтед прес уточнява, че не може самостоятелно да потвърди броя на жертвите, тъй като иранските власти са прекъснали интернет достъпа и са ограничили телефонните връзки към Ислямската република, което силно затруднява независимата проверка на информацията.
От своя страна правителството на Иран представя значително по-ниски данни, като твърди, че загиналите са 3117 души. Според официалната версия 2427 от тях са цивилни и служители на силите за сигурност, а останалите са определяни като терористи. В миналото иранската теокрация неведнъж е била обвинявана, че занижава или изобщо не съобщава реалния брой на жертвите при масови вълнения.
Протестите в Иран започнаха на 28 декември, след като иранската валута риал се срина рязко. Демонстрациите бързо обхванаха цялата страна и бяха посрещнати с мащабно и насилствено потушаване от страна на властите. Истинският мащаб на репресиите започва да става ясен едва сега, след като страната остана без интернет повече от две седмици – най-дългото прекъсване на мрежата в историята на Иран.
На заседание на Съвет за сигурност на ООН иранският посланик Амир Саид Иравани заяви, че многократните заплахи на Доналд Тръмп за използване на военна сила срещу Иран „нито са двусмислени, нито са погрешно тълкувани“. Той повтори и обвиненията, че американският президент е насърчавал „въоръжени терористични групи“, подкрепяни от САЩ и Израел, да упражняват насилие в Иран, като обаче не представи доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Вашингтон изпраща флот в Близкия изток, но оставя отворена вратата за дипломация
Привидната липса на интерес на Русия към доставените от Иран ракети Fath може да се разглежда като пасивно обвинение и критично отношение спрямо качеството на ракетната програма на Иран. ТАРАЛЕЖ припомня, че Техеран също не остана удовлетворен от руските ПВО-системи по време на 12-дневната война с Израел.
По думите на Камерън Чел, изпълнителен директор на компания за безпилотни летателни апарати, предимството на Иран е обемът и цената, а не сложността, съчетавайки евтини бойни глави с евтини платформи за доставка, изстрелвани в големи количества
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)