Австралия въвежда първата в света забрана за социални мрежи за деца под 16 години
Тech гигантите са длъжни да блокират достъпа или рискуват многомилионни глоби; други държави внимателно следят модела
АП/БТА
Решението поставя началото на глобална вълна от възрастови ограничения, докато държавите търсят начини да защитят непълнолетните онлайн
Австралия стана първата държава в света, която официално забрани ползването на социални мрежи от деца под 16-годишна възраст, ограничавайки достъпа им до платформи като TikTok, YouTube на Alphabet, Instagram и Facebook на Meta. Въвеждането на тази радикална мярка се следи внимателно от правителствата на множество държави, които обмислят подобни регулации на фона на растящите опасения за влиянието на социалните медии върху психическото и физическото здраве на децата.
Законът, приет през ноември 2024 г., задължава всички големи социални платформи да блокират достъпа на лица под 16 години. Това е една от най-строгите регулации в света, насочени към технологични компании. Нарушителите може да бъдат санкционирани с глоби до 49,5 милиона австралийски долара (32,8 милиона щатски долара).
Във Великобритания законът за онлайн безопасност въвежда по-строги стандарти за платформите, включително възрастови ограничения за вредно съдържание. Въпреки това конкретна възрастова граница за достъп до социални мрежи не е определена. Китайското киберведомство въведе режим „за непълнолетни“, който ограничава използването на устройства и определя допустимото време за работа с приложения.
Дания обяви през ноември, че ще забрани достъпа до социални мрежи за деца под 15 години, като ще позволи на родителите да предоставят изключение за деца от 13 години нагоре. Мнозинство от парламентарните партии вече са изразили подкрепа преди предстоящото гласуване.
Франция прие през 2023 г. закон, който изисква социалните платформи да получават родителско съгласие за профили на лица под 15 години, но местни медии съобщават за значителни трудности при прилагането му. В Германия непълнолетните между 13 и 16 години могат да използват социални медии само при наличие на родителско съгласие, макар защитници на детските права да критикуват слабия контрол.
В Италия деца под 14 години трябва да имат родителско разрешение, за да се регистрират в социални мрежи. Малайзия заяви, че от следващата година ще наложи пълна забрана за лица под 16 години.
Норвегия предложи през октомври 2024 г. минималната възраст за приемане на потребителските условия на социалните мрежи да се повиши от 13 на 15 години, като родителите ще могат да дават съгласие от името на децата под тази граница. Паралелно е подета инициатива за законова минимална възраст от 15 години.
В Съединените щати законът за онлайн защита на децата забранява събирането на лични данни от лица под 13 години без родителско съгласие. Няколко щата опитаха да въведат задължително родителско съгласие за достъп до социални мрежи, но съдилищата временно блокираха тези мерки поради опасения за ограничаване на свободата на словото.
Европейският парламент прие през ноември резолюция, призоваваща възрастовата граница за достъп до социални мрежи да бъде най-малко 16 години, за да се гарантира „подходящо за възрастта онлайн участие“. Предложено е и унифицирано минимално изискване от 13 години за достъп до видеоуслуги и „AI придружители“. Макар резолюцията да няма правнообвързваща сила, тя подчертава нарастващото европейско внимание към рисковете за непълнолетните. Саморегулациите на платформи като TikTok, Facebook и Snapchat формално изискват възраст минимум 13 години, но организации за защита на правата на децата твърдят, че контролът е неефективен, а официални данни показват, че значителен брой деца под 13 години в Европа имат профили в социалните мрежи.
Заради Китай: Япония и Австралия укрепват отбраната си
Радарен инцидент с китайски J-15 ускорява военната координация между Токио и Канбера.
Meta блокира достъпа до Instagram и Facebook на тийнейджъри в Австралия
Според австралийския интернет регулатор, в Австралия има около 150 000 потребители на Facebook на възраст между 13 и 15 години и 350 000 потребители на Instagram
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)