БТА

Изданието отбелязва, че обществото остава разделено и политическата нестабилност в страната продължава

България — определяна като най-бедната държава в Европейския съюз — официално стана 21-вият член на еврозоната, изпреварвайки по-големи и икономически по-развити страни като Полша, Чехия и Унгария, отбелязва BBC.

За по-младите, образовани и предприемчиви българи в градовете това е знак за напредък и възможност за по-лесен бизнес и по-добри доходи — логичен завършек на процеса, който изведе страната от периферията към ядрото на Европа: членство в НАТО и ЕС, влизане в Шенген и сега — приемане на еврото.

За по-възрастните хора, особено в селските и по-консервативните райони, обаче смяната на лева с еврото поражда несигурност, тревога и съпротива.

Левът — чието име идва от думата „лъв“ — е българската валута от 1881 г., но от 1997 г. е фиксиран към други европейски валути — първо към германската марка, а след това към еврото.

Социологическите проучвания показват, че близо 6,5-милионното население на страната е почти равномерно разделено по отношение на приемането на еврото, а политическата нестабилност допълнително усложнява процеса.

Коалиционният кабинет на премиера Росен Желязков загуби вот на доверие на 11 декември след масови протести срещу бюджета за 2026 г. За последните четири години България проведе седем парламентарни избора, а осмият се очаква в началото на следващата година.

„Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни беше наложено“, казва пред BBC 50-годишният Тодор, собственик на малък бизнес в Габрово, в подножието на Стара планина. „Ако имаше референдум, смятам, че 70% от хората щяха да гласуват против.“

Идеята за референдум беше повдигната от президента Румен Радев, но беше отхвърлена от отиващото си правителство.

Тодор споделя, че бизнесът му — производство на цветни пластмаси за вътрешния пазар — е имал трудна година заради високата инфлация, а спадът в продажбите, според него, се дължи и на страховете около еврото.

В същото време 60-годишният Огнян Енев, собственик на магазин за чай в центъра на София, гледа по-оптимистично. „По принцип това е добро нещо. Това е просто техническа промяна и не ме притеснява“, казва той.

По думите му хората, които купуват жилища или автомобили, отдавна са свикнали да мислят в евро, а над 1,2 милиона българи, живеещи в чужбина, изпращат пари в тази валута от години.

Както много други търговци, Огнян вече е подготвил дребни евромонети и банкноти за прехода.

През януари ще е възможно да се плаща и в лева, и в евро, но рестото ще се връща само в евро. От 1 февруари плащанията в лева ще бъдат прекратени.

Той се надява, че еврото ще улесни търговията му — голяма част от чайовете идват от страни в еврозоната, докато по-луксозните се внасят директно от Китай и Япония.

От август 2025 г. всички магазини в България по закон са задължени да показват цените и в двете валути.

Курсът улеснява смяната — 1 евро е приблизително равен на два лева (1,95583). За да се предотврати закръгляване нагоре, бяха създадени контролни механизми, а някои цени дори бяха закръглени надолу — например билетът за градския транспорт в София леко поевтинява.

Дизайнът на българските евромонети също носи символика. На монетата от 1 евро е изобразен Свети Иван Рилски, на 2 евро — Паисий Хилендарски, а на по-дребните номинали — Мадарският конник, символ на ранната българска държавност.

Какъв ще бъде дългосрочният ефект от въвеждането на еврото за България, остава отворен въпрос.

Опитът на други държави показва две възможни траектории — „балтийският модел“ на Естония, Латвия и Литва с реформи, инвестиции и борба с корупцията, или „италианският модел“ с продължителна стагнация.

„Опасението ми е, че ще тръгнем повече по италианския път“, казва Огнян Енев.

Още по темата

Политическите лидери с послания за 2026 г. и за въвеждането на еврото

От поздрави и надежди до критики и призиви за суверенитет — партиите коментират новата година и еврозоната

Още

Еврото утвърждава България в центъра на Европейския съюз

МВнР подчертава икономическите и символичните измерения на въвеждането на единната валута

Още

България приема еврото: нов етап в европейската интеграция на страната

Еврокомисар Валдис Домбровскис определя влизането в еврозоната като историческа стъпка за България и Европейския съюз

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.