АП/БТА

Без целенасочени политики ИИ рискува да създаде ново „Голямо разделение“ между държави, компании и работници

Съветът на икономическите консултанти към Белия дом предупреди, че изкуственият интелект (ИИ) може да разшири глобалното неравенство, да задълбочи поляризацията на пазара на труда и да промени конкурентоспособността на индустриите, ако правителствата не приложат целенасочени стратегии за управление на технологичния преход. Анализът, озаглавен „Изкуственият интелект и голямото разминаване“, беше публикуван на 21 януари 2026 г., отбелязвайки първата годишнина от втората администрация на президента Доналд Тръмп.

В доклада се посочва, че икономическите ползи от ИИ – от повишена производителност до ускорен растеж във високостойностни сектори – вероятно ще се натрупват неравномерно. Развитите икономики и мултинационалните корпорации вече доминират в производството на полупроводници, облачната инфраструктура и разработването на т.нар. гранични модели – най-съвременните и мащабни системи за ИИ. В същото време развиващите се и нискодоходните държави са изправени пред сериозни бариери, включително недостиг на квалифицирани кадри, слаба дигитална инфраструктура и ограничен достъп до изчислителна мощност. Без активна намеса, предупреждават авторите, технологията може да засили глобален модел тип „победителят взема най-много“.

Пазарът на труда е определен като втора ключова ос на разминаване. Очаква се висококвалифицираните специалисти в техническите и управленските сфери да извлекат значителни ползи чрез ръст на производителността и нови професионални възможности. В същото време рутинните професии със средна квалификация са изложени на риск от изместване. Докладът заключава, че държавите без капацитет за преквалификация и защита на заетостта могат да се сблъскат с нарастващо неравенство в доходите и намалена социална мобилност.

Разработването на публични политики е представено като решаващ фактор за това дали ИИ ще доведе до сближаване или до по-голямо разслоение. Международната координация в научните изследвания, достъпа до изчисления, стандартите и мобилността на таланти е посочена като инструмент за ограничаване на концентрацията на ползи в отделни региони. Наред с това, националните индустриални стратегии, програмите за преквалификация и целенасочените публични инвестиции се разглеждат като ключови за по-справедливо разпределение на икономическите печалби.

Докладът не отрича огромния икономически потенциал на ИИ, но предупреждава, че следващото десетилетие може да оформи нов икономически модел, в който малък брой държави и компании определят технологичната посока и контролират по-голямата част от пазарната стойност. Тъй като развитието на ИИ изпреварва адаптацията на институциите, правителствата разполагат с все по-ограничен прозорец за действие, се казва в анализа.

Подобни изводи се съдържат и в скорошен доклад на Програмата на ООН за развитие за Азиатско-тихоокеанския регион, озаглавен „Следващото голямо разделение“, който също предупреждава, че ИИ носи сериозен риск от задълбочаване на неравенствата между страните.

Исторически паралел е направен с Индустриалната революция от XIX век, когато технологии като парния двигател и механизираното производство довеждат до рязко разминаване в богатството между държавите. До 1800 г. повечето общества са бедни, с ниска продължителност на живота и ограничена грамотност, а разликите в доходите са минимални. В рамките на едно столетие обаче индустриализираните държави изпреварват значително останалите.

ИИ може да изиграе сходна роля днес, като технология с изключителен трансформационен потенциал – способна да отключи пробиви в образованието, здравеопазването и производителността. Но както отбелязва Брукингс, без целенасочена намеса центробежните сили могат да надделеят и да задълбочат глобалните пропасти.

Истинският проблем, посочват анализаторите, не е толкова в естеството на технологията, а в географията на нейното въздействие. ИИ не навлиза в свят с равни условия, а в глобална среда, белязана от крайни неравенства – особено ясно видими в Азиатско-тихоокеанския регион, където доходите между най-богатите и най-бедните държави се различават десетки пъти.

„Централната разломна линия в ерата на ИИ е капацитетът“, заяви Филип Шелекенс, главен икономист на ПРООН за региона, цитиран от Euronews. Според него държавите, които инвестират в умения, изчислителна мощност и стабилни управленски системи, ще спечелят, докато останалите рискуват да изостанат трайно.

Данните показват, че макар регионът да е дом на над половината от световните потребители на ИИ, едва 14% от населението реално използва такива инструменти, а около една четвърт от хората остават напълно офлайн. В същото време Китай генерира близо 70% от патентите за ИИ, а хиляди нови компании се появяват в няколко водещи икономики.

Подобни разделения се наблюдават и в Европа, където държави като Дания и Германия са сред световните лидери по готовност за ИИ, докато други региони изостават значително.

Анализ на стартъпа Anthropic, цитиран от Файненшъл Таймс, показва, че по-развитите страни са по-склонни да внедряват ИИ и да извличат по-големи ползи за производителността. Според икономистите на компанията, ИИ може да добави между 1 и 2% към годишния ръст на производителността на труда в САЩ през следващото десетилетие, като печалбите ще бъдат концентрирани в сложната, базирана на знания работа.

Сходни предупреждения отправя и президентът на Microsoft Брад Смит, който посочва, че ако нарастващото разделение в областта на ИИ не бъде овладяно, то може да увековечи голямото икономическо разслоение.

В заключение ПРООН определя изкуствения интелект като инфраструктура от общо предназначение на XXI век – толкова фундаментална, колкото електричеството или пътищата. Ако достъпът до тази инфраструктура остане дълбоко неравномерен, рискът от ново „Голямо разделение“ ще се превърне в реалност не заради самата технология, а заради липсата на навременни и приобщаващи политики.

Още по темата

Forbes: Русия залага на изкуствен интелект, за да компенсира провалите си на фронта в Украйна

Системата „Свод“ трябва да подпомага тактическите решения на командирите и да преодолее слабостите на руската военна доктрина

Още

Тръмп наложи 25% мита върху вноса на чипове за изкуствен интелект

Белият дом обвързва мярката с националната сигурност и усилията за връщане на производството в САЩ

Още

Мафия с изкуствен интелект: Мъртъвци говорят във Viber и искат хиляди левове от вдовици

Нашето проучване установи, че престъпниците работят в тясно сътрудничество с „къртици“ в болници и траурни агенции

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.