Полша разследва трафик на хора, свързан с мрежата на Епстийн
Прокуратурата проверява дали жени и непълнолетни са били набирани с обещания за работа в чужбина и експлоатирани сексуално
Пред бразилската секция на Бибиси млада жена разказва за преживяното като част от аферата "Епстийн".
През 2004 г., като 16-годишна, живееща в бразилската провинция, Глаусия прави първите си стъпки в модния свят. Разказва, че френският моден агент Жан-Люк Брунел посетил дома на семейството й, за да убеди майка й да я пусне да участва в моден конкурс в Еквадор. По-късно той се самоубива в затвора, обвинен в изнасилване, сексуално насилие и набиране на момичета за покойния американски финансист и сексуален престъпник Джефри Епстийн.
Тогава те не знаели кой е Брунел, били им представен от известен близък човек.
Как ги намират
Разследване на Бибиси Бразилия е открило доказателства, че Брунел е използвал модни агенции, свързани с него по това време, за да търси активно млади жени и момичета от Южна Америка за Епстийн и да им урежда визи за пътуване до САЩ.
Майката на Глаусия се съмнява в Брунел, но той изглеждал „много чаровен“ и в крайна сметка тя се съгласила дъщеря й да замине за Еквадор без нея. Тийнейджърката пътува с екипа на Брунел до Гуаякил за конкурса „Модели от ново поколение“. По това време местните вестници съобщават, че участниците са на възраст между 15 и 19 години.
Глаусия казва, че конкурсът е преминал без големи проблеми, въпреки че е заподозряла нещо, когато не й е било позволено да се свърже със семейството си.
Друга участничка от Западна Европа, която по това време е била на 16 години, си спомня как поведението на Брунел й се е сторило странно. Тя иска анонимност, затова я наричаме Лаура.
„Беше странно как се държеше и винаги се мотаеше с младите бразилски момичета... Държеше се като клоун и се движеше само с много млади момичета“, казва тя.
Лаура смята, че макар състезанието да е било „легитимно“ и добре организирано, „той знаеше точно кои момичета са уязвими“.
„Изглеждаше, че контролира финансите им“, казва тя. „Момичетата от Бразилия и източноевропейските страни изглеждаха да са основната му цел.“
Глаусия разказва, че към края на пътуването Брунел й предложил да я заведе със самолет до Ню Йорк, „за да участва в шоута“, като всички разходи ще бъдат поети от него. Тогава се наложило да се свържат с майка й Барбара, за да получат разрешение. Тя категорично отказва и това спасява дъщеря й от окото на бурята.
Ана
Друга бразилка, която наричаме Ана, за да защитим самоличността й, казва, че Брунел и неговият моден бизнес са били от ключово значение за улесняването на връзката й с Епстийн.
Ана е била наета от бразилка в началото на 2000-те години в Сао Пауло.
Разказът на Ана, потвърден от документи, прегледани от Бибиси и сравнени с архивите на Министерството на правосъдието на САЩ, показва как Брунел е помогнал за уреждането на американски визи за бразилци.
Ана казва, че е напуснала родния си град в южна Бразилия, след като жена, която живеела в Сао Пауло, й обещала възможности за работа като модел.
Тя разказва, че при пристигането си жената взела документите й и й казала, че сега й дължи пари за пътуването и снимките. Ана казва, че скоро разбрала, че няма работа като модел.
„Тя беше мадам. Преди да разбера, тя ме продаваше.“
Един от клиентите е бил Джефри Епстийн, казва Ана.
Тя описва как няколко седмици след 18-ия си рожден ден жената я завела в дома на известен бизнесмен в Сао Пауло. Там, казва тя, чула как той описва Епстийн като „краля на света“ и казва: „Той харесва по-млади момичета.“
Няколко дни по-късно, казва тя, тя и две други жени били изпратени в луксозен хотел в Сао Пауло, където Епстийн щял да избере една от тях. „Той избра мен“, казва тя, а останалото е история.
Ана казва, че е отишла в една стая с него, където той я помолил да се съблече. „Неговата работа беше да ме гледа, докато се докосваше. Беше отвратително, но от всички злини, това беше по-малкото зло“, казва тя.
Документи на Министерството на правосъдието на САЩ, включително имейли и записи за полети, показват, че Епстийн е бил в Бразилия по това време.
Тя разказва, че няколко дни по-късно той я поканил на парти в града, където за първи път се запознала с Брунел, а модният агент скоро й помогнал да получи виза за САЩ.
Тя добавя, че по време на партито Епстийн й казал, че на следващия ден заминава за Париж и вече е уредил тя да пътува с него.
Тя казва, че Епстийн й е казал, че е уредил Брунел да я наеме в модната си агенция в Ню Йорк и че мадам й е предала документите.
Ана показва на Бибиси паспорта си, в който има американска бизнес виза с бележка, посочваща агенцията, която Брунел е създал в САЩ, Karin Models of America.
Ана казва, че никога не е работила за Karin Models of America, но й е било казано, че документите ще подпомогнат пътуването й до САЩ, а единствената причина за визата е била да посети Епщайн.
Според медията думите й съвпадат с официални документи по делото.
Преди да почине, Брунел отрича, че е направил нещо нередно. Адвокатите му заявяват, че той е бил „разбит“ от обвиненията и обвиниха „медийно-съдебната система“.
Прокуратурата проверява дали жени и непълнолетни са били набирани с обещания за работа в чужбина и експлоатирани сексуално
ФБР публикува интервюта с жена, която твърди, че е била непълнолетна, когато е била представена на Тръмп от Джефри Епстийн
Зад скандалите не стои просто секс — а модел, в който властта, страхът и удоволствието все по-често заменят границите
Лора Карамфилова е магистър по "Политически комуникации" от университета в Амстердам, Нидерландия. Има над 10 години опит в медиите у нас като международен редактор на новини. Експерт по комуникации и маркетинг.

Коментари (0)