Новини
Търси

Брюксел жертва неприкосновеността на личните данни в името на бума на изкуствения интелект

Брюксел жертва неприкосновеността на личните данни в името на бума на изкуствения интелект
АП/БТА

Проект на предложения, получен от „Политико“, показва, че ЕС нарушава своята свещена политика за защита на личните данни, за да угоди на индустрията.

Служители на Европейския съюз са готови да пожертват част от най-ценните правила за защита на личните данни в името на изкуствения интелект, в опит да ускорят бизнеса в Европа чрез намаляване на бюрокрацията, пише Politico.

Европейската комисия ще представи по-късно този месец т.нар. „дигитален омнибус“ – пакет от мерки, целящ да опрости редица закони в областта на технологиите. Макар Комисията да твърди, че предлага само „целенасочени“ промени за премахване на излишни пречки, проектодокументи, с които „Политико“ се е запознало, показват, че Брюксел подготвя дълбоки изменения в Общия регламент за защита на данните (GDPR) в полза на разработчиците на изкуствен интелект.

Предлаганата реформа се очаква да бъде голямо облекчение за компаниите, работещи с ИИ, докато Европа се стреми да запази икономическата си конкурентоспособност на световната сцена. Но посегателството върху водещия европейски закон за защита на личните данни – считан за „свещена крава“ на дигиталната политика на ЕС – почти сигурно ще предизвика буря от политически и корпоративен натиск в Брюксел.

„Това ли е краят на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, така както са заложени в договора на ЕС и Хартата за основните права?“ – коментира германският политик Ян-Филип Албрехт, един от архитектите на GDPR. „Комисията трябва да е напълно наясно, че подкопава европейските стандарти по драматичен начин.“

Завоят на Брюксел идва на фона на тревогите от намаляващото икономическо влияние на Европа. Бившият италиански премиер Марио Драги още миналата година посочи GDPR като пречка за европейските иновации в сферата на изкуствения интелект.

През последните години регулаторите по защита на личните данни в Европа често спираха проекти на големите технологични компании. Meta, X (бившият Twitter) и LinkedIn отложиха внедряването на свои AI услуги след намесата на ирландската комисия за защита на данните. Google също бе принуден да спре пускането на чатбота Bard, а Италия временно блокира ChatGPT и DeepSeek поради притеснения, свързани с поверителността.

В същото време тези гиганти напредват бързо в САЩ, където няма общ федерален закон, който да ограничава използването на лични данни за обучение на системи с изкуствен интелект.

Лобистите в настъпление

Процесът на изготвяне на GDPR между 2012 и 2016 г. предизвика една от най-мащабните лобистки кампании в историята на Брюксел. От влизането му в сила през 2018 г. насам ЕС избягваше да го променя, за да не отприщи нова вълна от натиск. Сега, когато проектоплановете изтекоха, организации за защита на личните данни вече бият тревога.

„Комисията тайно се опитва да изпревари всички останали в Брюксел“, заяви Макс Шремс, основател на австрийската организация NOYB и водеща фигура в делата, довели до отмяна на няколко споразумения за пренос на данни между ЕС и САЩ. „Това нарушава всички правила за добро законодателство и ще има катастрофални последици.“

Критиците изтъкват, че процесът е прибързан – обществените консултации приключиха едва през октомври, а Комисията не е изготвила оценки на въздействието, като твърди, че измененията са „технически“.

Разхлабване на правилата за защита на личните данни

Според проекта, с който „Политико“ се е запознало, Комисията планира да направи редица ключови промени. Те включват:

  • Нови изключения за AI компании, които ще им позволят да обработват чувствителни категории данни (като етническа принадлежност, религия, политически възгледи или здравна информация) за обучение и функциониране на своите модели.

  • Промяна в определението за „чувствителни данни“, което може да отслаби съществуващата защита.

  • Ново тълкуване на понятието „лични данни“, така че псевдонимизираната информация (данни, от които личната идентичност е скрита) да не попада винаги под пълната защита на GDPR – в съответствие с последно решение на Съда на ЕС.

  • Изменение в правилата за „бисквитки“, което ще позволи на сайтове и приложения да проследяват потребителите си и на други основания, освен изричното им съгласие.

Официалното представяне на пакета е планирано за 19 ноември, но до тогава са възможни промени.

След това предложението ще бъде разгледано от държавите членки и Европейския парламент, където разделението вече е очевидно. Естония, Франция, Австрия и Словения категорично се противопоставят на всяка ревизия на GDPR. Германия, която традиционно е сред най-строгите защитници на личните данни, този път подкрепя по-сериозни промени в името на изкуствения интелект.

В Европейския парламент темата също ще раздели политическите групи. Евродепутатът от Зелените Маркета Грегорова заяви, че е „изненадана и обезпокоена“, че GDPR отново се отваря за промени, като подчерта, че основните права на европейците трябва да тежат повече от финансовите интереси.

От друга страна, финландската евродепутатка от ЕНП Аура Сала, бивш шеф на офиса на Meta в Брюксел, заяви, че ще приветства реформата, „ако бъде направена правилно“. Според нея целта е „да се гарантира, че именно европейските изследователи и компании, а не само чуждестранните гиганти, ще получат предимство от нашите правила“.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)