В същото време Комисията призна, че България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша също се сблъскват със „значителни миграционни ситуации“ поради постоянен натиск през последните пет години.

Този статут им дава възможност да поискат пълно или частично освобождаване от вноските си (финансови или под формата на прием на мигранти) в рамките на механизма за солидарност през първите шест месеца след влизането му в сила.

Освен това Комисията определи Белгия, България, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Финландия като държави, изложени на риск от бъдещ миграционен натиск. Те няма да бъдат освободени от участие през 2026 г., но са близо до прага, който би могъл да им осигури такова освобождаване в бъдеще.

Критериите за тази класификация „под риск“ включват постоянно високи нива на пристигащи мигранти, претоварени системи за прием и възможна манипулация на миграцията от трети страни като Русия. Въпреки че няма да бъдат изключени засега, тези държави ще получат приоритетен достъп до инструментариума за подкрепа по миграцията на ЕС, който осигурява спешно финансиране, оперативна помощ и координация на политиките.

„Тези, които са изложени на риск от миграционен натиск, пак трябва да проявяват солидарност, а държавите под сериозен натиск могат да поискат освобождаване от нея“, обясни служител на Комисията, като уточни, че оценката на ситуацията се извършва от Европейската комисия, а Съветът на ЕС решава кои страни попадат във всяка категория.

Разпределение на мигрантите

Най-оспорваната част от механизма е задължението някои държави да приемат търсещи убежище, които иначе не биха пристигнали на тяхна територия.

С характерен за Брюксел компромис, само солидарността – а не реалното преразпределение на мигранти – е задължителна в рамките на пакта за миграция и убежище. Това означава, че страните ще могат да избират между прием на мигранти, финансова вноска за всеки отказан човек или друг вид подкрепа (например логистична помощ).

Този компромисен подход бе създаден, за да удовлетвори държави като Полша, Унгария и Чехия, които се противопоставиха на задължителното преразпределение на мигранти при подписването на пакта през юни 2023 г.

Комисията все още не е публикувала подробности за броя на планираните премествания или размера на финансовите вноски. Съгласно законодателството това ще стане едва след като страните членки се споразумеят за окончателния размер на солидарния фонд.

Преговорите за превръщането на предложението в правно обвързващ акт ще започнат в следващите седмици. В четвъртък комисарят Брунер ще проведе изслушване с евродепутатите относно пакета, но Европейският парламент няма законодателни правомощия по този въпрос.