АП/БТА

Повечето държави членки на Европейския съюз ще бъдат помолени да приемат търсещи убежище от региони под миграционен натиск, но някои страни ще бъдат освободени от това задължение.

Европейската комисия обяви във вторник кои държави от Европейския съюз ще имат право на помощ от ЕС за справяне с миграционния натиск и кои ще бъдат освободени от задължението да оказват такава помощ.

Съгласно схемата „Механизъм за солидарност“, повечето страни от ЕС ще оказват подкрепа, като приемат търсещи убежище от държави, изправени пред високи нива на миграция, или ще предоставят финансова и логистична помощ за справяне с притока на мигранти.

Гърция, Кипър, Испания и Италия бяха официално признати за страни под силен миграционен натиск след рязкото увеличение на пристигащите мигранти през последната година. Затова те ще могат да получават помощ от фонда за солидарност от средата на 2026 г. Механизмът е ключов елемент от новата европейска рамка за миграция и убежище и има за цел да осигури по-справедливо разпределение на отговорностите между страните при справяне с миграционните предизвикателства.

Прилагането на новата рамка изисква баланс между солидарност и отговорност, подчерта еврокомисарят по вътрешните работи Магнус Бруннер. „Всичко трябва да върви ръка за ръка — това е паралелен процес“, заяви той пред журналисти, като добави, че пактът гарантира различно отношение към държавите, изправени пред непропорционален натиск.

Едновременно с това Комисията призна, че България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша се сблъскват със „значителни миграционни ситуации“ поради продължителен натиск през последните пет години.

Този статут им позволява да поискат пълно или частично облекчение на вноските си в механизма за солидарност – било под формата на финансова помощ, било чрез намаляване на броя на приетите мигранти през първите шест месеца след влизането на схемата в сила.

Освен това Комисията е посочила Белгия, България, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Финландия като държави, изложени на риск от миграционен натиск през следващата година. Те няма да бъдат освободени от задължения през 2026 г., но се доближават до прага, който би им позволил да получат такова освобождаване в бъдеще.

Критериите за тази класификация включват висок брой на пристигащи мигранти, претоварени приемни системи и възможна манипулация на миграционните потоци от трети държави, като Русия. Макар да не са освободени от участие, тези страни ще получат приоритетен достъп до Инструмента за подкрепа по миграцията на ЕС, който предоставя спешно финансиране, оперативна помощ и координация на политиките.

„Държавите, изложени на риск, все пак трябва да проявяват солидарност, а тези, които са под сериозен натиск, могат да поискат освобождаване от това задължение“, обясни представител на Комисията. По думите му, ЕК е отговорна за оценката на ситуацията, докато Съветът на ЕС взема окончателното решение кои страни попадат във всяка категория.

Релокацията – най-спорният елемент

Най-чувствителната част от механизма е изискването някои държави да приемат търсещи убежище, които иначе не биха стигнали до техните граници.

В типичен брюкселски компромис, задължителна е солидарността, но не и самата релокация. Това означава, че страните ще могат да избират между прием на мигранти, плащане на финансова компенсация за всеки отказан кандидат за убежище или предоставяне на друг вид подкрепа.

Тази формула е създадена, за да удовлетвори държави като Полша, Унгария и Чехия, които се противопоставиха на задължителната релокация при приемането на пакта през юни 2023 г.

Комисията не публикува подробности за броя на планираните премествания или за финансовите вноски, които ще ги заменят. Съгласно законодателството по пакта, тези данни ще станат публични едва след като страните от ЕС се договорят за крайния размер на фонда за солидарност.

Преговорите за превръщане на предложението в правно обвързващ акт ще започнат в следващите седмици. Еврокомисарят Бруннер ще се яви в четвъртък на изслушване пред Европейския парламент относно новия пакет предложения — въпреки че ЕП няма законодателни правомощия по този въпрос.

Още по темата

Поне 42 мигранти вероятно са загинали при обърната лодка край Либия

Това не е единственият подобен инцидент край бреговете на страната, която е една от транзитните линии за нелегална миграция от Африка към Европа

Още

Мигранти от Испания, Италия, Гърция и Кипър ще бъдат премествани в други страни от ЕС

Европейският съюз планира през 2026 г. да започне преместването на търсещи убежище от Испания, Италия, Гърция и Кипър в други страни членки. Полша, Унгария и Словакия обаче отказват да участват в новия механизъм за солидарност

Още

Стотици мигранти изчезнаха след корабокрушение край границата между Малайзия и Тайланд

Само 10 души са открити живи – издирването продължава, докато морето връща телата на първите жертви

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.