АП/БТА

Юридически експерти на ЕС изучават начин да заобиколят необходимостта от единодушие, за да изпратят 140 милиарда евро в Киев

Унгарският премиер Виктор Орбан застава на пътя на плана на ЕС да конфискува 140 милиарда евро от санкционирани руски активи и да ги отпусне като заем на Украйна. Но Европейската комисия смята, че е открила правна вратичка, с която да изключи Унгария от процеса на вземане на решения.

Обикновено мярка толкова драматична, колкото плана на Брюксел за изземване на резервите на Москва, изисква единодушие между всичките 27 държави членки — на практика давайки право на вето на Орбан, най-близкия до руския президент Владимир Путин лидер в ЕС.

Като се има предвид дългогодишният опит на Орбан да блокира санкциите срещу Кремъл, правните експерти на ЕС работят по схема, която да гарантира, че решението за предложената „Репарационна заема“ за Украйна може да бъде взето вместо това с квалифицирано мнозинство. Четирима души, запознати с плановете, казаха пред POLITICO, че Комисията се надява да базира действията си на набор от заключения на Европейския съвет, с които всички лидери на ЕС, включително Орбан, са се съгласили на 19 декември миналата година.

В това изявление лидерите заявиха: „Руските активи трябва да останат замразени, докато Русия не прекрати своята агресивна война срещу Украйна и не я компенсира за причинените щети.“ По онова време изявлението основно се разбираше като мярка активите да останат блокирани — най-вече в банката Euroclear в Белгия — и да не бъдат достъпни за Русия, докато лихвите от тях могат да се използват за военни цели.

Новият аргумент на Комисията е, че това изявление дава достатъчно основание да се промени правилото за санкциите от единодушие към квалифицирано мнозинство. За да се случи това, всички или повечето други държави трябва да се съгласят.

„Това би изисквало политическо съгласие на високо ниво от всички или повечето държавни и правителствени ръководители,“ заяви Комисията в бележка до посланиците на ЕС, които заседаваха в петък.

Не само Унгария

Постигането на такова широко съгласие няма да е лесно. В играта има и други страни, благосклонни към Русия, като Словакия.

Има и белгийски проблем. Белгийското правителство вече се противопостави на фона на опасения, че финансовата институция Euroclear, където се съхраняват замразените руски държавни активи, може да бъде подложена на правни ответни действия от Москва. „Да вземем парите на Путин и да оставим рисковете за нас? Това няма да стане, искам да бъда пределно ясен,“ заяви премиерът Барт де Вевер в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН. „Ако държавите видят, че парите на централните банки могат да изчезнат, когато европейските политици преценят, те може да решат да изтеглят резервите си от еврозоната.“

Все пак Де Вевер призна, че е готов да обсъди въпроса, като Белгия по принцип подкрепя мерки срещу Путин, за разлика от Унгария и Словакия.

Основното предложение за успокоение към белгийците вероятно ще дойде под формата на гаранции от други страни в ЕС, които да заменят активите в Euroclear, изпратени в Киев, със съвместно обезпечени дългови книжа (IOUs).

Лидерите на ЕС ще се съберат следващата седмица в Копенхаген, където ще се обсъжда заемът. Формални решения няма да се вземат — това е предвидено за срещата на върха в края на октомври, след като финансовите министри имат възможност да разгледат предложението в Люксембург на 10 октомври.

„Целта [в Копенхаген] е да се събере достатъчно подкрепа от други държави, за да се изолира Орбан,“ каза дипломат от ЕС при условие за анонимност. „Намираме се в сивата зона.“

Германия, Испания, Полша и балтийските държави, граничещи с Украйна, са основни поддръжници на плана на Комисията. Но Франция и Италия досега са били предпазливи към иновативни идеи за използване на замразени държавни активи. Държавният секретар по международната комуникация на Унгария, Золтан Ковач, не отговори на молбите за коментар.

Залогът на Брюксел за 140 милиарда евро

По-голямата част от руските държавни активи са замразени в Euroclear след като Путин започна пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Значителна част от тях са били инвестирани в държавни облигации на Запада, които вече са се превърнали в кеш. Тези пари в момента се намират по депозитна сметка в Европейската централна банка.

Брюксел и преди е обмислял да използва замразените активи, но предишни опити срещаха силна политическа съпротива.

Репарационният заем ще се изплаща на траншове и ще бъде използван за „сътрудничество в европейската отбрана“ и „покриване на бюджетни нужди“, посочи Комисията в бележката си.

Вето от Будапеща би означавало на практика връщане на руските средства на Москва, оставяйки европейските столици да изплащат заема. Новата вратичка би намалила този риск. Но няколко държави се опасяват, че използването на стари политически декларации за определяне на бъдеща политика ще създаде опасен прецедент.

„Унгария има достатъчно основания да заведе съдебен иск,“ каза втори дипломат от ЕС. Друг добави: „Ако скептиците не променят позицията си, няма да има въпрос с Орбан.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев