Новини
Търси

Бюджетът на Путин за 2026 г.: рекордни военни разходи за сметка на социалната политика

Бюджетът на Путин за 2026 г.: рекордни военни разходи за сметка на социалната политика
АП/БТА

Почти 40% от средствата отиват за армията, а руснаците ще „плащат за войната“ чрез по-високи данъци и орязани социални програми

Руският президент Владимир Путин подписа държавния бюджет за 2026 г., който предвижда рекордно високи разходи за военни цели, докато социалните програми и средствата за благосъстояние на гражданите са рязко съкратени. Това съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на Центъра за противодействие на дезинформацията на Украйна.

Според бюджета почти 40% от всички федерални разходи са насочени към армията и силовите структури – най-високият дял от времето на Съветския съюз. Решението „да постави Русия във военно време“ показва ясно, че Кремъл не планира мир в близко бъдеще.

Поради рязкото намаляване на приходите от износа на нефт и газ вследствие на санкциите, бюджетът е изготвен с дефицит от 1,6% от БВП. За да компенсира недостига, правителството е орязало социалните програми до едва 25% от разходите – най-ниското ниво от две десетилетия. Това означава директно влошаване на социалните услуги и гаранции за населението.

Бюджетът предвижда и нови данъчни тежести: ДДС се увеличава до 22%, въвеждат се допълнителни такси за бизнеса и гражданите. Така руските граждани на практика ще бъдат принудени да финансират войната чрез повишени данъци и намалено социално подпомагане.

Анализаторите подчертават, че този бюджет демонстрира дългосрочната стратегия на Кремъл да продължи войната независимо от икономическите щети и обедняването на населението. Военните амбиции на Путин изглежда надделяват над вътрешната стабилност.

За сравнение, проектът на държавния бюджет на Украйна за 2026 г. предвижда 2,8 трилиона гривни за сектор „Сигурност и отбрана“, както и създаването на резервен фонд от 200 млрд. гривни, който да покрива бързо допълнителните нужди на армията.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)