Позицията на Рим, третата по население и тежест на глас в ЕС държава, разклаща надеждите на Европейската комисия (ЕК) за бързо финализиране на сделка по плана за използване на руски активи – само дни преди ключовата среща на европейските лидери в Брюксел.
ЕК настоява страните членки да постигнат споразумение на срещата на върха на Европейския съвет на 18–19 декември, което да позволи милиардите евро от замразените руски резерви, съхранявани в белгийския депозитар Euroclear, да бъдат използвани за подпомагане на разкъсаната от войната икономика на Украйна. Белгия досега изразяваше опасения, че може да бъде принудена да изплати пълната сума, ако Русия предприеме правни действия за връщането ѝ, но ѝ липсваше силен съюзник.
Тази динамика се промени, след като Италия, заедно с Белгия, Малта и България, изготви общ документ, в който призовава ЕК да разгледа алтернативни начини за използване на руските активи, с цел Украйна да бъде финансова подкрепяна и в по-дългосрочен план. Четирите държави заявяват, че „приканват Комисията и Съвета да продължат да проучват и обсъждат алтернативни варианти в съответствие с правото на ЕС и международното право, с по-предвидими параметри и значително по-малки рискове“, включително чрез заемна линия от ЕС или междинни решения.
Сред обсъжданите идеи е и т.нар. План Б – емитиране на съвместен дълг на ЕС за финансиране на Украйна. Тази опция обаче среща сериозни критики. Опонентите ѝ посочват, че тя би увеличила и без това високото дългово бреме на страни като Италия и Франция и изисква единодушие, което дава възможност за вето от унгарския премиер Виктор Орбан. Дори четирите държави да не могат да формират блокиращо малцинство, публичната им позиция подкопава усилията на ЕК за постигане на политическо споразумение още следващата седмица.
Макар дясната премиерка на Италия Джорджа Мелони последователно да подкрепя санкциите срещу Русия, управляващата коалиция в Рим остава разделена по въпроса за подкрепата за Украйна. Крайнодесният вицепремиер Матео Салвини заема по-благосклонна към Москва позиция и подкрепя плана на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната.
Четирите държави изразяват резерви и към идеята ЕК да използва извънредни правомощия за промяна на санкционния режим и дългосрочно задържане на замразените руски активи. Въпреки че подкрепиха подобен ход в името на европейското единство, те подчертават, че реалното използване на тези средства крие значителни рискове. „Това гласуване не предопределя при никакви обстоятелства решението за евентуалното използване на обездвижени руски активи, което трябва да бъде взето на ниво лидери“, се казва в позицията им.
Правният механизъм за дългосрочно замразяване цели да ограничи възможността прокремълски правителства в Европа да върнат средствата на Русия. Според европейски представители това би намалило шансовете Кремъл да си възстанови активите в рамките на бъдещо мирно споразумение. Четирите държави обаче предупреждават, че подобна клауза „предполага много далечни правни, финансови, процедурни и институционални последици, които могат да надхвърлят конкретния случай“.
Европейската комисия обяви, че отправя покана за представяне на проекти от България, Румъния, Гърция и Кипър, които да бъдат насочени към повишаване на медийната грамотност. Предложенията трябва да бъдат подадени до 6 февруари, като ЕК ще финансира по един проект във всяка от държавите, на стойност 50 хиляди евро и за срок от осем месеца.
От 1 януари 2026 г България въвежда еврото
Мирното споразумение, което се насърчава от САЩ, може да проработи, посочи американският президентът
Коментари (0)