Новини
Търси

Дания и САЩ започват разговори за Гренландия на фона на американския натиск

Дания и САЩ започват разговори за Гренландия на фона на американския натиск
АП/БТА

Мете Фредериксен предупреди, че заплахите към съюзник подкопават НАТО, докато Европа защитава суверенитета на острова

Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен потвърди днес, че датският външен министър Ларс Льоке Расмусен ще се срещне през следващата седмица с държавния секретар на САЩ Марко Рубио за разговори за Гренландия. Срещата ще се проведе на фона на настояванията на Съединените щати да поставят под свой контрол арктическия остров, предаде ДПА.

„Намираме се на кръстопът“, заяви Фредериксен, цитирана от националната новинарска агенция Рицау, по време на конференция на своята Социалдемократическа партия. Тя не уточни мястото и точния час на предстоящата среща.

По-рано Марко Рубио съобщи, че планира разговори с датски представители през следващата седмица, след като Дания и Гренландия са поискали такива контакти с американската страна.

Гренландия, с население под 57 000 души, е до голяма степен автономна територия, но формално е част от Кралство Дания, което е член на НАТО.

Фредериксен предупреди, че ако САЩ се откажат от сътрудничеството в рамките на НАТО и започнат да заплашват свои съюзници, „тогава всичко приключва“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп през последните дни отново изрази дългогодишното си желание да „притежава“ Гренландия, като администрацията му не изключи възможността за използване на военна сила за установяване на контрол, позовавайки се на съображения за сигурност и на предполагаеми заплахи от Китай и Русия в региона.

По-рано Швеция и Германия разкритикуваха американските намерения.

Шведският премиер Улф Кристершон заяви, че основан на правила световен ред е под най-сериозната заплаха от десетилетия, предаде Ройтерс.

„Силно критични сме към това, което САЩ в момента правят и направиха във Венецуела по отношение на международното право. Още повече критикуваме реториката срещу Гренландия и Дания“, каза Кристершон на годишна конференция по сигурността в Северна Швеция.

Междувременно германският вицепремиер и министър на финансите Ларс Клингбайл заяви, че САЩ трябва да спазват международното право и териториалния суверенитет и че бъдещето на Гренландия трябва да бъде решено от самите Гренландия и Дания.

„Само Дания и Гренландия могат да решават бъдещето на Гренландия“, каза Клингбайл, който е и лидер на Германската социалдемократическа партия, преди да отпътува за Вашингтон.

Той подчерта, че принципите на международното право, включително зачитането на териториалния суверенитет и цялост, важат за всички — „включително за Съединените щати“.

САЩ са поканили финансови министри от няколко държави във Вашингтон за разговори относно достъпа до критични суровини. Клингбайл посочи, че в рамките на тези срещи ще бъдат засегнати и американските амбиции за Гренландия.

Президентът Доналд Тръмп неколкократно заяви, че САЩ „трябва да имат“ Гренландия, като се позова на стратегическото значение на острова и на твърдения за засилено руско и китайско присъствие в региона.

Дипломати от северните европейски страни обаче отхвърлиха тези твърдения. Според публикация на „Файненшъл таймс“, позоваваща се на двама високопоставени дипломати с достъп до разузнавателни брифинги на НАТО, през последните години няма данни за руски или китайски кораби или подводници в района на Гренландия.

Ройтерс не можа да потвърди тази информация независимо, а Белият дом и НАТО не са отговорили на запитванията за коментар.

„Просто не е вярно, че китайците и руснаците са там. Виждал съм разузнавателната информация. Няма кораби, няма подводници“, заяви един от дипломатите.

Базата данни за проследяване на кораби „Маринтрафикс“ също не показва присъствие на руски или китайски кораби край Гренландия.

Парламентът на Гренландия обяви късно в петък, че ще изтегли напред заседание, за да обсъди реакцията си на американските заплахи за поемане на контрол над острова.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)