АП/БТА

Реформата на ЕС за хуманно отношение към животните е в застой, но датският министър на земеделието вярва, че може да я съживи — чрез компромис след компромис

Датският министър на земеделието е решен да използва част от оставащия си политически капитал, за да обърне внимание на съдбата на милиони прасенца, превозвани из континента натъпкани в камиони, пише Politico. 

Планът на Европейската комисия от 2023 г. за намаляване на страданията на селскостопанските животни по време на транспорт започна като вдъхновяваща инициатива. Но две години по-късно амбицията за по-строги ограничения на времето за превоз, повече пространство в камионите и забрана на дълги пътувания при екстремни горещини буксува.

След години на фермерски протести и засилен натиск за повишаване на конкурентоспособността на Европа, политиците станаха предпазливи към нови разходи и ограничения за индустрията. Из цялата ЕС правила, свързани със социалната и екологичната политика, се размекват, отлагат или тихомълком се изоставят. Реформата за транспорта на животни, която би увеличила разходите и разтърсила европейската търговия с добитък, вече се сблъсква челно с вълната на дерегулация. Малцина в Брюксел вярват, че тя може да бъде спасена.

Но датският министър на земеделието Якоб Йенсен, който ще ръководи преговорите между държавите членки още няколко месеца, е решен да опита.

Просрочена промяна

Всяка година около 1,6 милиарда селскостопански животни – главно прасета, крави и овце – се натоварват на камиони и се транспортират из ЕС за угояване или клане. Този пазар е на стойност около 8,6 милиарда евро.

Преди две десетилетия, когато Брюксел за последно актуализира правилата си за транспорт на добитък, въпросът за хуманното отношение към животните едва присъстваше в европейската политика.

Но след поредица от доклади за животни, умиращи от изтощение или задушаване по време на превоз, Комисията предложи нови мерки за защита през декември 2023 г.

Оттогава обаче проектът потъна под хиляди поправки в Европейския парламент. Един от водещите преговарящи – румънският консерватор Даниел Буда – излага твърдения, които противоречат на научните факти, като например, че по-гъсто натъпканите животни били „по-защитени“, или че повече пространство би навредило на климатичните цели на ЕС.

В Съвета на ЕС повечето правителства предпочитат темата изобщо да изчезне. Разногласията са най-силни по отношение на транспорта в горещо време, превоза на млади телета и – най-спорното – ограниченията на времето за пътуване.

Копенхаген, който пое ротационното председателство на Съвета през юли, твърди, че е намерил прагматичен начин да държи реформата жива.

„Не е вярно, че няма напредък,“ заяви Йенсен в телефонно интервю за POLITICO. „Ако условията са добри – ако животните имат вентилация, вода и обучени гледачи – тогава няма голямо значение дали пътуването е с един или два часа по-дълго.“

Неочакван защитник

Ситуацията отразява парадокса на Дания. Страната е един от най-големите износители на живи животни в Европа, като всяка година изпраща около 13 милиона прасенца в други държави от ЕС.

В същото време обаче тя е един от най-настоятелните поддръжници на по-строги правила за хуманно отношение към животните, дори призова за пълна забрана на износа на живи животни за трети страни преди предложението на Комисията.

Изолирана по този въпрос, сега Дания се опитва да спаси отслабения проект на Комисията, като го направи достатъчно практичен, за да бъде приет.

Тази склонност към компромис не е нова. Миналата година Дания стана първата страна в света, която въведе данък върху емисиите на парникови газове от земеделието – с подкрепата на самите фермери. За Йенсен, който беше сред архитектите на сделката, поуката е ясна: дори най-чувствителните реформи могат да бъдат осъществени, ако се основават на прагматизъм, а не на наказания.

Този деликатен баланс превърна Дания в неочаквания пазител на една от най-моралните – и най-токсични – законодателни инициативи в Европа. В страната превозвачите наричат реформата „пълна глупост“ и „откъсната от реалността“, а фермерите се оплакват, че техните стандарти и без това са по-високи от тези на мнозина европейски колеги.

Йенсен обаче остава твърд, настоявайки, че хармонизираните правила на ниво ЕС биха осигурили по-равнопоставени условия за всички.

„Трябва да намерим правилния баланс,“ казва той. „Реформата трябва да подобри благосъстоянието на животните, но не може да бъде толкова тежка, че да направи трансграничния транспорт невъзможен.“

Проектът на Комисията предвижда ограничаване на пътуванията за животни, предназначени за клане, до девет часа, забрана за дневни превози при горещи вълни и по-строги изисквания за пространство.

Активистите за защита на животните обаче твърдят, че дори това не е достатъчно, за да се предотврати страданието, според научните изследвания. Но след години на застой, постепенният подход на Дания може да се окаже единственият възможен.

Йенсен настоява, че просто прилагането на сегашните правила, както предлагат критиците, няма да подобри реално условията.

„Ако тези преговори не доведат до по-добра защита на животните, няма смисъл изобщо да ги водим,“ заяви той.

Дали стратегията „бавно, но сигурно“ ще успее, зависи от търпението на Европа. Европейският парламент остава в застой, а нова вълна от фермерски протести може лесно отново да блокира реформата.

„Реформата в никакъв случай не е спасена,“ призна Йенсен.

„Ние просто искаме да стигнем колкото можем по-далеч, преди да предадем щафетата на Кипър,“
който ще поеме председателството на ЕС през януари — и който не е сред най-активните поддръжници на по-строгите правила.

„Надявам се те да довършат работата,“ добави той.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев