АП/БТА

Двете централноевропейски страни дълго време се противопоставяха на постепенното прекратяване на зависимостта от Москва. Сега обаче столиците на ЕС са готови да ги надделеят

След три години на убеждаване, молби и отстъпки, Европейският съюз изглежда е изгубил търпение, пише Politico.

В понеделник се очаква 27-те държави членки на ЕС да одобрят нов законопроект, който ще прекрати трайно доставките на руски газ за Унгария и Словакия — независимо дали двете страни са съгласни или не.

От началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна през 2022 г. ЕС постепенно отслаби зависимостта си от Кремъл, почти напълно спирайки вноса на руски петрол, въглища и газ. Но през целия този процес Будапеща и Братислава последователно отказваха да се включат в общата линия. Правителствата им, които традиционно поддържат добри отношения с Москва, твърдяха, че нямат реална алтернатива и че отказът от руски енергоносители ще доведе до рязък скок на цените за потребителите.

Експерти обаче отдавна оспорват тези аргументи. Сега европейските столици са готови да ги пренебрегнат и да действат.

Докато Русия продължава да нанася удари по енергийната инфраструктура на Украйна, „милиарди евро са били платени от Унгария и Словакия на Русия“, заяви литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчюнас. „Тези пари се използват за военната машина на Москва… Това е напълно недопустимо“, допълни той, като призова за проявяване на „политическа воля на равнище ЕС“.

Край на изключенията

Откакто Владимир Путин изпрати войски в Украйна, Брюксел въведе ембарго върху руския суров петрол, горива и въглища; наложи таван от 47,60 долара за барел върху продажбите на руски петрол на световните пазари; и сведе дела на Русия на газовия пазар на ЕС от 45% до 13%.

Въпреки това Унгария и Словакия многократно блокираха санкции и издействаха изключения, които им позволиха да продължат да получават руски петрол по тръбопровода „Дружба“ през Украйна, както и да спират опитите за ограничаване на руския газов и ядрен сектор. Според изследователския център Centre for Research on Energy and Clean Air двете страни дори увеличават плащанията си към Москва — само тази година те са платили 5,58 млрд. евро за внос на изкопаеми горива, което вече надхвърля сумата за цялата минала година.

Разбирайки, че подходът на консенсус не дава резултат, Европейската комисия през юни промени тактиката. Тя предложи ново законодателство, което да забрани вноса на руски газ — от следващата година за краткосрочните договори и до края на 2027 г. за дългосрочните.

За разлика от санкциите, които изискват единодушие, този законопроект се разглежда като търговска мярка и може да бъде приет с квалифицирано мнозинство — така Унгария и Словакия няма да имат право на вето. В понеделник министрите на енергетиката на ЕС ще одобрят мярката, с което ще дадат ясен сигнал, че са готови да заобиколят възраженията на двете държави.

„Ще постигнем споразумение въпреки тяхната съпротива“, казва високопоставен дипломат от ЕС. „Не е лесна тема, но вярвам, че ще успеем.“

Изолирани, но не блокирани

В навечерието на гласуването Будапеща и Братислава предприеха всички възможни стъпки, за да осуетят решението. Словашкият премиер Роберт Фицо заплаши да блокира 19-ия пакет санкции срещу Русия, ако не получи отстъпки по газовия въпрос.

Но другите страни членки остават твърди. „Време е за решителна позиция“, заяви Вайчюнас.

И Унгария, и Словакия продължават да настояват, че новият закон застрашава тяхната енергийна сигурност, ще повиши цените и ще удари тежката им индустрия. Унгарската държавна компания MVM има дългосрочен договор с Газпром до 2036 г., а словашката SPP — до 2034 г.

След като Европейският парламент прие позицията си по проекта миналата седмица, унгарският външен министър Петер Сиярто го нарече „директна атака срещу енергийната сигурност на Унгария“, а премиерът Фицо определи инициативата като „безсмислена идеологическа стъпка“.

Въпреки това анализатори смятат, че ефектът няма да бъде катастрофален. Според Тамаш Плетсер, експерт по петрол и газ в Erste Bank, цените вероятно ще се повишат с между 5 и 10 процента в средносрочен план, но ако Комисията намали таксите за транзит на газ, поскъпването може да се ограничи с до 40%.

Плетсер допълва, че MVM вече сключва нови сделки за доставки, включително чрез втечнен газ от Западна Европа и Гърция, както и чрез бъдещ добивен проект в Румъния от 2027 г.

От Европейската комисия също заявиха, че мерките са разработени така, че „да гарантират сигурността на енергийните доставки в ЕС, като същевременно минимизират ефекта върху цените“.

„Те имаха достатъчно време да се диверсифицират и вместо това саботираха санкциите“, каза втори дипломат от ЕС. „Няма друг начин — трябва да бъдат принудени.“

„Отдавна говорим за постепенно спиране на руския газ“, заключи трети дипломат. „Русия не е партньор — тя е проблем. Време е да спрем да се преструваме, че не е така.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев