Периодът, в който Европа можеше да разчита десетилетия наред на американския „чадър на сигурността“ като гаранция за стабилност и просперитет, е приключил окончателно. В същото време Русия може да се подготвя за нови военни действия, се посочва в последния доклад на Мюнхенска конференция по сигурността.

В анализа се подчертава, че втората администрация на Доналд Тръмп ясно е дала сигнал за необходимостта от фундаментална промяна в досегашната стратегическа парадигма. По-специално, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е заявил по време на заседанието на Контактната група на 12 февруари 2025 г., че гарантирането на сигурността на Европа трябва да се превърне в приоритет преди всичко за самите европейски членове на НАТО.

Съгласно новата доктрина, формулирана във Вашингтон, европейските държави следва да поемат „преобладаващата част“ както от смъртоносната, така и от несмъртоносната военна помощ за Украйна. Докладът отбелязва, че това представлява рязък завой спрямо досегашния модел, при който САЩ играеха водеща роля във военната и стратегическата подкрепа.

В документа се посочва още, че американската военна помощ е намаляла чувствително от януари 2025 г. насам, а въпросите, свързани със сигурността, все по-често се използват от Вашингтон като инструмент за икономически натиск. Гаранциите за защита започват да се обвързват с търговски отстъпки от страна на Европейския съюз, което според авторите на доклада поставя Европа в уязвима позиция.

Докато Съединените щати постепенно отстъпват на заден план, агресивната политика на Кремъл придобива нови измерения. Русия е извършила пълна преориентация на икономиката си към военни цели, като около 40% от федералния ѝ бюджет вече се изразходва за отбрана. Анализаторите посочват, че Москва не само не се е отказала от максималистичните си цели в Украйна, но и активно се подготвя за бъдещи конфликти извън настоящия театър на военни действия.

Според разузнавателни оценки Русия може да бъде готова за регионална война в балтийските държави в рамките на две години след евентуално прекратяване на огъня в Украйна. Освен това не се изключва възможността за локален военен конфликт срещу някоя от съседните ѝ страни още в рамките на шест месеца.

Докладът обръща внимание и на засилването на руската хибридна кампания в Европа. Като примери се посочват диверсии срещу енергийна инфраструктура, както и нарушения на въздушното пространство на Полша и Естония през септември 2025 г., които допълнително са повишили напрежението в региона.

Особено безпокойство в европейските столици е предизвикал мирният план от 28 точки, появил се през ноември 2025 г. с подкрепата на САЩ. Според авторите на доклада документът в голяма степен пренебрегва европейските интереси, като предвижда териториални отстъпки от страна на Киев, ограничаване на числеността на украинските въоръжени сили и изключване на перспективата за членство на Украйна в НАТО.

В този контекст докладът заключава, че Вашингтон все по-често се позиционира като „арбитър“, а не като съюзник. Макар европейските държави да са увеличили отбранителните си бюджети с около 41%, тези усилия се оценяват като недостатъчни. Вместо изграждане на единна европейска отбранителна система, страните са засилили т.нар. „индустриален национализъм“, продължавайки да купуват американски оръжейни системи като F-35 и Patriot, за да съхранят политическата си близост с Вашингтон.

В заключение авторите отправят ясно предупреждение: по-нататъшните колебания и липсата на стратегическа автономия могат да оставят Европа в уязвима „сива зона“ между различни сфери на влияние, постепенно подкопавайки способността ѝ сама да определя своето бъдеще.