AP/БТА

Вашингтон изглежда не е решил дали иска просто да отслаби ООН или да преследва проактивна програма, за да „я направи отново велика“, като съживи основната ѝ функция, пише Laurel Rapp за Chatham House

Лидерите се събират в Ню Йорк тази седмица, за да отбележат 80-годишнината на Организацията на обединените нации. Темата на тазгодишното Общо събрание на ООН е „По-добре заедно: 80 и повече години за мир, развитие и права на човека“, като се стреми да подчертае трайната стойност на сътрудничеството.

Но убедителни доказателства за тази визия е трудно да се намерят в наши дни. Това беше трудна година за ООН, на фона на разделения между големите сили, нарастващо подозрение към институциите и по-голям акцент върху вътрешните проблеми. Тази тенденция е особено силна в Съединените щати, страната домакин на ООН и нейния най-голям финансов поддръжник.

Въпреки това, шоуто ще продължи тази седмица. Делегати от 193 държави членки ще присъстват на големи събития на ООН, свързани с климата, финансирането на развитието, палестинската държавност и управлението на изкуствения интелект, както и на редица двустранни срещи и съпътстващи събития. Докато правят равносметка на огромните предизвикателства пред глобалната система, те трябва да се изправят пред променящата се роля на САЩ.

Да направим ООН отново велика

След завръщането си на власт през януари, администрацията на Тръмп хвана пневматичния чук спрямо ООН. САЩ се оттеглиха (отново) от основните институции на ООН, намалиха финансирането с 1 милиард долара и уволниха над хиляда американски експерти, чиито портфолио подсилиха основни функции на ООН.

Въпреки това, администрацията на САЩ – поне риторично – заяви желание да остане ангажирана в ООН. В изслушването си в Сената това лято, постоянният представител на САЩ в ООН Майкъл Уолц потвърди стойността на ООН като единственото място, където „всеки може да говори... за да разрешава конфликти“.

Уолц очерта визията си за по-фокусирана, реформирана институция. ООН, фокусирана върху предотвратяването и разрешаването на спорове с нов подход към поддържането на мира. ООН, която предлага прозрачност в бюджета си, бори се с антисемитизма и изоставя „радикалната политизация“ на вътрешната политика на САЩ. Той обеща силно лидерство на САЩ за противодействие на влиянието на Китай в ООН и стабилен глас на САЩ в органите на ООН, определящи стандартите в авиацията, телекомуникациите и интелектуалната собственост. „Уверен съм, че можем да направим ООН отново велика“, заключи Уолц.

Предишни демократични администрации са насърчавали подобни цели – особено по отношение на прозрачността на бюджета, Китай и определянето на стандарти – въпреки че вярваха, че по-голямото влияние на САЩ ще произтича от плащането на сметката и интеграцията на държавите към международните институции.  Администрацията на Тръмп може би тества обратна на тази стратегия: първо отслабване и по-късно повторно ангажиране.

Тази седмица САЩ ще разгърнат своята стратегия за „отслабване“, като противодействат на елементи от програмата на ООН и предлагат алтернативни подходи към отдавна договорените норми. Те се надяват да се борят с „раздутата бюрокрация, която компрометира националния суверенитет и прокарва разрушителни идеологии като (DEI, Diversity, equity, and inclusion).” Събитие, организирано от САЩ, според съобщенията има за цел да промени практиките, свързани с убежището и имиграцията.

Може би най-ярката илюстрация на тази стратегия ще бъде показана на срещата на върха по въпроса за Палестина, която има за цел да изгради подкрепа за палестинска държава. Докато Обединеното кралство, Австралия, Канада и Португалия обявиха признаването си за Палестина в навечерието на Общото събрание на ООН, САЩ попаднаха в заглавията, като отказаха над 90 визи за палестинската делегация.

Вашингтон изглежда не е решил дали иска просто да отслаби ООН или да преследва проактивна програма, за да „я направи отново велика“, като съживи основната ѝ функция. „Има големи надежди за нея, но не се управлява добре... трябва да се стегнат“, каза президентът Тръмп за ООН през февруари. За да изгради по-адаптивния инструментариум за мир и сигурност, който заяви, че иска, администрацията на Тръмп ще трябва да реши дали иска да се потопи в корените на системата на ООН, за да тества силата на финансовите условия.

Дневният ред на ООН за мир и сигурност може да бъде ключов за запазване на подкрепата на САЩ

Точно както САЩ не са сигурни в подхода си към ООН, ООН все още не е определила жизнеспособна стратегия спрямо САЩ.

В първата администрация на Тръмп, генералният секретар на ООН Гутериш се стремeше да предотврати по-широк колапс на системата, като развиваше лични връзки с Тръмп и практикуваше стратегическо търпение. Сега Гутериш разгръща своята инициатива „ООН 80“, серия от постепенни реформи за рационализиране на бюрокрацията на ООН и подобряване на ефективността на разходите. За съжаление, това рискува да се почувства като подрязване на клони, докато стволът на дървото се дърпа от корените.

Партньорите, които търсят трайна роля на САЩ в ООН – включително Обединеното кралство и други европейски страни – вероятно сега осъзнават, че простото „изчакване“ няма да проработи. Тази позиция е избегнала трудни въпроси относно системата на ООН и нейните основополагащи норми в отсъствието на най-влиятелния ѝ член, въпреки че отговорите не са лесно очевидни.

В крайна сметка може да няма реформи, които ООН може да предприеме, за да задоволи администрацията на Тръмп. Съкращенията на финансирането от САЩ вероятно ще продължат до 2028 г. и Вашингтон може никога да не гледа на ООН като на конструктивен дом за осъществяване на основните си външнополитически приоритети.

Междувременно страни като Китай и Русия ще празнуват намаленото присъствие на САЩ в ООН и може да се стремят да запълнят този вакуум в лидерството. Ще има повече срещи на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), включващи топли прегръдки между Путин, Си и Моди, докато БРИКС може да разработи по-последователни политически и икономически инструменти. В тази по-разпокъсана и фрагментирана система, незападните алтернативи на ООН ще станат по-мощни – и ще установят нови норми.

Докато поддръжниците на ООН може би се надяват, че САЩ ще осъзнаят опасностите от нов глобален ред, оформен от конкурентите им, има признаци, че САЩ също се опитват да променят дългогодишни норми извън системата. Всъщност държавният секретар на САЩ Марко Рубио предупреди, че съществуващият глобален ред е „не просто остарял“, но е „оръжие, използвано срещу нас“.

За да запази подкрепата на САЩ за ООН, Вашингтон ще трябва да види осезаема полза за основните си интереси. Най-ясното място за начало е програмата на ООН за мир и сигурност. Президентът Тръмп сякаш се наслаждава на ролята си на „глобален миротворец“ и призовава за повече подкрепа от ООН за разрешаване на конфликти. Първоначалният работен план може да включва укрепване на основните функции на ООН за мир и сигурност, укрепване на капацитета ѝ за посредничество и по-добро свързване на американските преговарящи с техническите експерти на ООН.

Но такъв план може да е твърде скромен предвид мащаба на предизвикателствата, пред които е изправена ООН. Възможно е също така да е обречен на провал, тъй като ще се сблъска със силна опозиция от Русия и Китай, както и от онези, които се стремят да дадат приоритет на други въпроси в ООН. Въпреки това, това би могла да бъде първа стъпка. Предвид високите залози за системата на ООН, може би си струва да се опита.

Автор: Laurel Rapp, Chatham House

*Заглавието е на редакцията

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж МТ