Неидентифицирани дронове прелетяха над най-голямата военна база на Дания
Полицията разследва пореден инцидент със засечени безпилотни летателни апарати
Европейският съюз не се стреми да облекчи регулациите си само, за да угоди на Вашингтон — това е и въпрос на собствен интерес, заяви във вторник външният министър на Дания Ларс Льоке Расмусен, подчертавайки, че Брюксел трябва едновременно да защитава независимостта си от американски натиск и да намали свръхрегулациите, които спъват европейската икономика, пише Politico.
„Това е като яйце „Киндер“ — има повече от една цел“, каза Расмусен в интервю за POLITICO. „Трябва да тръгнем по този път в името на собствения си интерес, но това ще бъде от полза и за други.“
Изявлението му идва преди ключовата среща на лидерите от ЕС следващата седмица, на която въпросът за дерегулацията ще бъде водещ. Очаква се лидерите да призоват Европейската комисия да ускори действията по намаляване на бюрокрацията — инициатива, която според датския министър е решаваща, за да остане Европа конкурентоспособна в глобален мащаб.
„Ако нашите инвеститори бъдат посрещани с червен килим в САЩ, а с червена лента от регулации в Европа, в крайна сметка те ще изберат Съединените щати“, подчерта Расмусен.
През последната година Брюксел започна масово да премахва част от екологичните регулации в опит да възстанови конкурентоспособността на европейската индустрия спрямо САЩ и Китай. В момента се подготвят девет пакета за опростяване на правилата, обхващащи секторите на отбраната, екологията и цифровизацията.
Нормативната рамка на ЕС предизвика критиките на президента Доналд Тръмп, който заплаши да увеличи митата, твърдейки, че европейските правила дискриминират и дори цензурират американски компании. Междувременно Франция и Германия настояват Брюксел да предприеме подобна дерегулационна инициатива в областта на околната среда.
В опит да задържи Вашингтон като партньор, Европейската комисия подготвя планове за отговор на оплакванията на Тръмп, като същевременно представя действията си като част от вътрешна реформа. Така Брюксел може да отстоява собствения си дневен ред, без да изглежда, че отстъпва под натиск от Белия дом.
Расмусен направи изявлението си в кулоарите на срещата на министрите на търговията на ЕС, която се проведе в Дания, в качеството ѝ на ротационен председател на Съвета на ЕС. Срещата беше засенчена от решението на Китай рязко да ограничи износа на редки метали — ход, който поставя допълнителен натиск върху Европа на фона на напрежението между Вашингтон и Пекин. Брюксел призова държавите от Г-7 да координират реакцията си спрямо китайските ограничения.
Датският външен министър охлади идеята за въвеждането на т.нар. клаузa за изтичане на срока (sunset clause), която би позволила на ЕС да преразгледа условията на търговското си споразумение със САЩ след края на управлението на Тръмп.
Споразумението, постигнато през юли от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на голф комплекса на Тръмп в Търнбъри, предвижда основно мито от 15% върху всички стоки от ЕС, докато Брюксел се съгласи да намали до нула митата върху американските автомобили и индустриални стоки.
„Дефинирането на подобна клауза няма да промени реалността“, заяви Расмусен. „Живея в реалния свят и трябва да се справяме с настоящата американска администрация.“
Сходна позиция изрази и ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн, според когото преразглеждането на договора или включването на ревизионни клаузи „не би било в интерес на европейските граждани“.
В Европейския парламент обаче нараства натискът за ревизия на отстъпките, които ЕС направи на администрацията на Тръмп, като част от депутатите твърдят, че споразумението е силно в полза на САЩ.
Расмусен не изключи възможността условията да бъдат предоговорени в бъдеще – но само когато политическите и икономическите последици от протекционизма на Тръмп започнат да се усещат в самите Съединени щати.
„Убеден съм, че в средносрочен план ще видим ефектите от тази стратегия в американското общество. И тогава трябва да сме готови да преразгледаме нещата“, заяви бившият датски премиер.
Полицията разследва пореден инцидент със засечени безпилотни летателни апарати
„Това, което видяхме снощи, е най-сериозната атака срещу критичната инфраструктура на Дания досега“, каза Фредериксен в изявление, изпратено до медиите
Ученията „Арктическа светлина 2025“, които ще се проведат от 9 до 19 септември, включват над 550 войници, включително специални части, от Дания, Франция, Германия, Швеция и Норвегия
Коментари (0)