АП/БТА

Сега европейските лидери все повече подкрепят идеята за предоставяне на безлихвен „заем за репарации“ на Киев, при условие че средствата ще се използват за закупуване на въоръжение от европейски производители

Разговорите между водещите политици в ЕС бързо се насочиха към въпроса как най-добре да бъдат използвани 140-те милиарда евро замразени руски активи, за да се подкрепи войната на Украйна срещу Москва. Основният приоритет: Киев да може да купува оръжия. По-конкретно – европейски оръжия, пише в свой матаериал Politico.

През последните седмици се наблюдава драматичен завой в политическите нагласи за изпращане на блокираните в Европа руски активи към Украйна – след години спорове, че тези средства трябва да останат непокътнати и само натрупаните лихви да се използват за помощ.

Сега европейските лидери все повече подкрепят идеята за предоставяне на безлихвен „заем за репарации“ на Киев, при условие че средствата ще се използват за закупуване на въоръжение от европейски производители. „Имаме нужда от по-структурно решение за военната подкрепа и затова предложих идеята за заем за репарации, базиран на блокираните руски активи“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във вторник заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. „Ще укрепим собствената си отбранителна индустрия, като гарантираме, че част от този заем ще бъде използван за поръчки в Европа и с Европа.“

Дискусиите ще се изострят по време на неформалната среща на върха на лидерите на ЕС в Копенхаген в сряда, където основна тема ще бъде как да се изразходват санкционираните руски средства и как да се предотврати евентуално вето от страна на страни, близки до Кремъл – най-вече Унгария и Словакия.

Идеята на германския канцлер Фридрих Мерц – Украйна да използва заема за закупуване на оръжие, произведено в ЕС, вместо за възстановяване на разрушената си инфраструктура – е получила широка подкрепа в Съюза, според четирима официални представители и дипломати.

Логиката „оръжия преди възстановяване“ беше ясна. „Ако Украйна загуби войната, няма да има какво да се възстановява“, коментира дипломат от ЕС, пожелал анонимност, както и останалите цитирани.

Франция остава предпазлива по отношение на правните аспекти на заема за Украйна, но подкрепя предложението на Мерц средствата да бъдат насочени към европейско военно оборудване, заяви представител на канцеларията на президента Еманюел Макрон.

Допълнителен тласък дойде с писмо от Швеция и Финландия, в което двете държави призовават 140-те милиарда евро да се използват за „принос към европейската сигурност и отбранителни способности чрез по-тясно интегриране на Украйна в европейското сътрудничество“. Двете северни страни акцентираха върху индустриалното сътрудничество и посочиха, че „осигуряването на Украйна с модерно военно оборудване във всички области, съобразено с нуждите ѝ, е важна част от европейските мерки за сигурност“. Влошаването на отношенията между ЕС и САЩ по времето на президента Доналд Тръмп допълнително подтикна Съюза да разчита повече на собствените си сили и да укрепва подкрепата си за Киев.

В същото време други страни от ЕС не проявяват особен интерес към военната насоченост на заема и настояват Украйна сама да решава как да харчи средствата.

„В идеалния случай [заемът] би бил бюджетна подкрепа, с която Украйна да решава какво да прави“, заяви високопоставен дипломат от ЕС. „Колкото по-малко условия има върху заема, толкова по-добре.“ В писмена бележка Комисията предложи Украйна да използва средствата както за закупуване на европейско оръжие, така и за покриване на редовни бюджетни разходи – оставяйки на лидерите да решат как да се разделят двете направления.

Киев изпитва остър недостиг на средства, за да удържа руската армия, а европейските лидери имат само няколко месеца, за да намерят нужните пари. Замразените активи в момента се намират в депозит в Европейската централна банка под управлението на Euroclear – финансова институция със седалище в Белгия.

Създаване на прецедент

Заместник-финансовите министри все още се опитват да разберат „креативната“ финансова схема, необходима за финансирането на заема, и ще продължат обсъжданията онлайн през цялата седмица. Въпросът ще бъде разгледан и от финансовите министри на срещата им в Люксембург на 10 октомври.

Голям препъникамък, особено за Белгия, е дали правните основания на Комисията за „присвояването“ на средствата ще издържат в съда, след като бившият руски президент заплаши да съди всички „евродегенерати“, които посмеят да посегнат на „собствеността“ на Москва.

Другият ключов въпрос е дали Брюксел може да използва изявление на лидерите на ЕС от декември, за да промени правилата за санкции – от единодушие към квалифицирано мнозинство, като по този начин изключи Братислава и Будапеща от процеса на вземане на решения.

Юристи от Съвета на ЕС са уверили заместник-финансовите министри във вторник, че всички правни притеснения могат да бъдат адресирани, твърдят двама участници в разговора. Подобно мнение изразява и Армин фон Богданди, директор на Института „Макс Планк“ за международно публично право и сравнително право.

„Текстът не уточнява какви условия важат за квалифицираното мнозинство. Така че все още сме в мътни води“, обясни фон Богданди, който през лятото публикува анализ за това как да се преодолее унгарското вето по отношение на санкциите на ЕС.

„Но виждам, че такъв аргумент е възможен“, добави той, отбелязвайки, че договорите на ЕС позволяват квалифицирано мнозинство в крайни ситуации, например когато „държава членка действа открито срещу основната солидарност на ЕС“.

За да събере достатъчно подкрепа, Комисията ще трябва да предложи правно обоснование, което да не създава прецедент с далечни последствия. „Ще се преговаря върху юридическата аргументация, за да могат държавите членки да кажат – виждаме, че това е много важно, в една строго ограничена ситуация“, обясни фон Богданди. „Това е напълно логично и оправдано.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев