АП/БТГА

Доклад предупреждава за надпревара във въоръжаването и опити на Русия да забави европейското превъоръжаване

Русия няма намерение да предприема военна атака срещу която и да е държава от НАТО нито тази, нито през следващата година, но в същото време действа с висока скорост за възстановяване и укрепване на въоръжените си сили. Това се посочва в годишния доклад на естонската служба за външно разузнаване, цитиран от Ройтерс.

Естония, която е член на НАТО и има обща граница с Русия, остава сред най-острите критици на политиката на Москва и сред най-активните поддръжници на Украйна в конфликта с Русия.

„Европа трябва да инвестира сериозно в отбраната и във вътрешната си сигурност, така че в даден момент Русия да стигне до извода, че няма реален шанс срещу страните от НАТО“, заяви пред журналисти ръководителят на естонската разузнавателна служба Каупо Росин.

По думите му руското ръководство внимателно следи процесите в Европа и е силно обезпокоено от темповете на превъоръжаване. „Виждаме, че в Москва осъзнават потенциала на Европа след две до три години да бъде способна да провежда самостоятелни военни операции срещу Русия“, каза Росин. Според него основната цел на Кремъл в момента е именно да „забави и възпрепятства“ този процес.

В доклада се подчертава, че производството на боеприпаси в Русия се увеличава с изключително бързи темпове, което ще позволи на страната не само да поддържа военните си действия в Украйна, но и паралелно с това да натрупва запаси за евентуални бъдещи конфликти.

Естонското разузнаване предупреждава още, че евентуална руска атака срещу Естония би била комплексна и многоизмерна, като би включвала използване на дронове „по суша, по въздух и по море, едновременно на цялата територия на страната“.

Отношения с администрацията на Тръмп

В доклада се анализират и отношенията между Москва и Съединени щати. Според естонското разузнаване Кремъл продължава да разглежда САЩ като основния си глобален противник, но в същото време демонстрира привидна готовност за сътрудничество с цел да постигне облекчаване или премахване на американските санкции.

„Тази промяна в тона произтича от стремежа на Кремъл да се възползва от новата американска администрация, за да възстанови двустранните отношения и да договори споразумение, което да формализира поражението на Украйна“, се посочва в документа. Въпреки това, добавят авторите, стратегическите цели на Русия остават непроменени – маргинализиране на Съединените щати и НАТО и прекрояване на европейската архитектура за сигурност според визията на Москва.

Докладът отделя внимание и на ролята на Китай, който според оценката на естонските анализатори възприема Русия като полезен съюзник за отслабване на Запада и като важен енергиен източник. Това важи особено в сценарий, при който евентуален конфликт около Тайван доведе до санкции или морска блокада срещу Пекин. Двете държави, се посочва още, споделят изследвания и разработки в областта на военните технологии.

„Всякакви отстъпки, направени към Русия, на практика биха подхранили и глобалните амбиции на Китай“, заключава естонската служба за външно разузнаване в годишния си анализ.

Още по темата

Европейският парламент обсъжда бъдещето на отбраната на ЕС на фона на войната в Украйна

Страсбург е арена на дебат за стратегическата автономия на Европа и отношенията със САЩ и НАТО

Още

Иран отправи апел към САЩ да не допускат външен натиск върху преговорите с Техеран

Техеран предупреждава за „разрушителни влияния“ в навечерието на визитата на Бенямин Нетаняху във Вашингтон

Още

Атанас Запрянов: Превъоръжаването на армията по образец на НАТО продължава

Липсата на целево финансиране за плащанията по договорите за самолетите F-16, машините „Страйкър“, системата за ПВО „Ирис-Т“ и новите кораби може да наложи предоговаряне на сроковете за плащане

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.