Новини
Търси

Европа между зависимостта от Вашингтон и защитата на суверенитета си

Европа между зависимостта от Вашингтон и защитата на суверенитета си
АП/БТА

Ултиматумът на Тръмп за Гренландия поставя ЕС пред най-тежкия стратегически избор от десетилетия

За първи път от толкова дълго време Европейският съюз се оказва поставен в отбранителна позиция от Съединените щати, а отношенията между двете страни достигат безпрецедентно ниво на противопоставяне.

Според The New York Times ултиматумът на Доналд Тръмп за продажбата на Гренландия е притиснал ЕС до стената. В този контекст Европа е изправена пред труден избор – или да запази зависимостта си от САЩ, за да продължи да подкрепя Украйна, или да влезе в директна конфронтация с Вашингтон, за да защити суверенитета на държава членка на ЕС и НАТО.

Дълго време европейските лидери се опитваха да избегнат задълбочаване на напрежението с Белия дом, тъй като много от стратегическите им интереси зависят от американската подкрепа, особено във връзка с войната на Русия срещу Украйна. В рамките на ЕС обаче все по-ясно се формира разбирането, че отстъпление по въпроса за Гренландия би създало опасен прецедент. Ако натискът чрез мита се окаже ефективен дори спрямо съюзници, това би подкопало самата идея за равноправно партньорство. Освен това подобно развитие би изпратило разрушителен сигнал за реалната тежест на Европейския съюз на международната сцена. The Guardian отбелязва, че ако ЕС не успее да защити суверенитета на свой член от външен натиск, това би породило съмнения в Украйна дали тя може да разчита на европейска подкрепа в критичен момент.

Преди няколко дни френският президент Еманюел Макрон намекна за необходимостта от използване на т.нар. „голяма базука“ на ЕС, но реалността е, че Брюксел засега залага основно на диалог и има ограничени възможности за твърд отговор.

Според Financial Times държавите членки на ЕС обсъждат възможността да наложат мита на САЩ на стойност 93 милиарда евро или да ограничат достъпа на американски компании до европейския пазар.

Само преди няколко месеца – в края на юли 2025 г. – редица европейски лидери реагираха скептично на действията на Урсула фон дер Лайен. Тогава тя и президентът Тръмп постигнаха търговско споразумение, което предвиждаше 15% мита върху почти целия европейски износ към САЩ. Освен това ЕС се ангажира да закупи енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара през следващите три години и да инвестира допълнителни 600 милиарда долара в американската икономика.

„Това беше най-доброто възможно, което можехме да получим“, заяви тогава Фон дер Лайен, цитирана от Reuters.

На този фон, в края на 2025 г. Европейският съюз реши да предостави на Украйна безлихвен заем от 90 милиарда евро, предназначен за възстановяване и отбранителни нужди през 2026 и 2027 г. Междувременно унгарският премиер Виктор Орбан, който често критикува политиките на ЕС и се противопоставя на подкрепата за Киев, заяви, че Украйна ще поиска от европейците около 800 милиарда долара през следващото десетилетие.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)