АП/БТА

Недоверието към Вашингтон при управлението на Доналд Тръмп дава нов тласък на разговорите за европейска ядрена стратегия

Много европейски държави открито подкрепиха започването на преговори за изграждане на собствена система за ядрено възпиране, която да допълва американските ядрени оръжия. Тази промяна в нагласите се случва на фона на отслабващото доверие в ангажимента на САЩ към европейската сигурност по време на управлението на Доналд Тръмп, пише Politico.

Високопоставени представители на две балтийски държави са заявили пред изданието, че въпреки че продължават да възприемат НАТО като крайъгълен камък на ядреното възпиране, вече са готови да обсъждат и по-активна роля на самата Европа. Това придава нов импулс на дебата, който се води както публично, така и в закрити разговори по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Нарастващият натиск за сериозен разговор за ядрените оръжия в Европа е пряка реакция на разклатената увереност, че Съединените щати безусловно биха отблъснали евентуална руска атака.

Тези съмнения не бяха напълно разсеяни дори след речта на американския държавен секретар Марко Рубио, която западни анализатори определиха като сравнително помирителна по отношение на ангажимента на САЩ към НАТО и Европа.

Естония, например, не изключва участието си в преговори за създаване на общоевропейска система за ядрено възпиране още на ранен етап. Това заяви в интервю заместник-министърът на отбраната Туули Дюнетон.
„Винаги сме отворени за дискусии с партньорите си“, подчерта тя, като добави, че Съединените щати продължават да бъдат „ангажирани с осигуряването на ядрено възпиране за нашите съюзници“.

Подобна позиция изрази и латвийският премиер Евика Силиня. „Ядреното възпиране може да ни даде нови възможности. Защо не?“, заяви тя, като същевременно предупреди, че всички подобни стъпки трябва стриктно да се вписват в рамките на „международните задължения“.

Politico припомня, че по-рано Тръмп постави под съмнение Член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана, подигра се с приноса на съюзниците във водената от САЩ война в Афганистан и на няколко пъти призова за анексиране на Гренландия – територия, принадлежаща на членката на НАТО Дания. Според медийни публикации именно тези действия принуждават Европа да търси това, което официални представители описват като още един слой „застраховка“ срещу Москва.

Френският фактор

На практика това означава, че Европейският съюз трябва да разчита основно на Франция и Обединеното кралство – единствените ядрени сили на континента. За разлика от Лондон, Париж не участва в Групата за ядрено планиране на НАТО, където се обсъжда използването на ядрено оръжие в рамките на Алианса.

Темата за европейско ядрено възпиране беше засегната както от германския канцлер Фридрих Мерц, така и от френския президент Еманюел Макрон в речите им в Мюнхен. Не всички европейски лидери обаче подкрепят този курс. Испанският премиер Педро Санчес призна, че Европа трябва да стане по-силна, за да възпира Русия, но подчерта: „Твърдо вярвам, че ядреното превъоръжаване е грешният път“.

От американска страна заместник-министърът на отбраната Елбридж Колби увери, че САЩ не възнамеряват да премахват ядрения си чадър над Европа, макар Вашингтон да очаква от европейците да направят повече за собствената си конвенционална отбрана.

Критична маса

Разговорите за ядрено сътрудничество между Франция, Германия и други държави, включително Швеция, са все още в ранен етап. Наскоро Макрон заговори за необходимостта от „преосмисляне на ядреното възпиране“, така че да се отчита и ролята на конвенционалните оръжия, включително ракетите с дълбок обсег. Френският президент планира да произнесе ключова реч в началото на март, посветена на ядрената доктрина на страната.

„Ядрените преговори на Франция с европейските ѝ съюзници са важни, защото представляват начин да се впише ядреното възпиране в цялостен подход към отбраната и сигурността“, заяви Макрон.

Според ядрения експерт Бруно Тертр, заместник-директор на Fondation des Études Stratégiques, това е знак за постепенна промяна – Франция започва да вижда по-тясна синергия между конвенционалното и ядреното възпиране.

Документ, представен в кулоарите на конференцията, разглежда шест различни сценария за бъдещето на ядреното възпиране в Европа: засилване на ангажимента на САЩ; по-голяма роля на Франция и Великобритания; създаване на наднационално „евровъзпиране“; разработване на нови независими арсенали; или фокус върху изцяло конвенционално възпиране.

Двама високопоставени европейски представители са заявили, че западните столици теоретично биха могли да подкрепят френското ядрено възпиране, като предоставят конвенционални военни активи, например подводници. Париж би могъл също да обмисли увеличаване на ядрения си арсенал с финансовата подкрепа на други държави, добавят те, пожелали анонимност.

Някои страни настояват Франция да се присъедини към официалния процес на ядрено планиране на НАТО, аргументирайки се, че това би обвързало по-тясно френския арсенал с европейската сигурност. Париж обаче не проявява намерение да направи подобна стъпка.

„Всяка дискусия в Европа, която ни прави колективно по-силни срещу ядрените заплахи, е нещо положително. Но никой в Европа не предлага това да бъде заместител на ядрения чадър на Съединените щати“, подчерта генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Речта на Макрон през март

Следващият ключов момент ще бъде речта на Макрон през март, като върху него вече се оказва натиск да премине от думи към конкретни действия.

„След години на френски опити да се изгради общ стратегически подход към възпирането в Европа – често в разрез с интересите на някои съюзници – сегашният геополитически контекст вече позволява постигането на консенсус“, заяви Елоиз Фей, научен сътрудник във Френски институт за международни отношения.

„Сега задачата е тези думи да бъдат превърнати в конкретни действия и предложения за засилване на европейското възпиране пред лицето на руската заплаха и американската нестабилност“, обобщи тя.

Още по темата

Кая Калас защити Европа от критиките на Вашингтон за упадък

Външнополитическият ръководител на ЕС определи континента като източник на просперитет и свобода и призова за действия в подкрепа на Украйна

Още

Рубио в Мюнхен: САЩ искат да подновят приятелството с Европа, не да се отделят

Държавният секретар на САЩ подчерта, че Вашингтон и европейските съюзници трябва да посрещат глобалните предизвикателства заедно

Още

Марко Рубио продължава европейската си обиколка със спирки в Словакия и Унгария

Държавният секретар на САЩ търси по-тясно сътрудничество със съюзници на Доналд Тръмп и защитава визията му за нов световен ред

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.