Рубио: Има сериозен напредък по мирния план за Украйна
Вашингтон уверява, че оставащите спорни точки в мирния план не са „непреодолими“ и настоява за по-бързо финализиране на документа.
АП/БТА
Разрешаването на Русия да променя граници със сила или да има право на вето върху бъдещото членство на Украйна в ЕС са червени линии, предупреждава Брюксел.
Рамката на САЩ, която цели прекратяване на войната в Украйна, би оставила страната по-уязвима на бъдеща руска агресия, ако налага ограничения върху украинските въоръжени сили, предупреди в неделя председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, пише POLITICO.
В изявление след разговори в кулоарите на срещата на Г-20 в Южна Африка, фон дер Лайен очерта серия от „червени линии“ в отговор на предложенията, изготвени от администрацията на президента Доналд Тръмп. Американският проект предвижда Украйна да направи териториални отстъпки на Москва, да намали наполовина размера на армията си и да предостави на Вашингтон 50 процента от печалбите от възстановяването на страната.
„Всеки надежден и устойчив мирен план трябва преди всичко да спре убийствата и да прекрати войната, без обаче да посява семена за бъдещ конфликт“, заяви председателката на ЕК. По думите на фон дер Лайен, ЕС има три основни критерия за всяко мирно споразумение: „Първо — границите не могат да бъдат променяни със сила. Второ — като суверенна държава, Украйна не може да бъде подлагана на ограничения върху въоръжените си сили, които биха я оставили уязвима за бъдеща атака и така биха подкопали и европейската сигурност.“
„Трето — централната роля на Европейския съюз в осигуряването на мир за Украйна трябва да бъде напълно отразена“, продължи фон дер Лайен. „Украйна трябва да има свободата и суверенното право да избира собствената си съдба. Тя е избрала европейска съдба.“
Съюзниците проведоха кризисни преговори по време на срещата в Южна Африка, а лидерите на ЕС трябва да продължат обсъжданията в понеделник по време на съвместно посещение в Ангола. Председателят на Европейския съвет Антониу Коста приветства усилията на САЩ да сложат край на войната, но предупреди, че настоящото предложение е само „база, която ще изисква допълнителна работа“.
В неделя представители на ЕС се събраха в Женева за водени от САЩ преговори за прекратяване на конфликта, с надеждата да убедят американските преговарящи да вземат предвид европейските притеснения. Европейските столици неколкократно са подчертавали, че мирно споразумение не може да бъде постигнато без директното участие на Украйна.
Европейски държави, включително Украйна, твърдят, че са били практически изключени от изготвянето на 28-точковия план, който според критиците възнаграждава руската агресия и оставя вратичка за бъдещи инвазии.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви в неделя, че е „много разочарован“ от инициативата. Той добави: „Надявам се, че бъдещите преговори ще включат украинските интереси и ще признаят, че трябва да гарантираме дългосрочна сигурност на Украйна и че Русия не може да продължава с напредването си и хибридните атаки срещу Европа.“
Украинският президент Володимир Зеленски заяви в неделя следобед, че се постига напредък по отношение на опасенията на Киев спрямо плана на САЩ.
„В момента има разбиране, че американските предложения може да включват редица елементи, основани на украинските позиции и критично важни за националните интереси на Украйна“, каза Зеленски в публикация в X. „Продължава работа, за да могат всички елементи да бъдат наистина ефективни за постигането на основната цел, очаквана от нашия народ: окончателно прекратяване на кръвопролитията и войната.“
По-късно в неделя държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че американските преговарящи „работят върху предложенията, които ни бяха отправени“ относно рамката. „Работим за промени с надеждата да се стесни разликата в позициите и да се постигне нещо, с което и Украйна, и САЩ ще бъдат комфортни,“ каза Рубио пред журналисти в Женева.
Американският сенатор Ангъс Кинг, независим политик и критик на предложението, каза пред POLITICO, че се надява „след консултации с Украйна и европейците да се появи по-справедливо и отговорно споразумение.“
„Всеки иска мир и край на конфликта — най-вече украинците, които понесоха основната тежест на тази недопустима атака срещу страната им — но този мир трябва да бъде и справедлив, и траен,“ заяви той. „Предложеният план със сигурност не е справедлив и ако историята ни учи на нещо, той едва ли ще бъде траен“, добави Кинг.
Коста от Европейския съюз съобщи, че лидерите на 27-те държави членки ще продължат дискусиите в понеделник в Ангола, в кулоарите на срещата Европа–Африка, с цел изработване на контрапредложение за прекратяване на конфликта в Украйна.
Междувременно Тръмп изглежда се е отказал от крайния срок в четвъртък, в който Украйна трябваше да приеме условията на американското предложение, заявявайки, че договорът „не е моето окончателно предложение“.
В публикация във „Truth Social“ в неделя обаче американският президент отправи критики към Брюксел и Киев. „Украинското ‘ръководство’ не е изразило никаква благодарност за нашите усилия, а Европа продължава да купува петрол от Русия“, заяви той.
Умеров: Новият мирен план вече следва приоритетите на Украйна
Новата версия на мирния документ, подготвян в Женева, вече включва основните украински изисквания, заяви Рустем Умеров.
Пълният текст на европейския отговор на американския мирен план за Украйна
Лондон, Париж и Берлин предлагат контравариант на американския мирен план – с ограничения за украинската армия, икономически пакети и условни гаранции за сигурност.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)