АП/БТА

Как Законодателният акт за ИИ променя правото, бизнеса и институциите и как държавите членки, включително България, се подготвят за прилагането му

Европейският съюз прие първата в света цялостна правна рамка за регулиране на изкуствения интелект с амбицията да съчетае технологичния напредък с гаранции за сигурност, прозрачност и защита на основните права. Прилагането на Законодателния акт за изкуствения интелект изисква създаването на национални механизми за контрол и адаптиране на действащите регулаторни структури. В този контекст се развива инициативата „ЕС Право БГ“ на БТА и Европейския парламент, чиято цел е да проследи как европейското законодателство се транспонира и прилага в България.

Законодателният акт на ЕС за изкуствения интелект — Регламент (ЕС) 2024/1689 за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект — беше одобрен от Европейския парламент през март миналата година, но пълното му влизане в сила е предвидено за август 2026 г. Основната му цел е да гарантира сигурност и защита на основните права, без да се възпрепятства иновационният потенциал на технологиите. Това е първата по рода си глобална регулация в тази област.

Европейският съюз като пионер в регулирането на изкуствения интелект

Европейският съюз отново създава правен прецедент, като първи в света изгради цялостна рамка за изкуствения интелект. Европа беше лидер и при въвеждането на Общия регламент за защита на данните (GDPR), което предизвика значителен международен отзвук, припомня Бойчо Попов от дирекция „Икономика“ на БТА в подкаста „БТА Паралели“. По думите му регулаторната рамка показва, че почти няма област от човешката дейност, която да остане извън нейния обхват — всяка ще бъде класифицирана според нивото на риск като „неприемлива“, „висока“, „ограничена“ или „минимална“.

Към високорисковите системи спадат например медицинската диагностика, автономните системи за управление на автомобили и биометричната идентификация на лица, тъй като те могат да бъдат използвани неправомерно или да застрашат основни права. За тях се изисква строга оценка, сериозни тестове, висока прозрачност и задължителен човешки контрол, преди да бъдат допуснати на пазара на ЕС.

Системите, определени като носещи неприемлив риск, са забранени за използване в съюза, тъй като представляват опасност за човешките права. В тази категория попадат например системите за дистанционна биометрична идентификация в реално време като лицевото разпознаване.

Подготовката на държавите членки

Основният въпрос остава как отделните държави членки се подготвят за прилагането на регламента и какви национални модели за контрол избират. Макар регламентът да е директно приложим, практическото му изпълнение зависи от националните институции.

Италия вече прие национален закон за прилагане на акта, Испания създаде специална агенция за надзор, а Германия все още подготвя собствената си рамка.

Италианският парламент одобри закон през септември, с който Италия стана първата държава в ЕС с пълна национална уредба, съобразена с регламента. Законът въвежда различни правила по сектори, изисква проследимост и човешки контрол и ограничава достъпа на деца под 14 години до ИИ приложения без родителско съгласие.

Испания, макар и без цялостен закон, прие законопроект срещу неотбелязано ИИ-съдържание и дийпфейкове, като прилагането му ще се контролира от новата Агенция за надзор на ИИ (AESIA).

Германия пък започна консултации за закон, който ще определи компетентните органи, механизмите за контрол и санкции, както и мерки за подкрепа на иновациите.

България в европейския контекст

На този фон въпросът за мястото на България става особено важен. Бойчо Попов посочва, че страната вече е „част от стратегическата инфраструктура за изкуствен интелект в Европа“.

В София Тех Парк се изгражда фабрика за изкуствен интелект с бюджет от 90 млн. лв. национално финансиране и още 50% европейски средства. Ключов елемент е суперкомпютърът Discoverer++, уникален за региона.

Евродепутатът Ева Майдел подчертава, че България има потенциал да развива нишови ИИ модели за бизнеса, особено в нискорисковите категории, където регулациите са по-леки.

Тя предупреждава обаче, че компаниите в рисковите области често не са готови за изискванията на закона и настояват за отлагане. Някои големи европейски компании вече изразиха опасения, че регулацията може да забави европейските амбиции в ИИ.

Правна и експертна перспектива

Адвокат Атанас Костов определя регламента като фундаментална правна промяна, която за първи път регулира алгоритмите според риска им за обществото. Той предупреждава, че липсата на национална рамка и експертен капацитет може да доведе до хаотично прилагане и да навреди на иновациите.

Експертът по киберсигурност Ясен Танев акцентира върху човешкия фактор и предупреждава за липсата на „хигиена на ИИ“ в България, както и за погрешното убеждение, че има време до 2026 г., при положение че някои разпоредби вече действат.

Институционалната готовност на България

Министерството на електронното управление отчита като напредък определянето на седем компетентни органа по защита на основните права, включително омбудсмана, ЦИК, КЗД, КЗЛД и други.

Все още обаче не е прието решение за национален нотифициращ орган и не е ясно кой ще осъществява пазарния надзор върху високорисковите ИИ системи. Липсва и решение за създаване на централен координационен орган по модела на европейския AI Office.

Така институционалната архитектура в България все още се оформя, а яснотата по прилагането на регламента предстои да бъде постигната.

Още по темата

“Мислещи” автомобили: Изкуствен интелект, който мисли – и ще управлява Мерцедеса ти

От помощник на шофьора към автономен разум: как Nvidia и Мерцедес Бенц превръщат колата в „мислещ автопилот“

Още

Gmail въвежда функции с изкуствен интелект безплатно за всички потребители

Google вече няма да таксува за достъп до ключови функции на Gmail, задвижвани от изкуствен интелект.

Още

Ще бъде ли изкуственият интелект част от нашето ежедневие през 2026 – и в кои сфери?

Как технологиите спряха да ни впечатляват и започнаха да ни връщат време

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.