Европейските правителства и корпорации бързат да намалят зависимостта си от американските технологии, военно оборудване и енергийни ресурси на фона на влошаващите се трансатлантически отношения, пише POLITICO.
В продължение на десетилетия ЕС разчиташе на гаранциите на НАТО за сигурността на съюза и на американските технологии, за да поддържа своя бизнес. Заплахите на Доналд Тръмп да поеме контрол над Гренландия, както и агресивните изказвания за Европа от представители на неговата администрация, дадоха нов тласък на призивите на европейските лидери за „независимост“.
„Ако искаме отново да бъдем приемани сериозно, ще трябва да се научим да говорим езика на силовата политика“, заяви миналата седмица германският канцлер Фридрих Мерц. От заповеди, забраняващи на държавни служители да използват видеоконферентни инструменти, базирани в САЩ, през търговски сделки с държави като Индия, до усилия за диверсификация на енергийните доставки на Европа – инициативите за ограничаване на зависимостта от САЩ набират скорост. Лидерите на ЕС предупреждават, че трансатлантическите отношения едва ли ще се върнат към статуквото отпреди ерата на Тръмп.
Представители на ЕС подчертават, че тези мерки представляват „намаляване на риска“ в отношенията със САЩ, а не „отделяне“ – термин, който предполага пълно прекъсване на икономическите и стратегическите връзки. Доскоро и двете понятия се използваха основно за усилията на Европа да намали зависимостта си от Китай. Сега обаче те все по-често се прилагат и спрямо САЩ – основния търговски партньор и гарант за сигурността на Европа.
Процесът на отделяне е все още в начален етап. САЩ остават далеч най-големият търговски партньор на Европа и ще са необходими години, за да може съюзът да се откаже от американските технологии и военна подкрепа, смята Жан-Люк Демарти, бивш ръководител на търговския департамент на Европейската комисия по времето на Жан-Клод Юнкер. „От гледна точка на търговията те [САЩ] представляват значителен дял от нашия износ“, каза Демарти. „Това е много, но не е въпрос на живот и смърт.“
Стремежът към диверсификация извън САЩ доведе до това Брюксел да сключи търговски споразумения с блока Меркосур в Латинска Америка, както и с Индия и Индонезия през последните месеци. Комисията също така преразгледа споразумението си с Мексико и възобнови замразените преговори с Австралия.
След като континентът излезе от руините на Втората световна война, Европа разчиташе за сигурността си на НАТО – организация, в която САЩ осигуряват по-голямата част от финансирането. На неформална среща в Загреб през уикенда консервативни европейски лидери, сред които и Мерц, заявиха, че е време ЕС да засили собствената си клауза за взаимна отбрана, която задължава държавите членки да защитават всяка страна от съюза, станала обект на нападение. Макар тази разпоредба да съществува от 2009 г., тя рядко беше възприемана като необходима, тъй като член 5 на НАТО изпълняваше сходна функция.
Но европейските правителства започват да се съмняват дали САЩ наистина биха се притекли на помощ на Европа. В Загреб лидерите приеха новата роля на ЕС като фактор за сигурност и възложиха на двама, все още неназовани лидери, бързо да подготвят планове за превръщането на тази клауза от думи в реална и твърда гаранция за сигурност.
„В продължение на десетилетия някои държави казваха: ‘Имаме НАТО, защо са ни паралелни структури?’“, заяви високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност. След дрънкането на оръжие около Гренландия от страна на Тръмп „се изправихме пред необходимостта да изградим военни командни структури в рамките на ЕС“. В същото време генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред евродепутати, че всеки, който смята, че Европа може да се защитава без САЩ, трябва „да продължи да мечтае“.
Европа остава силно зависима от американските военни способности, особено по отношение на подкрепата за Украйна. Но все повече европейци открито говорят за цената на намаляването на тази зависимост – и твърдят, че тя е поносима.
Промяната в настроенията е най-ясно видима в сферата на технологиите, където зависимостта от платформи като X, Meta и Google отдавна тревожи европейските избиратели – нещо, което личи и от широката подкрепа за технологичното законодателство на ЕС.
Правителството на френския президент Еманюел Макрон планира да забрани на държавни служители да използват видеоконферентни инструменти, базирани в САЩ. Други държави, като Германия, обмислят подобни стъпки.
„Много ясно е, че Европа преживява момент на независимост“, заяви европейският комисар по цифровите въпроси Хена Виркунен. „През последната година всички осъзнаха колко е важно да не сме зависими от една държава или една компания, когато става дума за критични технологии.“
Франция се подготвя да забрани използването на американски платформи като Google Meet, Zoom и Teams от държавни служители. Те ще преминат към Visio – видеоконферентен инструмент, работещ върху инфраструктурата на френската компания Outscale.
В Европейския парламент депутати призовават председателя Роберта Мецола да се откаже от американски софтуер и хардуер, както и от базирана в САЩ платформа за резервации на пътувания.
В Германия политици настояват за германски или европейски заместител на софтуера на американската компания за анализ на данни Palantir. „Подобни зависимости от ключови технологии са сериозен проблем“, заяви депутатът от ГСДП Себастиан Фидлер.
Дори в Нидерландия, една от по-проамериканските държави в Европа, нарастват призивите за защита на чувствителните технологии от американско влияние. Там депутати разглеждат петиция с 140 000 подписа, която настоява държавата да блокира придобиването на национален инструмент за дигитална идентификация от американска компания.
На Световния икономически форум в Давос в края на януари германската предприемачка Ана Цайтер обяви старта на европейска социална мрежа с името W, която има за цел да се конкурира с X на Илон Мъск. Платформата ще съхранява данните си на „европейски сървъри, собственост на европейски компании“, а инвеститорите ще бъдат само европейци.
Засега Брюксел не е превърнал тези намерения в закон. Очаква се обаче предстоящото законодателство за облачните услуги и изкуствения интелект да даде ясен сигнал за необходимостта от „европеизиране“ на технологичните решения.
Подобна тенденция се наблюдава и в енергетиката. САЩ доставят над една четвърт от газа на ЕС – дял, който се очаква да нарасне с влизането в сила на пълната забрана за руски внос.
Но представители на ЕС предупреждават за риска Европа да увеличи зависимостта си от САЩ и в тази сфера. Претенциите на Тръмп към Гренландия са били „ясен сигнал за събуждане“, показващ, че енергетиката вече не може да се разглежда отделно от геополитиката, заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен. Кризата около Гренландия засили опасенията, че ЕС рискува „да замени една зависимост с друга“, поради което Брюксел ускорява усилията си за диверсификация чрез разговори с алтернативни доставчици като Канада, Катар и страни от Северна Африка, включително Алжир.
Под лупа са и платежните системи, като законодатели предупреждават за прекомерната зависимост от американски системи като Mastercard и Visa.
Цифровото евро – дигитална версия на парите в брой, която Европейската централна банка планира да въведе през 2029 г. – цели да намали тези зависимости и да осигури суверенно общеевропейско средство за разплащане. „С цифровото евро европейците ще останат господари на парите си, на избора си и на бъдещето си“, заяви миналата година председателят на ЕЦБ Кристин Лагард.
В Германия някои политици бият тревога и за 1 236 тона златни резерви, които страната съхранява във Федералния резерв на Ню Йорк. „В условията на нарастваща глобална несигурност и при непредсказуемата политика на САЩ при президента Тръмп вече не е приемливо“ толкова голяма част от златните резерви да се намират в САЩ, заяви Марие-Агнес Щрак-Цимерман от Свободната демократическа партия.
Няколко европейски държави настояват ЕС да дава предимство на европейски производители при разходването на публични средства чрез клаузи „Купувай европейското“. Допреди няколко години страни като Полша, Нидерландия или балтийските държави не биха подкрепили подобни идеи. Днес обаче дори те застават зад призивите за приоритизиране на компании от ЕС.
Програма на ЕС на стойност 150 млрд. евро за подпомагане на отбранителните инвестиции на държавите членки, финализирана през май миналата година, предвижда не повече от 35 процента от компонентите на една покупка да произхождат от държави извън ЕС и партньорски страни като Норвегия и Украйна. САЩ не са сред партньорите по тази схема.
Засега европейските държави продължават да разчитат силно на САЩ за ключови военни способности като наблюдение и разузнаване, стратегически транспорт, противоракетна отбрана и космически системи. Но Европейската народна партия подчертава, че именно в тези области Европа трябва спешно да развие собствен капацитет.
Когато лидерите на ЕНП договориха своята пътна карта за 2026 г. в Загреб, те заявиха, че принципът „Купувай европейското“ трябва да се прилага и към бъдещо предложение на Европейската комисия за съвместни поръчки.
Заглавието на пътната карта на ЕНП за 2026 г. е показателно: „Време за независимост“.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви план за създаване на стратегически запас от критични минерали с начален капитал от 12 милиарда долара. Инициативата, наречена „Проект Вoлт“ (Project Vault), цели да осигури стабилност на американската индустрия и да намали зависимостта от Китай — водещ световен производител и преработвател на редкоземни елементи и други ключови суровини.
Париж настоява, че европейците трябва и могат сами да носят отговорност за собствената си сигурност в рамките на НАТО
Проектът Brics Pay цели да свърже цифровите валути на централните банки и да намали ролята на долара и SWIFT
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)