Европейската комисия отпуска 171 млн. евро за инфраструктурата на Западните Балкани
Средствата ще подкрепят проекти в енергетиката, цифровата свързаност, образованието и водния сектор в региона
Европейска комисия одобри националните отбранителни планове на осем държави членки, сред които и Гърция, в рамките на европейския инструмент SAFE – „Действие за сигурност в Европа“.
Съгласно съобщението на Комисията, след проведена „строга оценка“ на т.нар. Национални инвестиционни планове за отбрана, е изготвено предложение до Съвет на ЕС за одобряване на финансова помощ в полза на Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Финландия. Съветът разполага със срок от четири седмици, за да извърши собствена оценка и да даде окончателното си одобрение. След приключване на тази процедура се очаква Европейската комисия да осъществи първите плащания по инструментa през март 2026 г.
Още в средата на януари Комисията одобри първия пакет от осем национални отбранителни плана, подадени от Кипър, България, Румъния, Хърватия, Белгия, Дания, Испания и Португалия. Така от общо деветнадесетте държави, участващи в инструмента SAFE, към момента вече са одобрени плановете на шестнадесет страни.
Европейската комисия продължава процеса на оценка на националните отбранителни планове, подадени от Франция, Унгария и Чешка република, като решенията за тях се очакват на по-късен етап.
Припомня се, че през септември 2025 г. Европейската комисия одобри временното разпределение на средствата по инструмента SAFE, който разполага с общ финансов ресурс от 150 милиарда евро. Целта на механизма е да засили отбранителния капацитет на Европейския съюз чрез координирани инвестиции и подкрепа за националните отбранителни политики на държавите членки.
Средствата ще подкрепят проекти в енергетиката, цифровата свързаност, образованието и водния сектор в региона
Народните представители от парламентарнaта здравна комисия ще обсъдят на първо четене промени в Закона за здравето
Брюксел определя възраженията на евродепутатите като неоснователни и предупреждава за забавяне на прилагането на търговската сделка
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)