Аналена Бербок в Европейския парламент: Международният ред вече е под пряка атака
Председателката на Общото събрание на ООН призова за европейско единство и защита на истината срещу дезинформацията
Европейски парламент одобри днес пакет от финансови мерки в подкрепа на Украйна, който включва заем от Европейски съюз в размер на 90 милиарда евро за периода 2026–2027 г., промени в механизма на ЕС за Украйна и изменение на многогодишната финансова рамка за 2021–2027 г. Целта е бюджетният резерв на Съюза да може да се използва както като гаранция по заема, така и за покриване на разходите по обслужването на дълга.
Заемът за Украйна бе приет с 458 гласа „за“, 140 евродепутати гласуваха „против“, а 44 се въздържаха. Промените в механизма за Украйна получиха подкрепата на 473 евродепутати, при 140 гласа „против“ и 32 „въздържал се“. Изменението на многогодишната финансова рамка бе одобрено с 490 гласа „за“, срещу 130 „против“ и 32 въздържали се.
Пакетът е част от прилагането на засилено сътрудничество между 25 държави членки и има за цел да осигури предвидима, непрекъсната и гъвкава финансова подкрепа за Киев на фона на продължаващата руска агресия и нарастващите нужди от финансиране за възстановяване и отбрана.
Приетият регламент предвижда създаването на т.нар. „Заем за подкрепа на Украйна“ за 2026–2027 г., който ще бъде финансиран чрез набиране на средства от Европейска комисия на капиталовите пазари. Заемът ще бъде с ограничено право на регрес и ще стане изискуем при настъпване на определени условия, включително при получаване от Украйна на репарации от Русия или при установени нарушения, свързани с измама и корупция.
Финансирането ще може да бъде използвано по няколко направления – като бюджетна подкрепа под формата на макрофинансова помощ и като целева подкрепа за капацитета на украинската отбранителна промишленост. В рамките на макрофинансовата помощ Комисията ще договаря с украинските власти меморандум за разбирателство, който ще съдържа конкретни ангажименти за реформи, включително мерки за засилване на приходната мобилизация, подобряване на управлението на публичните финанси и борба с корупцията.
По линия на отбранителната подкрепа регламентът предвижда спешни и мащабни публични инвестиции за модернизация на украинската отбранителна технологична и индустриална база, както и по-тясна интеграция с европейската отбранителна индустрия. В документа са заложени подробни изисквания за допустимост на производителите и подизпълнителите, включително условия за установяване в ЕС, в държави от Европейското икономическо пространство или в Украйна, ограничения за участие на трети държави и правила за защита на чувствителна и класифицирана информация.
Украйна ще бъде задължена да открие специална сметка за управление на средствата, предназначени за отбранителната подкрепа, и да предоставя месечни отчети за извършените плащания. Европейската комисия ще разполага с разширени правомощия за мониторинг и контрол, като Съвет на ЕС и Европейският парламент ще бъдат редовно информирани за напредъка по изпълнението.
Заемът ще бъде финансиран чрез диверсифицирана стратегия за заемане, като разходите по обслужването на дълга ще могат да бъдат поети от бюджета на ЕС чрез специален инструмент, разположен над таваните на многогодишната финансова рамка. Предвидена е и възможност Съюзът да използва блокирани руски активи на територията на ЕС за погасяване на заема, в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право.
Според законодателната обосновка основната цел на инициативата е да се подкрепи макрофинансовата стабилност на Украйна, да се облекчат външните и вътрешните ѝ финансови ограничения и да се засили капацитетът на отбранителната ѝ промишленост в отговор на продължаващата война.
Пакетът включва и изменения в многогодишната финансова рамка за 2021–2027 г., които позволяват използването на бюджетния резерв като гаранция по заема и осигуряват покриване на свързаните с него разходи.
Засилената агресия на Русия доведе до рязко нарастване на финансовите потребности на Украйна и наложи спешни инвестиции в отбранителната ѝ технологична и индустриална база. Очаква се нуждите от финансиране за 2026 и 2027 г. да надхвърлят досегашните прогнози на Международен валутен фонд, което изисква допълнителна подкрепа от ЕС и международната общност.
На 9 септември 2025 г. Украйна подаде официално искане за нова програма на МВФ за периода 2026–2029 г., като продължаването ѝ зависи от наличието на достатъчни гаранции за финансиране от международните партньори, включително Европейския съюз.
На 18 декември 2025 г. Европейският съвет постигна съгласие за предоставянето на заем от 90 млрд. евро за 2026–2027 г., финансиран чрез заеми на ЕС от капиталовите пазари и обезпечен с бюджетния резерв на Съюза. Договорено беше инструментът да бъде реализиран чрез засилено сътрудничество по член 20 от Договора за ЕС, така че финансовите задължения да не засягат Чехия, Унгария и Словакия.
Държавите участнички се договориха заемът да бъде изплатен от Украйна едва след получаване на военни репарации. До този момент активите на Руската централна банка остават блокирани, като ЕС си запазва правото да ги използва за погасяване на заема в съответствие с европейското и международното право.
След днешния вот предстои финализиране на законодателния процес между институциите. По данни на Европейската комисия целта е правните актове да бъдат приети достатъчно бързо, за да може изплащането на средствата да започне през второто тримесечие на 2026 г., като по информация на дипломати първото плащане може да бъде осъществено още в началото на април, след като Комисията започне да набира средства от капиталовите пазари.
Председателката на Общото събрание на ООН призова за европейско единство и защита на истината срещу дезинформацията
Страсбург е арена на дебат за стратегическата автономия на Европа и отношенията със САЩ и НАТО
Вицепрезидентът на САЩ определи арменския премиер като ключов партньор за реализацията на инициативата TRIPP и за напредъка по мирния процес
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)